Публикация

Постоянното лечение на хипертонията не е страшно

Интервю с проф. Нина Гочева, ръководител на Клиника в Националната кардиологична болница.


Проф. Гочева, коя хипертония се определя като упорита?
В медицината се използва терминът „резистентна хипертония”. Тя е налице, когато въпреки приложението на 3 и повече медикамента не се постигат таргетните стойности на налягането.

Постоянно излизат противоречиви публикации кое кръвно е нормално. Има ли промяна в медицинските разбирания по този въпрос?
Не. Отдавна са установени стойностите, към които различните рискови групи трябва да се стремят. За общата популация нормалното кръвно налягане е до 140 на 90 мм живачен стълб. Преди време в САЩ приеха скала, в която съществува терминът „високо нормално” кръвно налягане. Точно това са стойностите 140 на 90. А трайното задържане на налягането над тези стойности вече е хипертония. В Европа не се приема тази скала, но лично аз смятам, че е доста адекватна. Тази класификация въвежда понятието „предхипертония” и лекарят трябва да проследява с повишено внимание пациентите в това състояние.

Остава ли нормалното кръвно 120 на 80?
Това налягане се определя като оптимално. Но има проучвания, че при 115 на 75 значимо намалява честотата на бъбречното увреждане. А точно бъбрекът е един от основните органи, страдащ при хипертония. Трябва да е ясно, че при здравите хора 120 на 80 е напълно нормално налягане. При хипертониците понякога се налага да се постигнат и по-ниски стойности с оглед предпазване на таргетните органи – сърце, мозък или бъбреци, според конкретните рискове.

Има ли връзка между субективните оплаквания при хипертонията и реалната вреда, която тя нанася на организма?
За съжаление не. Има пациенти, които с години нямат никакви болки и оплаквания, което не означава, че високото кръвно не ги уврежда. Точно в това е коварството на заболяването. Хората са склонни да търсят помощ и да се лекуват, когато нещо ги боли или по някакъв начин е нарушена всекидневната им дейност.

Има го, разбира се, и обратното – главоболие, световъртеж, шум в ушите при умерено повишаване на налягането. Но това е по-добрият вариант, когато организмът дава сигнал, че нещо нередно се случва. В тези ситуации може кръвното да е в границите на нормата, например 130 на 80, но да е необичайно за конкретния индивид, ако той е свикнал да живее със 110 на 60. Обратният вариант – ако нямаш никакви симптоми при 170–180 систолно налягане, означава, че вече хипертонията е увредила тялото.

Защо всъщност е вредно високото кръвно?
Най-общо казано, то променя композицията на стената на кръвоносните съдове и значително ускорява развитието на атеросклерозата. А след това атеросклерозата води до инфаркт, инсулт и други проблеми. Хипертонията променя и хемодинамиката, кръвоснабдяването на мозъка и сърцето. А понякога хемодинамиката е противоречива – това, което е добре за сърцето, не е добре за мозъка и обратното. Здравите кръвоносни съдове се справят със сложните взаимодействия, а увредените нямат тази способност.

Затова ли е толкова трудно лечението на хипертонията?
Трудностите идват от различни фактори, но една от основните задачи на лекаря е да предпише такова лечение, което не само да понижи налягането, но и да протектира най-застрашения таргетен орган – сърце, мозък или бъбреци.

Как се установява кой орган е застрашен?
Има много критерии за това, но например албуминурията (отделянето на белтък в урината), дори и в минимални количества, е белег за развитие на сериозно бъбречно увреждане при хипертония. Състоянието на каротидните артерии при оценка чрез доплерово изследване дава представа за риска от мозъчно увреждане, но е важно и изследването на когнитивните функции.

Хората сякаш не могат да свикнат, че лекарствата срещу хипертония се пият цял живот, при това дори кръвното в даден момент да е нормално...
Защото то става нормално точно при правилно назначено и редовно следвано лечение. А причината лекарствата да се приемат постоянно е, че хипертонията се контролира, но все още не може да се излекува дефинитивно. За нейното възникване имат роля страшно много фактори, включително и генетични. Лекарят трябва да прецени при конкретен пациент кои фактори са водещи и да назначи терапията. Най-често трябва да се приема комбинация от медикаменти. Да се направи добра комбинация е изкуство в медицината. Не са оправдани страховете от това лечение. Много по-лоши последици има неконтролираната хипертония.


" }-->

Коментари