Отдавна е известно колко разрушително действа върху всеки човек ниското самочувствие.

Най-често то се залага в съзнанието още от детството като резултат от постоянния натиск на свръхгрижовните, взискателни и недоверчиви родители. Авторитарното възпитание понижава самочувствието на малчуганите и програмира непълноценни, нетворчески, егоистични и нещастни хора.

Човек, чиято самооценка е висока (но не завишена), създава около себе си атмосфера на честност, отговорност, състрадание и любов. Такива хора се чувстват стойностни и необходими. Само убедеността в личната ценност гарантира способността да уважаваш и достойнството на другите.

Какво могат да направят родителите?

Радвайте се на децата си и ще им вдъхнете самоуверенoст.
Децата с адекватна самооценка са открити, общителни, любознателни и непосредствени. Но усещането за собствената стойност може да се формира само в атмосферата на семейство, колектив или общество, в което се приемат индивидуалните различия, където общуването е откровено, изпълнено с доверие, а правилата за поведение не се превръщат в закостенели догми. Способността да учиш задължително предполага висока самооценка и вяра в собствените сили.

Приемайте детето такова, каквото е.
Във вашите думи, жестове, интонация, тембър, съприкосновения и действия са заложени оценките за ценността на малкия човек. Ако родителите постоянно изразяват съмнения в постъпките му, това означава, че не са убедени в способността му да върши нещо правилно. Децата формират самочувствието си главно през първите 5-6 години.

Всяко насилие рязко понижава самочувствието.
Искрено се радвайте на всеки успех на детето. Вашето отношение ще му вдъхне увереност и ще го стимулира за нови постижения. Учете го от душа да се радва на успеха на другите.

Възлагайте на детето си поръчения според силите му.
Всеки обича да се чувства полезен и сръчен. Уважавайте труда на детето, позволете му да завърши започнатото дело.

Поощрявайте самоинициативата.
Сравняването на детето с връстниците му е недопустимо, защото поражда обида и завист.
Нека ориентир да бъдат промените и прогресът, които наблюдавате в самия него – какъв е бил вчера и какъв може да бъде утре.

Отчитайте реалните му възможности и не изисквайте повече.

Разказвайте на детето си за собствените победи и несполуки.
Анализирайте заедно възможностите си и получените резултати. Детето трябва да види, че в живота има място и за успехи, но и за поражения. Главното са правилните изводи.

Излишната опека възпрепятства формирането на адекватна представа за самите тях.
При децата, защитени от всякакви неблагоприятни последици от поведението им, не се развива механизъм, способен да ги въздържи от лоши постъпки.

Без съмнение всеки родител иска детето му да има успехи и да бъде достоен човек. Но малчуганите с ниско самочувствие са склонни във всяка дейност да намират непреодолими препятствия. И само тактичното и психологически грамотно поведение на родителите ще помогне на детето да бъде изпитва усещането за пълноценност и щастиие, лесно да се адаптира и да преодолява трудностите.