Въпросът кога човек e познал виното сигурно завинаги ще остане без точен и категоричен отговор.

Много историци са на мнение, че откриването на това уникално питие е станало случайно и най-вероятно в земите на Южен Кавказ (Грузия, Азербайджан, Армения) или тези на Близкия изток (Турция, Кипър). Редица артефакти сочат, че то е било познато поне около 6-7 хиляди години преди Новата ера. По нашите земи вино се е правело далеч преди създаването на българската държава. В „Илиада” Омир споменава за невероятните вина, произвеждани в земите на траките, които били пренасяни с кораби чак до Троя.

Безспорен е фактът, че благодарение на своите забележителни качества виното завоюва признание и почит у всички народи по света и става неизменен атрибут в множество обреди и ритуали – радостни, тъжни и магически. Целебните качества на това питие били оценени по достойнство още в древността. По думите на великия лечител Хипократ, бащата на медицината, „Могъществото на боговете едва ли може да се сравни с ползата, която виното принася”.

Смята се, че бактерицидните и антисептични свойства на виното са спасили стотици хиляди души по време на втората световна холерна пандемия (1829-1851 г.), която отнема живота на милиони. Най-слабо засегнати от смъртоносната болест се оказали районите, в които се е консумирало най-много вино – остров Малта и някои други региони в Средиземноморието.

Според английския лекар д-р Дейвид Шърман, предвид ужасяващите хигиенни условия по онова време (в използваната за питейни нужди и в домакинството вода се изливали всевъзможни битови нечистотии) употребата на вино по същество е спасила от гибел западната цивилизация. Опитите показват, че при добавяне на червено вино към вода (около 1/3 от обема й) за по-малко от час тя става стерилна - в нея загиват всички болестотворни микроорганизми, в това число и бактериите, причиняващи страшните, всяващи навремето истински ужас заболявания като дизентерия, холера и тиф.

Тайната на получаването на магическото питие била разкрита едва в края на XIX век от френския химик Луи Пастьор, според когото виното е дело на жизнената дейност на особени микроорганизми – винени дрожди, които чрез необичайна, съдържаща се в тях жива сила (vis vitalis) превръщат захарите в етилов спирт.

Две години след смъртта на великия французин, през 1897 г., немският биохимик Едуард Бюхнер доказва, че всъщност т.нар. алкохолна ферментация се предизвиква от съдържащите се в дрождевите клетки особени белтъчни вещества (сега наричани ензими), катализиращи този процес. За своето забележително откритие, изиграло изключителна роля в развитието на биохимията, през 1907 г. той е удостоен с Нобелова награда.

Едно от най-авторитетните и широкообхватни изследвания на полезните свойства на виното е осъществено в Дания, където в продължение на тридесет години се проследява въздействието му върху организма на двадесет хиляди души. Резултатите са наистина зашеметяващи. Датските учени стигат до категоричния извод, че ежедневната употреба на червено вино (1-2 чаши от жените и 2-3 чаши от мъжете) намалява наполовина смъртността (особено от сърдечни заболявания) в сравнение с твърдите въздържатели.

Заслужаващ особено внимание е фактът, че отклонението в едната или другата посока (т.е. при изпиване на по-малко или повече от указаното количество) смъртността се увеличава! До аналогични изводи достигат английски и американски изследователи.

Според изследванията на учени от Харвардския университет в САЩ при умерената употреба на вино от мъжете във възрастовия диапазон от 40 до 75 години рискът от развитие на сърдечносъдови заболявания намалява с цели 36%. До аналогичен извод стигат и експерти от Медицинския център в Нанси (Франция). Специалистът от Френския международен център по лозата и виното д-р Жан Клод Рюф твърди, че сухото вино повишава нивото на „добрия” (HDL) и понижава нивото на „лошия” (LDL) холестерол.

Последни изследвания сочат, че противно на лансираното доскоро становище, умерената и редовна употреба на вино води до нормализиране на повишеното кръвно налягане. Учени от различни лечебни заведения в Бостън (САЩ) стигат до категоричния извод, че виното не само не е опасно за хипертониците, а напротив – то е необходимо. Оказва се, че броят на лицата с високо кръвно налягане при трезвениците е средно с 40% по-голям от този на редовните почитатели на виното.

По статистически данни от сърдечносъдови заболявания умират с 56% по-малко французи, отколкото американци. Това се обяснява с прочутия „френски парадокс” – независимо от хранителния режим на французите, включващ високо съдържание на наситени мастни киселини, поради редовната употреба на вино те са значително по-малко податливи на сърдечносъдови заболявания. Явно тези резултати сериозно са стреснали американците, защото при последните проучвания се оказва, че консумацията на вино е най-висока в САЩ, следват Италия, Франция и Германия.

Годишно в света се изпиват над 32 милиарда бутилки вино, като 62% от това колосално количество се падат на Европа. Редица изследвания сочат, че благодарение на активизирането на метаболитните процеси в организма редовната употреба на вино спомага за нормализирането на телесното тегло, подобряване на състоянието на храносмилателната система и на кожата, помага за снемане на нервното напрежение, действайки като отличен антидепресант и транквилизатор. При хората в по-напреднала възраст виното повишава тонуса, жизнените сили и оптимизма.