Публикация

Как да привлечем парите?

През отшумелите празници не надминахме себе си по разходи, но и с нищо не показахме, че сме се поучили от предишните си финансови грешки.


Отново имаше бум на скъпи „бързи” кредити, с които покривахме сметки за софри и ненужни подаръци. Вече сме се снишили, но няма как – трябва да си плащаме и лихвите, и главницата на консуматорската булимия.

Сега е времето да поглезим гладуващото портмоне, защото продължава да е много по-лесно да харчим, отколкото да печелим. За съжаление у нас са единици тези, които могат да си позволят свободно разполагане с пари. Повечето имаме стриктен и пестелив бюджет, а и през тази година мнозинството от хората в продуктивна възраст ще вземем опит от по-възрастните и ще се придържаме към консервативното им поведение.

Трите кита, на които, както знаем, по правило се крепи финансовата ни стабилност, са: реалистичен бюджет, фонд за спешни нужди и 5 на сто от доходите за резерв.

Неотдавнашно проучване показа обаче, че една трета от българите нямат заделени дори хиляда лева за непредвидени разходи, а според 71 на сто финансовото планиране опира само и единствено до семейния бюджет. Това демонстрира как нямаме желание да се образоваме в сложния свят на парите, защо ставаме лесна плячка на кредиторите и колко много сме зависими от уютната представа, че държавата, фирмата или някой друг са ни длъжни цял живот, та до пенсия.

В анкетата малко повече от половината от българските респонденти отговарят вярно на 7-9 от 13 зададени въпроса, но при предварителния разговор почти всички заявяват самоуверено, че ще се справят безпроблемно. Само 4 процента от запитаните са предвидили в бюджета си заделяне на редовни суми, от което произтича, че спестяването не е такава добродетел, както беше в миналото.

Разчита се на леснодостъпния кредит при решаване на текущи финансови проблеми, което увеличава рисковете за бюджета на домакинствата. 55% от анкетираните имат заем, а 25% не успяват да се вместят в текущите си разходи. Мнозина нямат алтернатива и ако доходите им спаднат дори с една пета, ще трябва да си намерят допълнителна работа. В проучването на ING са участвали 5000 души от цял свят, като българите са били 426.  

Петте препъникамъка във финансовото ни поведение:
- Евтиното струва скъпо. Понякога карате до другия край на града заради една промоция. Дали няма да изхабите бензин за повече пари от отстъпката и да загубите часовете, които бихте употребили за нещо по-важно? Дали няма опасност да купите и други неща, които не сте планирали? Причината някои стоки да са по-евтини е, че качеството им е по-лошо.

- Не следите кредитната си история. Внасяйте редовно вноските по кредитните си карти или покупки на лизинг и винаги знайте колко дължите и в какъв срок. Не допускайте черни петна в кредитното си досие.

- Пестенето на пари е депресиращо. За много (предимно млади) хора усилието да си изготвят бюджет и самата мисъл, че трябва да ограничат разходите си, е толкова потискаща, че не го правят изобщо. Спестявайте поне в определени сфери и „затегнете колана“ поне там.

- Невидимите разходи: малките суми, които харчите всеки ден, без дори да се замисляте, за шоколадчета, капучино от павилиона отсреща и т.н. Наглед незначителните покупки за жълти стотинки не са за пренебрегване, ако ги сумирате за целия месец.

- Оставяте всички финансови решения на половинката си. В управлението на парите на едно семейство трябва да участват и двамата партньори. Дори единият да надделява по отношение на вземане на решения, а другият да е по-пасивен, важното е и двамата да имат информация за разходите. По-голямата част от хората прегрешават поне по една точка от гореспоменатото.

Да преборим 2 лоши навика
Новата година е точният момент не само за начало на диета и смяна на прическата, но и за изритване на вредните финансови действия. Те могат да се превърнат в добри навици както всички останали точно за 40 дни.

1. Кафета и питиета, цигари и хранене навън. Това може да ни струва от петолевка на ден до толкова, колкото имаме.

2. Демонстрирането на висок стандарт на живот и харченето на кредит не е за хора, които нямат постоянни доходи или не знаят дали ще имат работа и приход следващия месец. Кредитните калкулатори могат да ви отрезвят и да ви накарат да приключите с порочната си практика на живот назаем.

Успокоявайте се, че експериментът трае само 40 дни. После оценете резултатите за портмонето и здравето и вижте как ще продължите. Но без изключения и шмекеруване!

Бюджет без стрес
Най-добре е да започнете с ясната равносметка с какво разполагате. Повечето консултанти ще ви посъветват да не се позовавате на месеците с най-висок доход и най-ниски разходи от предходната година, нито на средноаритметичното. Бюджетът трябва да отразява най-точно моментната ситуация, затова отваряте един тефтер и се захващате още в първия ден на месеца да описвате всичките си приходи по пера. Това включва аванса, заплатата, доходи от наеми, бонуси, хонорари и всичко друго, което ще получите със сигурност.

Реалистичният бюджет съдържа и всички разходи, които трябва да правим, за да поддържаме обичайния си начин на живот. Сметките за храна, жилище, консумативи, транспорт, здраве и образование са първостепенни, а едва след тях мислим за нова техника, дрехи и екскурзии. Доброто водене на финансите не включва забравяне или забавяне на плащането на вноските по кредитите, защото това води до много по-големи и неприятни проблеми в следващите месеци. Ампутирайте всички дрънкулки и парцалки, които уж ви правят удовлетворени, а всъщност ви дърпат към дъното. Не се заблуждавайте, че това не ви касае: и през новата година стремежът ще е да запазим постигнатото и да не разчитаме на увеличаване на приходите.

Общото обсъждане на разходите в семейството, изясняването на приоритетите и вземането на отговорни решения също е част от пъзела. Придържайте се към правилата, за да не изпуснете парите от контрол. Отделеното настрана за критични ситуации също трябва да присъства в плановете ви. Разпродажбите след празниците не се водят за „спешен разход”, така че ги прескочете.

Защо трябва да спестяваме?
Набъбналите резерви, които държим в банките, са белег на нашата несигурност в „светлото бъдеще”, но са и добър знак. Явно започваме да проумяваме, че това е първата крачка към финансовата независимост. Един резервен буфер от средства, необходими за покриване на задължителните ни разходи за период от 3-6 месеца, могат да послужат за по-големи необходими покупки, за по-висока образователна степен, но и в случай на уволнение или заболяване.

Важното е да знаем, че това не е състояние завинаги – просто отлагаме временно харченето за не толкова необходими вещи и услуги, за да се чувстваме спокойни и по-уверени в по-оптимистични времена. Защото по един начин реагира човек, който е на ръба на празния си джоб и е затънал в дългове, а по друг онзи, който планира и има финансови цели за бъдещето си.



" }-->

Коментари