С проф. д-р Марин Даскалов, д.м.н., началник на Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”

- Проф. Даскалов, как бихте дефинирали медицинския термин „полиневрити и полиневропатии”?

- Полиневритите и полиневропатиите са заболявания на периферната нервна система (ПНС), при които се увреждат двустранно симетрично два и повече периферни нерва с техните моторни, сетивни или автономни влакна. В по-редки случаи засягането на периферните нерви е асиметрично. При някои от полиневропатиите могат да бъдат въвлечени в болестния процес и черепно-мозъчни нерви.

- Каква е честотата на тази група заболявания на ПНС?

- Засегнати са до 8% от възрастното население. Тези данни доказват голямото социално-медицинско значение на полиневропатиите. Най-честите от тях са диабетната и алкохолната полиневропатия. Може да се твърди, че в България броят на пациентите с диабетна или алкохолна полиневропатия надхвърля 200 000.

- Каква е етиопатогенезата на полиневропатиите?

- Те могат да бъдат разделени на инфекциозни полиневропатии (дифтерийна, лепрозна, при инфекциозна мононуклеоза, при невроболериоза, при СПИН и др.), възпалителни демиелинизиращи полирадикулоневропатии, токсични полиневропатии, недоимъчни, дисметаболитни, полиневропатии при малигнени неоплазми, при болести на съединителната тъкан и васкулити, наследствени полиневропатии.

- За какъв период от време се развива тази група заболявания?

- Полиневропатиите могат да бъдат с остро развитие (клиничните прояви се манифестират за няколко дни), подостри (прогресия на неврологичната симптоматика за период от една до четири седмици). Като примери могат да се посочат синдромът на Гилен-Баре, дифтерийната полиневропатия и други. Съществуват и полиневропатии с хронично-проградиентно развитие - в продължение на месеци и години – например диабетната, алкохолната и наследствените полиневропатии.

- Какви са първите клинични прояви на една полиневропатия, които трябва да привлекат вниманието на лекаря?

- В клиничната практика най-често се среща симетричната, дистална, сетивна или сетивно-моторна полиневропатия. Затова пациентите най-често се оплакват от дистално-засилващи се повече в долните крайници изтръпване, парене, мравучкане, болезненост, стягане в мускулите. През следващите седмици в типичните случаи се прибавя слабост в дисталните мускулни групи, съчетана с мускулна хипотония и отслабени до липсващи сухожилни рефлекси. В някои случаи се нарушава освен усетът за допир, така и усетът за температура и болка.

- Какви изследвания е необходимо да се проведат с оглед поставяне на точната диагноза?

- Освен снемането на подробна анамнеза и неврологичния статус е необходимо провеждане на електромиографско изследване. То може да отговори на въпроса дали полиневропатията е аксонална или демиелинизираща, симетрична или несиметрична, тежка или лека. За изясняване на етиологията на заболяването са необходими много изследвания: пълна кръвна картина и биохимия; серумни нива на витамин В₁₂; серумна електрофореза и имуноглобулини; изследване на лумбален ликвор; хистологично изследване на биопсичен материал от периферен нерв и редица други инструментални и лабораторни изследвания.

- Какво е лечението на полиневропатиите?

- То е насочено на първо място към лечението на подлежащото заболяване: захарен диабет, хроничен етилизъм, невроболериоза, болести на съединителната тъкан, парапротеинемии  и други.

Лечението на синдрома на Гилен-Баре включва прилагането на плазмофереза и високи дози човешко имуноглобулин G. При около 25% от пациентите с тази полиневропатия се развива остро или подостро дихателна недостатъчност, което налага прилагането на изкуствена белодробна вентилация (ИБВ) в продължение на седмици. Развитието и разработването на нови типове респиратори и режими на ИБВ е достигнало такова високо равнище, че днес се счита за груба грешка, ако болен със синдрома на Гилен-Баре почине от остра дихателна недостатъчност.

При лечението на алкохолната полиневропатия решаващо значение има спирането на алкохолната злоупотреба, пълноценното хранене с белтъци и въглехидрати, както и субституиращата терапия с бенфотиамин, вит. В₆, вит. В₁₂ и фолиева киселина.

Съществено е симптоматичното лечение при различните видове полиневропатии. За клиничната практика най-важно е повлияването на невропатната болка, която е с хроничен характер и с продължителност повече от три месеца. Ако се наблюдава дълбока и пареща болка с постоянен характер, тя най-добре се редуцира от трицикличните антидепресанти (амитриптилин и др.). Повечето от болните със стрелкащи и пробождащи болки се повлияват благоприятно от габапентин, фенитоин или карбамазепин.

Алфа-липоевата киселина и бенфотиамин могат да подобрят субективните оплаквания при пациенти с диабетна полиневропатия.

При паретични прояви българската неврологична школа е постигнала добри терапевтични резултати след приложение на нивалин подкожно или перорално.