Публикация

Смехът е здраве

Мръщим се на сметки, заплати, политици, съседи, колеги... Криза икономическа, държавна, но и май емоционална.


Казват, че децата се усмихват около 400 пъти на ден, докато възрастните намират време и сили за едва десетина усмивки. Трудно е да се радваме на сумите за тока или парното, но е полезно да намерим нещо, което да ни развесели.

Марк Твен е казал, че смехът ни прави по-здрави, съхранява човешкото в нас и не ни позволява да зациклим. А и редица научни експерименти го доказват. Според швейцарски експерти неудържимият смях в продължение на пет минути премахва състоянието на депресия и оказва благотворно въздействие върху сърцето и белите дробове. Други изчислили, че една минута смях е равна на 30 минути физическо натоварване. Според трети сто усмивки се равняват на 15 минути каране на колело. Редица изследвания доказват, че тези, които обичат да се смеят и възприемат живота с ирония, не страдат от невроза.

Смехът увеличава съдържанието на адреналин в кръвта. В мозъка се отделят и ендорфини - “хормони на щастието”. Стимулира се дейността както на имунната, така и на нервната система, стресът намалява, храносмилането се подобрява. Смехът стимулира изработването на лимфоцитите, които се борят с инфекциите. Намалява се кръвното налягане и нивото на лошия холестерол, активират се очистителните механизми на тялото.

Искреният смях си е аеробната гимнастика, тъй като задейства 80 групи мускули - движат се раменете, гръдният кош, вибрира диафрагмата, натоварват се шийните мускули, тези на гърба се отпускат, а лицевите се разтягат.

Клинично доказано е, че смехът стяга корема. За да може наистина да подейства като коремна преса, трябва да трае поне половин минута. Петнайсетина минутки кикот топят калориите от един шоколад.

Смехът прогонва страх, срам, гняв, скука... Наричат преминаването от усмивка към кикотене природна анестезия. Достатъчно е човек да си спомни за нещо приятно и в мозъка му започват да се отделят невротрансмитери като серотонин, допамин, норадреналин, ендорфин...

За смеха си има наука - гелотология (от гръцки «гелос» – смях, и «логос» – учение). Въпреки че чудодейните свойства на доброто настроение са открити от лекари и мислители преди столетия, науката му обръща сериозно внимание през 70-те години на миналия век, когато американецът Норман Казънс се възстановява напълно от нелечимо заболяване с гледане на комедии.

Смехотерапията набира скорост в цял свят. На много места се провеждат терапии в смехоцентрове или смехоклубове. Класическата смехотерапия води началото си от САЩ. Тя представлява индивидуални и групови занимания с разказване и обсъждане на весели ситуации, преживени от пациентите и от терапевта. Смехотерапията обаче съвсем не се свежда до вицове и омаловажаване проблемите на пациента. Основната задача е да се помогне на човек да се засмее отново искрено на света, макар и често в първите пет минутки това да се предизвиква насила и изкуствено.

Разновидност е клоунотерапията, която се предлага в някои болници, където клоуни изпълняват номера, пеят, разсмиват и съчувстват на децата. И в резултат болните и изплашени хлапета са много по-спокойни.

Йогата със смях, създадена от индийския лекар Мадан Катария, пък включва дихателни упражнения, йога, техники за разтягане и смях. За разлика от смехотерапията, при нози вод йога не се разказват хуморески и вицове. Смехът идва с упражненията.

Навсякъде по света, а и у нас, се провеждат и курсове за лечение със смях. Но пък често струват скъпо, за да се научи нещо, което природата ни е дала. Изчислено е, че човек трябва да се усмихва поне по 100 пъти на ден, за да се чувства добре.

Смехът тонизира тялото и душата. Една минута смях се равнява на приятна обиколка в парка. Непринуденият хилеж е като аеробика за сърцето, пулсът се учестява, бузите червенеят и лицето грее.

Коментари