Публикация

Проблемни деца или проблемни родители

Децата с проблеми на нервната система – с увреждания, изоставащи, със забавено развитие, с трудности в обучението и отклонения в поведението, у нас със сигурност надхвърлят половин милион.


Много от тези нарушения или отклонения са поправими при предприемане на своевременни и компетентни мерки, а в някои случаи не се налага медицинска намеса. За съжаление много от нарушенията на нервната система се възстановяват бавно и трудно. Повечето българи са добри и грижовни родители, но много от тях омаловажават състоянието на детето си и се надяват с израстването нарушенията да се преодолеят от само себе си. Източник на заблуда могат да бъдат и некомпетентни „специалисти”, които или омаловажават състоянието на детето, или го оценяват като безнадеждно.

Да станеш родител е лесно, но да бъдеш родител е много трудно!
При проблем родителите своевременно трябва да потърсят компетентна помощ. Това означава не само второ, но и трето мнение на специалист. Освен водещата роля на наследствения фактор и различните придобити нарушения огромно значение за правилното развитие на детето играе домашната среда. Има родители, които внимателно следят дали детето им се развива нормално, осигуряват благоприятни условия, полагат системни грижи за здравето и възпитанието. Но има и формално добри родители, които, увлечени в ежедневието, нерядко подценяват проблемите, с което ги задълбочават. Не са малко и хората, втренчени във всяка стъпка на детето и винаги откриващи нещо тревожно и различно от останалите деца.

Често те предприемат какви ли не „мерки”, които се оказват излишни и дори вредни за малкото. В медицината подобно поведение е известно като синдром на Мюнхаузен. Майката непрекъснато вижда и измисля болести на детето си, прави множество изследвания и настоява за лечение. Редица неправилни или пресилени възпитателни подходи могат да доведат до проблеми и разстройства у децата. Стремежът да се копира детето на съседите е еднакво вреден, както и натрапването, че собственото дете трябва да бъде успешно във всяка област. Другата крайност - на безпрекословно подчинение и послушание, също е вредна, защото лишава личността от собствен облик и инициатива.

Никой не се ражда агресор
Агресията се учи на улицата и в училище, но най-вече в семейството. Деца, малтретирани или свидетели на побоища и грубости, стават все по-брутални и жестоки. За разлика от агресията заложбите към насилие са вродени и деца с подобна нагласа стават още по-яростни, най-вече сред връстници, когато липсва страхът от родителите. Боят, както и жестоките наказания в семейството, вместо да имат възпитателна роля, озлобяват и задълбочават насилническите прояви. В Швеция, Дания, Финландия, Норвегия, Австрия, Германия, Италия, Кипър, Хърватия, Израел, Латвия, Канада и половината щати на САЩ боят в семейството е забранен.

Физическото наказание винаги травматизира психиката на детето, поражда страх и отчуждение. Малтретираните деца лъжат и търсят форма на отмъщение, което най-често проявяват към по-слабите от тях. Често деца на безнравствени родители, прикрити под привидно добро поведение, търпеливо чакат голямото отмъщение, което най-често е престъпление, насочено към непознати, но със сродна особеност на родителите мъчители – жени с леко поведение, брутални мъже и др. Има и една по-особена категория родители, за които собствените им деца никога не могат да бъдат виновни, те са предизвиквани или извършват само невинни детински бели. Такива родители не забелязват сериозни отклонения в здравословното им състояние.

От 14 до 20% от децата имат умствени проблеми
Много от тях са преодолими без медицинска намеса. Айнщайн е проговорил на 4 години и прописал след 7-ата година. Умствени проблеми са имали Андерсен, Чърчил, Бетовен, Юго, Гьоте, Нютон и много други. Преодоляването им се дължи на огромната пластичност на нервната система, която, дори и при тежки нарушения, вече може да възстанови засегнатите функции. Към тези заболявания спадат вродени или придобити увреждания, последствия от травми или инфекции. Заслужава да се подчертае, че при редица обективно доказани мозъчни промени множество функции се възстановяват и обратно, почти недоловими промени могат да се окажат трудно лечими.

Умственото изоставане с разностранни прояви днес може да бъде компенсирано в различна степен. Още по-благоприятни са възможностите за повлияване на забавено развитие на говора, заекването, писането и др. През последните години коренно се промениха подходите и лечебните възможности при децата с аутизъм. Още по-резултатни са средствата за преодоляване на хиперактивното поведение на децата с дефицит на вниманието. Жалко е, че това разстройство се подценява с надеждата да се преодолее с времето. Малко хора знаят, че при него са ограничени способностите за обучение, а при някои трудностите се задълбочават с напредването на възрастта. Често не се обръща внимание на наглед невинни оплаквания у децата като коремните болки, нарушенията на съня и храненето, които могат да се дължат на разстройство на нервната система.

Съществуват няколко нарушения, които задължително налагат компетентна намеса. Това са тиковете, системните страхове, честото безпричинно главоболие. Много внимателно отношение изисква проявата на яростни реакции, склонност към лъжа и кражби, постоянната потиснатост, безпомощност, опити за самоубийство или нараняване на други.
Изключително важен проблем на детската възраст е напикаването. Нощното изпускане се неглижира, но ако липсва органична причина, най-често се дължи на засягане на нервната система. Заслужава да се знае, че това нарушение може да се преодолее за кратко време с компетентна намеса.

Съществуват и много грижовни родители, които искат да помогнат на децата си, но за съжаление прибягват до най-нестандартните или неподходящи средства. Бабина медицина, билки, баене, специални сеанси не само че не помагат, но могат и да задълбочат проблемите. Измамното наричане на деца с неврологични отклонения като деца-индиго, кристални, ангели и др. подобни само забавя своевременните мерки и превръща отклоненията в невъзвратими.

Съдбата на едно дете е в ръцете на родителите.
От лошите родители не може да се очаква добро за децата им и не бива да се учудваме, че те ще приличат на тях. Същото се отнася и за лекомислените и недобросъвестни родители. Твърде опасни са и болезнено пристрастените родители, които искат да вградят собственото си дете извън неговата индивидуалност в измислената от тях идеализирана представа за добър и здрав индивид. Не трябва да се забравя, че за повечето нарушения оптимален резултат се постига до 7-годишната възраст.

===================================

За контакт с проф. Чавдаров: тел. 02/968 60 90

         

" }-->

Коментари