Публикация

(Извън)земният Ангкор

Съвременна Камбоджа е наследница на огромна империя, която се е разпростирала в Югоизточна Азия и върху част от териториите на днешните Лаос, Тайланд и Виетнам.


Историята й започва в края на VIII и началото на IX век, когато крал Джаяварман II основава супердържавата Камбуджадеша. Той налага сред кхмерите култа към краля-бог, който прелива във всяка от многото следващи религиозни системи. Владетелят издига тук първото възвишение във формата на пирамида, върху което поставя лингам (символичен фалос), за да му се кланят жреците. По-късно се обявява и за властелин на цялата Вселена. Първа грижа за всеки следващ монарх била да се докаже, като построи свой храм, който след свършека на земния му път се превръщал в негова ступа (гробница).

СПРЯЛО ВРЕМЕ
Повече от два милиона туристи от цял свят всяка година идват в Ангкор, за да се докоснат до магията на десетките скрити в джунглата импозантни храмове от Златния век на Кхмерското царство. На това място, в областта Сиам Рип, обширният археологически парк върху цели 400 квадратни километра съдържа невероятни останки от дворци и религиозни сгради, постигнати в съвършена симетрия и с уникална орнаментика и символика. Империята, разцъфтявала от IX до XV век, строяла също пътища и жизненоважна напоителна система от канали и резервоари. Така огромното за времето си население е можело да се грижи за прехраната си, но и да се придвижва и защитава.

Дворците и храмовете в Ангкор – също както много от древните мегаструктури по света – са обект на коментари от привържениците на теорията за намесата на древни космически пришълци. Те настояват, че не са намерени инструменти, с които да е постигнато скулптурното съвършенство, а в легендите прозират намеци за намесата на „божествени”, извънземни същества от високоразвити цивилизации или „гиганти”. До края на ХIХ в. районът на Ангкор е скрит от света в гъстата растителност на джунглата. Той е гласуван от ЮНЕСКО за световно културно наследство през 1992 г.

СИАМ РИП – БАЗОВИЯТ ЛАГЕР
Малкото градче, чието име се превежда като „Поражението над Сиан” (визира се дългогодишният конфликт с Тайланд), щеше да си остане световнонеизвестно, ако не се намираше на няколко километра от уникалните храмове. Днес това е най-бързо растящото населено място в Камбоджа. Тук посещаваме Археологическия музей с артефакти отпреди десет века (за който е достатъчен един час с гид), правим си масажи при незрящи терапевти, гледаме документални филми за историята на страната. Съвсем близо е и езерото Тонле Сап, органично свързано с историята на Ангкор, където е на показ без перука и грим животът на местните.

Обичайният превоз в градчето, което е създадено край едноименната река от няколко селца и вече сто години е изходен пункт за храмовете на кхмерите, е тук-тук – триколка, съставена от мотор и покрита рикша. Настаняването е от евтини стаи за бекпекъри до луксозни 4-5-звездни хотели, достойни за всеки световен курорт. Персоналът дава всичко от себе си да остави добро впечатление у гостите – всички знаят, че само с качествена услуга могат да привличат още и още туристи.

ЗАБАВЛЕНИЯ БЕЗКРАЙ
В централната част на Сиам Рип по занемарените фасади на къщите личат архитектурни следи от френското колониално присъствие. Тук е Старият пазар, където има много местни занаятчийски изделия – шалове от лен и коприна, дрехи с традиционни кройки, сребърни бижута, рисунки върху пясъчен плат, дърворезби с религиозна тематика.

Улицата на ресторантите и питейните заведения – Pub Street, е организирана специално за туристите. Австралийците и новозеландците, които са най-много тук, не могат да се нарадват на ниските за тях цени на коктейлите и се черпят по цяла нощ. Улицата е дълга едва стотина метра, но предлага от пици (за туристи без въображение) до класическо кхмерско барбекю – специален метален съд, който се нагрява на газ, за да изпече панирани с яйце хапки от пилешко и крокодилско месо, от змия и жабешки бутчета. В извитата странична част на съда в горещ бульон се вари гарнитурата – свежи зеленчуци и оризови нудълс.

На горните етажи на ресторантите са салоните, където вечерята се съчетава с вкусване на още от камбоджанската традиция – спектакъл на танцьорките Апсара. Това са женските духове на облаците и водите в хиндуизма и будизма, слезли сякаш от барелефите на Ангкор Ват, които очароват с неземна красота и канят на символичен танц миналото и бъдещето.

Ангкор Ват – проекция на съвършенството на Вселената
Това е най-големият храмов комплекс в света и неговите структура, богати на исторически и батални сцени барелефи и други декорации го правят визитката на Камбоджа. Той става символ на кхмерската архитектура и е поръчан от крал Суряварман II през XII век. Ангкор Ват е ориентиран на запад (за разлика от другите храмове, които гледат на изток).

Първоначално го смятат за будистки заради многобройните статуи на Буда, но не след дълго се доказва хиндуисткият му произход. Тук са преплетени символите на различни езически вярвания и религии. Намира се на възвишение, като в центъра му има пет кули, символизиращи планината на боговете Меру. Счита се за най-високата пирамида на азиатския континент.

Байон – единственият, посветен от самото начало на Буда
Той е разположен в центъра на столицата на крал Джаяварман VII - Ангкор Том, и е последният построен държавен храм. Според изследователи всичките двеста гигантски, усмихнати лица, които виждаме върху кулите, подозрително приличат на тези от статуите на владетеля, който се е идентифицирал с Буда. След смъртта на краля наследниците му го променят според религията, която изповядват.

Та Пром е един от най-„фотогеничните” храмове
Той е уникален с „врастването” си в джунглата и става прочут като „партньор” на Анджелина Джоли в „Томб Райдър”. Трудно е да се вредиш за снимка пред него, защото е обсаден от неудържими тълпи кривящи се китайци, показващи знак за победа. Оригиналното му име е Раджавихара и е служел за будистки манастир и университет по времето на същия Джаяварман VII, считан за най-великия местен владетел.

Миналото не е съвсем минало
През 70-те години на ХХ век само за 4 години режимът на Червените кхмери причинява смърт от недохранване, болести и изтезания на почти три милиона души. Всеки, който може да чете, да говори чужд език или дори носи очила, е обявен за паразит и е изпратен в затвора или изгонен от града и превърнат в земеделски работник. Преследвани са и хората, свързани с „интелектуалците”, и дори тези, които са извършвали зверствата или са знаели по някакъв начин за тях. Едва 40 лекари оцеляват от „полетата на смъртта”. Все още стотици мини са разпръснати из цялата страна и осакатяват хора всеки ден.

Сега половината от населението на Камбоджа е до 18-годишна възраст, но все още много деца умират от недохранване или предотвратими болести. Детската болница в Сиам Рип приема всекидневно за прегледи и ваксинации 400 деца. Видяхме ги, заедно със своите родители, да чакат в палатки отпред за прием. Туристите могат да направят парично дарение или да дадат кръв за операциите – най-скромният човечен жест на съпричастие и благодарност за камбоджанското гостоприемство.

ТОВА ДА, ТОВА НЕ
Активният сезон, когато тълпите туристи отнемат възможността за усамотение и потъване в атмосферата на уникалната архитектура на Ангкор, е от ноември до март. Краят на октомври е по-усамотено. Сутрешната мараня е по-вероятна от ясното небе, затова не очаквайте много от ранните си фотоси. Въздържайте се да снимате монасите по време на ритуали, освен ако не сте ги помолили за разрешение.

Кратките превалявания правят излъсканите камъни по пътеките на комплекса хлъзгави, затова носете стабилни цели обувки. Дъждобранът и платнената шапка с периферия за слънце, както и фенерът за осветяване на помещенията без прозорци са полезни. На сергиите в Сиам Рип можете да си купите на ниска цена копия на всякакви реномирани пътеводители от цял свят. Идете при храмовете при отварянето в 5 сутринта и до тълпите в 9-10 ч. се насладете на спокойно разглеждане. Вземете си пакет за обяд и посетете по-малките светилища следобед. Цената на еднодневен билет е 20 щ. долара, за три дни – 40, а за една седмица – 60 щ.д. Влизането в археологическия парк става само с местен придружител – гид или шофьор.

Не окуражавайте с пари „за учебници” тълпите просещи деца, които всъщност не посещават училище. От всеки хотел ще ви препоръчат неправителствена организация с реални проекти, за която може да купите ученически пособия или да дарите малка сума.

" }-->

Коментари