Интервю с д-р Лъчезар Лозанов, ендокринолог в Токуда болница София.

Д-р Лозанов, кои признаци подсказват проблем с щитовидната жлеза?
Да кажем в началото, че броят на установените заболявания на щитовидната жлеза в последните години значително се увеличи и една от причините е по-добрата диагностика и съвременната ехографска апаратура. Повечето от заболяванията на щитовидната жлеза са свързани с нейното увеличение, затова един от първите признаци е подуване в областта на шията. То може да бъде свързано със заболявания, изявяващи се с хормонални нарушения или с наличието на възли в самата жлеза. Проблеми по-често имат жените над 40-годишна възраст. При тежест в областта на шията, дразнене или болка трябва да се търси ендокринолог.

Щитовидната жлеза е орган, който влияе на нормалната работа на всички органи и системи и най-вече на сърдечносъдовата и нервната система. Така че оплакванията може да са и от общ характер. Когато е повишена функцията на жлезата (хипертиреоидизъм), оплакванията са свързани с нервност, изпотяване, сърцебиене, много често отслабване, безсъние. При намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) пациентите се оплакват от обща умора, мускулна слабост, лесно забравяне, сънливост през деня и безсъние нощем, суха, лющеща се кожа, косопад, чупливост на ноктите.

Кое от двете състояния е с по-лоша прогноза или по-трудно лечимо?
При повишена функция на щитовидната жлеза има по-лоша прогноза, тъй като, ако не се лекува навреме, води до трайни нарушения в сърдечносъдовата система. При намалена функция най-често има повишаване на кръвното налягане, на холестерола, което пък е риск за развитие на ранна атеросклероза. Но там лечението може да нормализира трайно всички тези показатели.

Какви са базисните изследвания при изброените симптоми?
Най-често се правят хормонални изследвания на щитовидната жлеза, както и имунологични за антитела - характерни най-вече при т.нар. тиреоидит на Хашимото, който зачести напоследък. Това е свързано с начина на живот, хроничния стрес, инфекциите в гърлото, повишения прием на йод и тютюнопушенето.

Откъде идва повишеният йоден прием?
На първо място - от йодирането на солта, тъй като преди България беше ендемичен район и беше задължително да се дава йод като профилактика на увеличената щитовидна жлеза. Световната здравна организация призна, че сме ликвидирали проблема с ендемичната гуша – т.е. с йодния дефицит. Оказа се, че в резултат на тази профилактика значително се увеличиха автоимунните заболявания на щитовидната жлеза. Смята се, че йодът профилактира йодния дефицит при тъй наречената ендемична гуша, но същевременно е фактор, който вероятно провокира друг тип заболяване на щитовидната жлеза.

Повишени количества йод има и в младите орехи, също в много добавки, съдържащи най-вече червени водорасли. Но искам да кажа много точно - за да се изяви тиреоидит на Хашимото, трябва да има генетична предиспозиция. Йодът, хроничният стрес и инфекциите в гърлото са трите основни фактора, които само отключват това автоимунно заболяване. Тютюнопушенето е другият доказан сериозен провокиращ фактор. Но йодната профилактика не бива да се игнорира, тя задължително трябва да продължи.

Защо се появяват възлите и опасни ли са?
Много фактори участват в появата на възлите на щитовидната жлеза. Но все още в голяма степен те са загадка за съвременната медицина и ние не можем по никакъв начин да профилактираме появата им. Те не се влияят от начина на хранене и от ежедневието. Възлите са най-различни, биват и доброкачествени, и злокачествени. Има определени критерии, по които ги преценяваме. Около 12% от доброкачествените възли крият риск от поява на злокачественост в по-късен етап. Ние или ги наблюдаваме, или насочваме пациента за операция, като се провеждат и биопсии на определени възли, които намираме за рискови за развитие на рак.