Публикация

Как да намалим риска от бъбречно заболяване?

Интервю с проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация в УМБАЛ „Александровска”.


Проф. Паскалев, вие сте и председател на Българското дружество по нефрология – каква е картината на заболеваемостта у нас?
В последните години представата ни за честотата на бъбречните заболявания се промени коренно. Доскоро знаехме, че в България има около 7 хил. души с бъбречни заболявания, обхванати от здравната система. Три хиляди диспансеризирани и лекувани с бъбречна недостатъчност и около три хиляди с вторична анемия. Още около петстотин трансплантирани и около петстотин пациенти, които се наблюдават с други заболявания и диспансеризирани в нефрологичните кабинети. Общо седем хиляди души, което е изключително нисък брой.

Знаем, че хроничната бъбречна недостатъчност като старо понятие (което е по-различно от хронично бъбречно заболяване), има честота от порядъка на 1200 души на милион население. Следователно у нас има около девет хиляди души с хронична бъбречна недостатъчност. С такава диагноза са само тези пациенти, които имат вече изявена симптоматика, но и тези в първи и втори стадий, при които увреждането е налице, но няма оплаквания. Тоест около 2 хил. души са с неоткрито бъбречно заболяване. И новият аспект - има хронично бъбречно заболяване с много по-ранно увреждане, което може да се докаже, и там честотата може да стигне до стотици пъти повече – от 375 до 750 хиляди случая. Ясно е, че не са напълно установени хората с изявено бъбречно заболяване. А трябва да открием и имащите такива увреждания, които поради липсата на симптоми не търсят лекарска помощ.

Какво може да ги подсети, как да стигнат до нефролог?
Голямата част от тези хора са диабетици и хипертоници. Те са около милион и половина в България. Как да стигнат те при нас? Насочени от колегите ендокринолози и кардиолози. Проблемът е, че това не се прави регулярно, точно и в пълен обем. Ние трябва да изясним първо тези неща помежду си като необходимост. Това е начинът. Трябва да е ежедневна практика пациентът с хипертония задължително да се консултира с нефролог. Колкото по-рано, толкова по-добре. Същото важи и за диабетиците. Това трябва да знае всеки пациент, общопрактикуващият лекар, специалистът - нефролог, ендокринолог, кардиолог. Най-често бъбречните заболявания протичат с много ранни и краткотрайни симптоми, които са „елементарни” и човек не им обръща внимание.

Основните от тях?
Например, ако има по-чести и по-силни позиви за уриниране, ако то е съпроводено с парене, но тези признаци отминат за ден-два – обикновено забравяме за проблема. Но той си е налице, тлее. Другите симптоми са промените в уринирането. Ако примерно човек започне да става нощем, да уринира по-често или ако е ходил само 2-3 пъти по малка нужда. Нормалното е 5-8 пъти за денонощие. Човек трябва да си наблюдава урината като цвят, количество, както и периодичността. Да знае след кои храни ходи по-често по малка нужда. Необходимо е човек да наблюдава себе си, да се познава и всичко, което е извън обичайното за него, трябва да му прави впечатление.

Лекарите съветват да се приемат 1,5-2 литра течности дневно, но ако човек просто не е жаден, това не означава ли, че организмът няма необходимост?
За 24 часа трябва да има от 500 до 2500 милилитра отделена урина. Под 500 милилитра е критично за възможността за очистване от отпадни продукти в организма, а над 2500 бъбрекът работи при по-високи обороти и ако това е постоянно, ще се износи по-бързо. Ще ви дам пример. Даден човек отделя за 24 часа 1,5 л урина, като изпива 2,5 л течности. Друг отделя същото количество, като изпива 1,5 л течности. Индивидуално е. Човек, който работи тежка физическа работа, пие много повече вода, но урината му е малко като количество, защото се поти обилно. Докато този, който по цял ден седи на стол и не се поти, не се изморява - той се нуждае от по-малко вода. Но ако човек трябва да приема повече течности, за да отдели повече урина - не е задължително това да е само вода. Може да е сок, чай...

Бира?
Бирата е алкохолно питие. На тази течност не може да се разчита за терапевтичен ефект при бъбречни заболявания.

Споменахте за хипертонията и диабета, но те пък много често се обвързват и със стреса.
Стресът има неврологичен механизъм, който оказва влияние върху кръвоносните съдове. Те стават по-нееластични и се повишава кръвното налягане. Обездвижването е свързано с повишен риск от хипертония, висок холестерол, инфаркт. Много внимание е необходимо да се обръща изобщо на понятието хигиена на живот. То включва и стрес, и диета, и двигателен режим. Към това трябва да включим и вниманието към собственото здраве, което е също ключов момент, да бъдем загрижени и за околните. Доста комплексни са нещата.


" }-->

Коментари