Публикация

Мартини – еликсир на спокойствието

Няма мартини, няма парти... Дори и Джордж Клуни да звъни на вратата. Напитката отдавна е синоним на шик и бохемство.


Но често се бъркат вермутът и коктейлът с това име.

Казват, че вермутът бил открит още от бащата на медицината Хипократ, който за наслада на душата и стомаха накиснал билки във вино. Но чак векове по-късно италианците измислили уникалната комбинация от билки, аромати и вина, която се използва и досега. Но както с всички легендарни марки, малцина знаят точната рецепта за мартини. Основата е сухо вино, предимно бяло.

Сред ароматните съставки са пелин, росен, мента, кориандър, женшен, лавандула, карамфил, портокал, хвойна, канела, теменужка... Твърди се, че в рецептите на италианските вермути, основа за мартинито, има около стотина растения.

Нюансите зависят от вида на напитката. В Martini Extra Dry захарта е шест пъти по-малко, отколкото в другите вермути, в Martini Rosso има карамел, в Bianko – ванилия, в Rose се използват и бяло, и червено вино. Към вермутите причисляват Martini Bitter или Campari, но при тях основата не е вино, а твърд алкохол. Модните гурута Долче и Габана измислиха и Martini Gold, което включва бленд от фини вина, билки и подправки - бергамот от Калабрия, портокали и лимони от Сицилия, шафран от Испания, смирна от Етиопия, джинджифил от Индия, пипер от Индонезия.

Вермутът май е най-сполучливата съставка на коктейлите, тъй като служи за основа на над четиристотин от тях. Цар обаче е коктейлът «Мартини». Кой го е забъркал пръв не се знае - дали барман в Сан Франциско или в Ню Йорк, свещеник в Коста Брава или британските войници – версии много. Връх в царуването му е Сухият режим в Щатите, дори американският президент Теодор Рузвелт гаврътнал едно при отмяната на забраната. Коктейлът бил любим на бохеми като Уинстън Чърчил, О`Хенри, Джак Лондон, Труман Капоти, Ърнест Хемингуей, Съмърсет Моъм и Скот Фицджералд.

Коктейлът от джин и вермут е наричан още еликсир на спокойствието. Почитателите на мартинито отдавна спорят какво е перфектното съотношение между джина и вермута, както и кой е правилният начин за приготвянето му. Преди стотина години джинът е бил седем към едно спрямо вермута. Сега мнозина твърдят, че идеалните пропорции са три към едно. И то в коктейлна смес под 100 грама. Но всички са единодушни, че мартинито се пие студено.

Най-ловкият шпионин също си пада по този коктейл, но в неговата чаша има водка. Джеймс Бонд го порка разклатено, а не разбъркано. „Разклатено, не разбъркано” за пръв път произнася Шон Конъри в шпионския трилър през 1964 г., изрича се и досега и попада в Топ 100 на най-великите филмови фрази на всички времена.

Мартинито не се пие бързо и не върви с мезета. Не се консумира по време на ядене, а преди или след това. Но пък може да се пие през целия ден в елегантна триъгълна чаша с маслинка.

Мнозина ценители капризничат за приготвянето му. И джинът, и вермутът, и чашите трябва да са студени. Ледът е задължителен. Ако студенината не е постигната, мартинито има блудкав вкус.

Ако поръчаме Martini Bianko, получаваме сладък вермут с черешки в чаша за уиски. Ако искаме «Сухо мартини», получаваме коктейл с маслинки в триъгълна чаша.

Коктейлът има и много разновидности – от водката на агент 007, през ябълков вариант до Dirty Martini (Мръсно мартини), при което се добавя саламура от маслини.

Бохемите казват, че хубавото мартини гали езика като коприна. Но е опасно да се прекалява с тази алкохолна ласка. Една от най-големите почитателки на коктейла, поетесата Дороти Паркър, е казала – «Обичам мартини, но не повече от две. С три съм под масата, а с четири вече съм под домакина».


" }-->

Коментари