Захарният диабет тип 1 е най-честото метаболитно заболяване в детска възраст.

Под въздействие на инфекциозни или други фактори на околната среда се индуцира автоимунен процес при генетично предразположени индивиди.

Вследствие на това се разрушават инсулин-произвеждащите Бета-клетки на панкреаса и засегнатите са с абсолютен инсулинов дефицит. Всички деца с тип 1 захарен диабет се лекуват с инсулин. При авекватно лечение те имат пълноценен и нормален живот. Доброто качество на живот се идентифицира с добрия контрол.

Добър гликемичен контрол и профилактика на усложненията при диабет тип 1 се постига посредством интензифицирано  лечение със съвременните аналогови инсулини (базално-болусен режим с многократни инсулинови инжекции или постоянна подкожна доставка на инсулин с инсулинова инфузионна помпа), чрез често мониториране на кръвната глюкоза и коригиране на инсулиновата доза съобразно приема на въглехидрати и физическа активност.

Какъв е животът с диабет?
Хората с диабет са условно здрави при спазване на множество правила. Те прекарват 100% от денонощието със съпътстващото ги метаболитно заболяване без почивни дни през цялата година. През последните десетилетия на базата на широки изследвания се отдава необходимото внимание на ролята на психосоциалните аспекти при комплексното лечение на диабета.

Ключови психосоциални моменти в живота на детето с диабет и семейството му

Първоначалното приспособяване след диагностициране на заболяването
Проблеми: шок за детето и семейството, нежелание да се приеме диагнозата и да се започне лечение с инсулин за цял живот, страх от перспективата занапред да се живее с диабет, вина, тревожност.

Решения: обучение на детето и родителите, добра база познания за състоянието създаване на умения, които да  дадат увереност за самостоятелно справяне в различни ситуации, дефиниране на ясни цели и мотивация за самоконтрол, убеждение, че с повече информираност и подкрепа, диабетът може да бъде управляван.

Ролята на семейството: споделяне на отговорността за лечението, ангажираност и подкрепа без обсебване и натрапване, сплотеност на семейството.

Ролята на училището: важна в живота на децата и подрастващите, по-добър гликемичен контрол и качество на живот, когато персоналът в училище и приятелите са информирани относно диабета и лечението му, ограничаване на участия  в спортни състезания, лагери, екскурзии поради страх, по-лош контрол на диабета  в училище поради липса на разбиране

Младите хора с диабет споделят, че получават най-голяма подкрепа от родители и брачни партньори, умерена подкрепа от братя, сестри и приятели и най-малка – в училище или други общности.

Качеството на живот
се определя при оценяване на въздействието на диабета върху подрастващите, тревогата им за заболяването, удовлетворението им от живота и възприятието им за здраве.
- определя се като по-ниско, когато отговарят родителите и при по-кратка давност на диабета.
- когато младежите с диабет определят качеството си на живот, те не се оценяват по-различно от връстниците си.
- по-добрият контрол води до по-добра самооценка, както и качеството на живот повлиява гликемичния контрол.

Лечението  със  съвременни аналогови инсулинови препарати  дава по-голяма свобода при възможност за гъвкав хранителен   режим и адаптиране на терапията към  живота на хората с  диабет.

Юношеството
Преходен период между детството и света  на възрастните. Ключов момент в живота на всеки млад човек и особено при подрастващите с диабет. В този период често има влошаване на метаболитния контрол  поради  страх, че заболяването може да ограничи старта  в живота. Младежите проявяват високи изисквания и стремеж да се впишат в интензивния социален живот и това води до:

Проблеми и конфликти:
- депресии и тревожност в 33% повече отколкото при младежи без диабет и по-често при повтарящи се кетоацидози
- нежелание и/или невъзможност да определят приоритетите си – диабетът не се вписва в тях
- желание да се докажат и чувстват независими и самостоятелни, да не се различават от приятелите си
- стремеж да се впишат в група свои връстници, в  средата извън семейството и да определят собствената си идентичност; професионално ориентиране и реализация
- непостоянен режим на хранене и физическа активност
- стремеж да експериментират различни модели на поведение  
- рисково поведение и стремеж за екстремни изживявания:
      ▪ пропускане на инсулинови инжекции - лош контрол, кетоацидози
      ▪ неконтролиран прием на алкохол - хипогликемии
      ▪ допълнителни инсулинови дози - хипогликемии
      ▪ тютюнопушене - микро- и макроваскуларни усложнения
      ▪ проблеми с теглото и хранителни разстройства - диабулимия – проявява се с умишлено пропускане на инсулинови инжекции или инжектиране на по-малки инсулинови дози с последици незадоволителен контрол с високи гликемични нива и гликиран хемоглобин, отслабване на тегло, стимулирани повръщане и диарии с електролитни нарушения и последващи сърдечни аритмии, рецидивиращи кетоацидози

Рисковото поведение  и непостоянния режим на живот създават предпоставки за тежки хипогликемии като опасностите идват от изчезване на усета за хипогликемия или промяна на познатите симптоми.
Проучванията показват, че младежите по-реалистично оценяват рисковете от усложнения , когато това се отнася до други и ги подценяват, когато се касае лично за тях.

Решения:
- обучение на по-високо ниво с цел оптимална грижа за здравето, умение  за самостоятелни решения и поемане на отговорност при създаване на самоувереност на базата на добри познания;
- вяра в ефикасността на лечението;
- изграждане на ефективни лични модели на поведение;
- постепенно преразпределение на отговорностите с родителите без те да се изключват  в разпределението на грижите за диабета;
- формулиране на  постижими цели с оглед баланс на социалното развитие и контрола на диабета;
- отговорно отношение при профилактиката на усложненията;
- приобщаване към групи хора в подобна ситуация като лагери, ваканции и събирания, които да   се добре организирани, със съответстващо медицинско обслужване;
- адекватно обучение за различни спортни занимания и предотвратяване на хипогликемии;
- подготовка за сексуален живот и предпазване от хипогликемия при полов акт
- предпазване от нежелана бременност – контрацепция □ предпазване от половопредавани болести- хигиена
- желаната бременност да е планирана при отличен контрол но диабета
- да не се забравя риска от хипогликемия при шофиране
- особено внимание при употреба на алкохол! Риск от късни хипогликемии!
- добра подготовка при пътувания – познания за адаптиране на инсулиновия режим и дози при смяна на часови пояси,  подходящ ръчен багаж с необходимите количества инсулин, инжектиращи устройства, глюкомер с достатъчно тест-ленти,  глюкагон, подходяща храна, удобни обувки /грижата за краката е много важна/;
- приятелското обкръжение  да е запознато с признаците на хипогликемия и да е подготвено при необходимост да  окаже  съответната помощ.

Целта е младите хора с диабет  да получат информация в приемлива форма,  за да могат да се опрат на знания, с които да се справят с диабета и да бъдат окуражавани сами да изберат подходящ стил на живот.  

Реакциите на околните и особено на приятелите в голяма степен влияят върху желанието да се спазва съответния режим. Стресът от неодобрението на околните влошава контрола, а влошеният контрол също е стрес за детето и юношата с диабет.

Доброто лечение на  детския диабет е комплексно и  включва:
-    използване на съвременни аналогови инсулинови препарати
-    инжекторни устройства с добра техника на поставяне на инсулиновите инжекции
-    мониториране на кръвната глюкоза с глюкомер
-    разпознаване и лекуване на  хипогликемията
-    адаптиране на  инсулиновта доза спрямо кръвнозахарните нива
-    спазване на  съответен хранителен режим
-    психосоциален комфорт.

За да постигнат добър контрол на диабета, децата  имат нужда от разбирането и подкрепата на всички нас – медицинските екипи, родителите, семейството, училището с учителите и съучениците, приятелите, колегите, цялото общество.