Съвременната онкохематология е е "копиеносецът" на успеха в борбата със злокачествените заболявания. В нейното поле на дейност се създадоха качествено нови концепции за разбиране както на патогенезата, така и качествено нови концептуални решения на антитуморното лечение, каквито са клетъчната терапия - трансплантацията на хемопоетични стволови клетки, и таргетната терапия.

Втората половина на двадесети век и първата декада на настоящото столетие промениха съществено представите на човечеството относно възможността за прецизна диагностика и успешно лечение на злокачествените заболявания. Възприемани дълги години както от обикновените хора, така и от лекарите като заболявания с фатални последствия и непреодолим ход, днес онкологичните болести са вече хронични страдания – по дефиницията на СЗО, които успешно се диагностицират и в голям процент лекуват. Значимостта на проблема е изключителна, тъй като онкологичните страдания принадлежат към групата на социално значимите заболявания, които засягат голям процент от населението на Земята. Те се намират на второ място като причина за смъртността след заболяванията на сърдечносъдовата система.

Безспорно „копиеносецът” на успеха в борбата със злокачествените заболявания са достиженията на съвременната онкохематология. В нейното поле на дейност се създадоха качествено нови концепции за разбиране както на патогенезата на злокачествените заболявания, каквито са съвременната цитогенетика и молекулярна генетика, така и качествено нови концептуални решения на антитуморното лечение, каквито са клетъчната терапия – трансплантацията на хемопоетични стволови клетки, и таргетната терапия.

Още повече, тези нови концептуални решения навлязоха в много други области на клиничната медицина – автоимунни заболявания, неврологични заболявания, вродени и придобити разстройства на кръвотворенето. Именно клетъчната терапия като концептуално ново решение в съвременната медицина постави началото за съвсем нов поглед в осмислянето на регенераторните възможности на човешкия организъм.

Не по-малко грандиозни се оказаха и успехите в областта на едно ново направление в успешното повлияване на злокачествените заболявания, а именно поставяне на реалните основи и последващият бърз напредък на таргетната терапия. Разгадаването от съвременната медицинска наука на интимните молекулярни механизми на възникването на злокачествените заболявания доведе до появата на строго специфични, максимално неувреждащи човешкия организъм възможности за лечение.

Стигна се до парадокса – взимането на няколко таблетки на ден да решава успешно проблемите на пациент с определено злокачествено заболяване. Стигна се до чудото продължителността на живота на пациенти с определени онкологични заболявания да бъде сравнявана с класически хронични страдания, какъвто е захарният диабет.

Освен всичко друго съвременната медицина придоби уникалните възможности внимателно да оценява, както количествено, така и качествено, ефекта на антитуморното лечение. Проследяването на минималната остатъчна болест (минимална резидуална болест) посредством различни неинвазивни образни и лабораторни изследвания, включващи най-модерните методи на съвременната радиология, имунология, молекулярна и цитогенетика. Същите тези методики позволиха още при поставяне на диагнозата пациентът със злокачествено заболяване да бъде оценен както по отношение на риска от самото страдание, така и по отношение на възможностите на съвременното лечение и евентуални нежелани последствия.

Разбира се, оптимизмът не бива да бъде заменян с лекомислие. Съществуват още много, безброй много въпроси - по отношение на познаването на интимната генеза (развитие) на отделните злокачествени заболявания, възможностите за унаследяване, респ. профилактика. Хиляди експериментатори търсят и в момента отговори на въпроси, които биха довели до коренна промяна както представата ни за възникването на онкоболестите, така и за тяхното успешно лечение. Пътят от откриването на нова методика за диагностика и лечение, оценката на ефективността й до последващо внедряване е дълъг и труден.

Ние обаче сме убедени, че както двадесети век бе наречен векът на технологичната революция, така двадесет и първи век ще бъде векът на биологичната революция – т.е. векът на революционните биотехнологии. Новото винаги предстои.