Публикация

Любопитно за текилата

За нас текилата си е клубният съботен шот и едва ли предполагаме, че в родното й Мексико марките и видовете са десетки.


Изненадата за непосветените обаче е, че много по-популярен там е мескалът, който се запива с „шарена сол” от сушени червеи.

Текила е градът, основан през 17 век, откъдето тръгва славата на напитката заради масовото й производство, но всъщност е известна поне 2000 години. За направата на текила се използва само синьото агаве. Растението, което често бъркат с кактус, е сукулентно, от семейството на лилиите. То е силно разпространено не само в див вид, но и в специално засадени плантации.

Достига зрелостта си за около десет години, когато листата се изсичат и сърцевините, подобни на огромни ананаси, се пекат на бавен огън по три дни, докато нишестето се превърне в захари. Смляната пулпа се оставя да ферментира в огромни контейнери, след което се дестилира алкохолът. За повече качество някои производители правят втора и трета дестилация, след което се разрежда до около 40 градуса. Според мексиканските закони, за да се нарича една напитка текила, трябва да съдържа поне 51 процента агаве.

Мескалът е много по-разпространеният алкохол и не е толкова претенциозен. Може да бъде произведен от всеки от осемте утвърдени вида агаве, докато текилата се прави само от синьото. За негови „запазени” територии са регистрирани само пет от 32-та мексикански щати:  Оахака, Гереро, Дуранго, Сан Луис Потоси и Сакатекас. Основното му време на отлежаване е два месеца за "белия" етикет; до една година, ако пише "отпочинал" и минимум една година в големи барици за отлежалия.

Тук идва мястото и на една от историите с червея: вероятно се е слагал вътре, за да се потвърди високото алкохолно съдържание, което го пази непокътнат. Той по принцип си живее в самото растение и, след като се изсуши, се смила и смесва със сол. Тя се близва от ръката или се слага на ръба на чашата, както имаме опит с текилата. Друга добавка е парченцето лайм. Естественият сок, образуван в сърцевината на агавето, местните считат за незаменим афродизиак.

Разнообразието на рафтовете за алкохол в Мексико е неимоверно и е много трудно да се ориентираш коя напитка е оригинална и коя, да кажем, не съвсем автентична. Затова се разчита на консултанта:

• Най-скъпото, но и най-добро качество е, когато на етикета е написано 100% Agave. Ако това го няма, значи е незнайна смес от разни алкохоли.

• Видовете са бяла текила (или сребърна, престояла до 60 дни в метални цистерни, основа за плодови коктейли), златна (или млада, оцветена и овкусена с карамел, сладникава, подходяща за шотове и „Маргарита”), отпочинала (отлежала минимум два месеца в дървени бъчви, най-високото качество до 9 месеца, продава се най-много заради прекрасния си вкус) и много отлежала (във френски дъбови бъчви поне за година, но истинската класа престоява по няколко). Старите производители вярват, че ако минат четири години, землистите, дълбоки тонове в напитката се губят.

• Всеки лицензиран магазин има списък на регистрираните производители. Дори номерът да е в списъка, пак не можеш да разчиташ на качество. Същото важи и за щемпела на регулатора.

• Hecho en Mexico: Произведено в Мексико. Текилите, произведени от 100% агаве, могат да бъдат произведени и бутилирани само тук.

• Текилите в Мексико обикновено съдържат 38-40% алкохол, но често може да е и до 50 и повече.

• Има над 500 марки на над 70 производители.

Как се дегустира текила? Първо, ако имате сериозни намерения към мексиканските алкохоли, изхвърлете от употреба малките чашки за шотове, защото те не позволяват да се усетят ароматите и чарът на напитката. Подходящи чаши са източени, на столче, за аперитив, с вместимост около 100 мл. Разчитайте на носа си и първо подушете веднъж, за да усетите букета.

После развъртете като при винена дегустация и отново вдъхнете. Накрая опитайте – в зависимост от чувствителността си всеки усеща различни нотки, като при виното.
Разчитайте и на цвета – видовете, които споменахме по-горе, имат отлики в зависимост от начина си на производство и условията, при които са отлежавали и са от прозрачни през бледо жълти до такива с цвят на качествено уиски от дъбови бъчви.

" }-->

Коментари