Публикация

Дестинация – Златоград

Не помня друго място в България, за което приятелите да са ме насърчавали с толкова суперлативи: да се насладя на прекрасната природа край южния град, да си осигуря настаняване в Александровите...


... или някоя от другите къщи с хотелски удобства в ареалния комплекс, да обиколя всички работилници, където грижливо се пазят и практикуват стари занаяти, да опитам непременно „въртяното” кафе и местните специалитети.

Златоград е разположен на река Върбица и отстои едва на 2 км. от гръцката граница и петдесетина – от Бяло море. Една от версиите за произхода на името му е за златистите отблясъци, в които се къпят белите къщи при залез слънце. Най-емблематичната и легендарна личност за района е Делю хайдутин, защитник на поробените и угнетените, който загива от сребърен куршум, направен от открадната негова монета. Народът го възпява в десетки песни, а най-познатата сред тях – „Излел е” в изпълнение на родопския славей Валя Балканска, политна с „Вояджър” през 1977 г. към необятната Вселена като послание от земляните.

През вековете Златоград има бурна, трудна и често превратна история. В по-ново време е потърпевш от унизителния Берлински договор и се връща към пределите на България едва след Балканската война. Като гранично населено място не бе включен в ученическите ни екскурзии поради необходимостта от специално разрешение, т.нар. „открит лист”. Едва с влизането ни в Европейския съюз се възвръщат позициите му на кръстопът. Сега си наваксва с голям интерес не само на българи и гости от съседните гръцки селища, но и от цял свят.

За града се заговори активно преди десетина години, когато тук отвори врати уникалният частен Етнографски ареален комплекс – първият и май единствен засега у нас. Той е истински музей на открито и атмосферата му ни връща – в архитектура, интериори и занаяти – към българското Възраждане. Идеята за създаването му е на бизнесмена инж. Александър Митушев, патриот с трайни интереси в историята и археологията. В сътрудничество с местната община и с подкрепата на  програмите ФАР и САПАРД многобройните къщи и работилници се реконструират, за да разкрият пред посетителя хилядолетната история на Златоградския етнокултурен район.

Старите занаяти „на живо”
Златоград и неговият етнографски комплекс са пълни с гости през лятото, но и меката родопска есен мами за посещение. В музея, където са експонирани историята и бита на местните хора, има сватбени носии, уникална колекция от чанове и древни артефакти. Пресъздадени са цели стаи, в които може да се проследи битът на българина. По-късно тръгваме на посещение из разпръснатите в комплекса работилници, които са пълни с красоти и са отворени целогодишно. Майсторите стопяват дистанцията, разказват за своите занаяти, показват последните си изделия. Научаваме, че тъкачеството е традиционно за района, а пъстрите плетива, шарените торбички, покривки и възглавници са любими покупки на чужденците.

Терзийската работилница е малък музей сам по себе си с колекцията от старинни шевни машини, аршини, ютии и черно-бели фотоси. Тук са опитни в изработването на традиционни носии, но и на стилизирани сценични костюми. Майсторките споменават, че в работилницата се изработвали от аби и шаяци връхните дрехи, а ризите жените си гласели сами вкъщи. Навремето, когато терзийството било само мъжки занаят, на майстора не било позволено да докосва жената, за да й взима мерки за дреха, затова го правели по нейната сянка. На живо виждам как се сплитат гайтаните, подмамена от отекващото по улицата ритмично тракане на чарковете.

Техниката е същата като преди повече от сто години, а единствената отлика е задвижването – с електричество вместо с водна сила. Пъстрите ширити обточвали дрехата върху тегелите и колкото са повече, толкова по-заможен бил собственикът й.
При сарача самарите, юздите, оглавниците и хамутите от кожа и дърво се изработват, когато майсторът е седнал на „кончето”, а седлата се подпълват със слама или вълна, за да е по-удобно на ездача. В съседство са ножовете и камите, още един прелял с истории раздел от  местните занаяти.

При майсторите грънчари всеки може да се обучи в основни умения за работа с глината, да изработи сам изделие и да получи сертификат за това. Тук има и любопитни реплики на предмети, намерени при археологически проучвания. Остава да посетим златаря, дърворезбаря и цървулджията. Всичко в етнографския комплекс се изработва близко до традицията и от натурални материали. С удоволствие си избирам „миндил” – ръчно тъкана родопска престилка за спомен и крехка керамична купа за ядки, а приятелите ми – кожени подплатени чехли за зимата.

Избираме и няколко книжки от поредицата за Златоград, издадена също по инициатива на инж. Митушев. Опитваме златоградска баклава в местното кафене. Виждаме с очите си: уханната сладка напитка в джезвето кипва върху горещ пясък, а после се върти като на виенско колело върху таблата. На другия ден не пропускаме да посетим и близката църква „Св. Георги Победоносец”. Заедно със „Св. Богородица” това са най-значимите християнски светини в града, известни не само с ценните си икони и реликви, но и с първите училища - килийно и взаимно.

Заредени и подмладени
Гостите на ареалния комплекс могат да избират през цялата година от пакетните цени за настаняване, храна и процедури. Популярни са офертите за уикенд или за 4 нощувки със закуска и вечеря, като условието е да се ползва от понеделник до четвъртък. Има и 3-дневен СПА пакет с няколко процедури в оздравителния център към комплекса. Предлагат ни и цялостна програма за подмладяване на клетъчно ниво, редукция на телесно тегло и техники с биопродукти. Лекар дава индивидуални консултации и изготвя хранителен режим след обстоен медицински преглед.

Налични са също детоксикация, антицелулитни масажи с природни продукти, вани и тангентор: всичко това, насочено към превенция и лечение на болестите на обмяната на веществата. Като научаваме и за лековитите води в района, веднага се замисляме за скорошен по-продължителен престой.

Златоград е разположен недалеч от символичния гроб на Орфей в Татул, както и от свещения град на траките Перперикон, където древните вярвали, че след смъртта си техните царе се превръщат в посредници между боговете и обикновените хора и ги пазели и закриляли. Близостта до тези световно известни туристически обекти и идеалните условия за целогодишна почивка и културен туризъм в града, гарнирани с милото гостоприемство на местните хора, правят Златоград задължителна дестинация за всеки българин. Централният площад бе ударно променен и благоустроен от септември до празника на града на 21 ноември, рехабилитиран бе и градският парк, реконструира се спортният център и се строи закрита зала, подновява се ВиК мрежата в околните села.

А ако ви се прииска море – Егейското отстои едва на час път през новия граничен контролно пропускателен пункт Златоград-Термес-Ксанти, който бе изграден с европейски пари. Потокът на туристи неизбежно ще се засили, така че догодина ще трябва да правим резервациите си още по-отрано. Пътят минава през места, известни с минералните си бани от стари времена. Гърците пък засега идват през ГКПП "Маказа". Шосето е тясно и с много завои, но гледките си струват. С второто ГКПП и този отсек от тракийските ни земи ще стане толкова достъпен, колкото по времето, когато граница не е съществувала.

Какво да видим в района?

Тракийско светилище при с. Добромирци
От Златоград се поема по главния път на изток, преминава се през с. Добромирци и вляво (на север, на около 1,5 км след селото) се виждат интересни скални форми. Паркирайте и продължете разходката пеша. Потърсете изсечени в скалата ритуални ниши, канали, басейнчета и олтари. Една канара наподобява фигурата на крокодил. Това са артефакти от траките, които са изграждали светилища в района.  

Гъбата, лъва и слона
По пътя има още причудливи форми в песъчливите скали. Продължете надолу по пътя и след 500 м ще видите вляво от шосето (на север) каменна гъба, висока около 3 м. При с. Каялоба, след моста на р. Върбица, спрете и погледнете към отсрещния бряг на реката. В скалата ще забележите очертанията на лъвска глава. С питане ще намерите и Слона, през  който можете да се проврете за късмет и здраве.

Туристически обект за щрауси
След село Старцево, в местността „Белите камъни”, можете да научите повече за отглеждането на щрауси в импровизирания музеен кът и да видите прекрасни гледки към Западните и Източни Родопи. Домакините на ранчото вече не се занимават с директно отглеждане на екзотичните птици, но можете да наблегнете на конната езда.


" }-->

Коментари