Публикация

Млади пациенти не търсят лекар, чакат у дома инфарктът да им „мине”

Д-р Валери Гелев, началник на Клиниката по кардиология в „Токуда Болница София”


Д-р Гелев, какъв е цялостният конкретен подход при лечение на инфаркт?

-Основната цел е да се направи реваскуларизация - възстановяване на кръвотока в запушената артерия. Причината за инфаркта е усложнена плака, която руптурира (къса се) или сеобразуват фисури и върху тях се наслагва тромб. Понякога нашите съдове не могат да се справят с него, той пречи на нормалното кръвообращение, стига се до исхемия на тъканта. Трите правила за възстановяването на кръвоотока са това да стане бързо, пълно и трайно. Бързо, защото исхемията, която предизвиква този процес,унищожава миокардните клетки.

Те имат определен живот и могат да останат живи до около 6 часа. След 12-ия час почти нищичко не остава от тях и ефектът от лечението е почти нищожен. Затова възстановяването на кръвотока трябва да стане колкото се може по-рано. Начините за възстановяване на кръвотока са два.Първият е медикаментозно възстановяване чрез фибролитичната терапия, която продължава да има своето място,ако се направи най-късно до третия час от началото на инфаркта. Втората опция е механичното възстановяване на кръвоотока или първична ангиопластика.

С помощта на катетър се стига до засегнатото място,преминава се през стеснението с т.нар. „водач”, на мястото се раздува балон и се поставя стент. Това позволява на момента да се възстанови нормалното кръвообращение, а ефектът е наистина траен и добър. Първият метод –фибринолизата, има предимства и недостатъци. Плюс е, че тя може да се направи навсякъде - в линейката, на място или на село. По този начин пациентът получава много бързо помощ.

Коронарографията (първичната ангиопластика) все пак трябва да се направи в център, в който има възможност за това – тоест трябва да има катетеризационна лаборатория и екип специалисти, които са на разположение 24часа в денонощието. Със създадена такава организация, чрез която в рамките на един час пациентът да може да бъде обработен. Това в нашите среди се нарича„време, врата, балон”. Недостатък на фибринолизата е, че дори да се използват най-добрите препарати, съществува опасност от повторно запушване на съда няколко часа по-късно.

Процентът, при който се случва, не е никак малък - 50-60%, а при някои медикаменти - дори повече. Друг много сериозен недостатък на фибринолизата е високата честота на мозъчни кръвоизливи. Това е нещо много сериозно, с много неприятни последици за болните. Честотата на мозъчните кръвоизливи при фибринолизата е около 10 пъти по-висока от тази при първичната ангиопластика Около 2% са мозъчните кръвоизливи след фибринолиза, което не е никак малко. Дискусията първична ангиопластика или фибринолиза се води от много време.

В началото изследванията даваха предимства на фибринолизата, но това беше във времето, когато ние нямахме стентовете от ново поколение, които сега използваме. През 2001 г. излезе едно голямо проучване, чийто метанализ категорично поставя първичната ангиопластика на първо място, като по-ефективна терапия. Предимствата са по редица показатели - по-ниска смъртност, по-малко повторни миокардни инфаркти, включително и по-добра икономическа ефективност. Това е лесно обяснимо. Когато дойде пациент с инфаркт, обикновено има засегнати и други съдове. В момента на извършването на първичната ангиопластика става ясна цялата картина при болния и ние знаем какво да правим по-нататък. При над 70% от болните, лекувани с фибринолиза, в рамките на една година след това се налага извършването на коронарография.

Има ли проблем с качеството на осигуряваните стентове по здравна каса?

-  Здравната каса заплаща определена цена на стентовете, която бих казал, че е разумна. В момента ние разполагаме с най-доброто от тези консумативи. Освен това в нашата болница скъпите медикаменти, които са на добрите компании, не се доплащат. Реимбурсната цена на касата е достатъчна, за да можем да се вместим в тях и да не е необходимо пациентите да доплащат.

Достатъчен ли е броя на катетеризационните лаборатории в страната?

-  От няколко години България влезе в програмата „Стент фор лайф” на  Европейското кардиологично дружество и Европейското интернационално дружество, в която бяха включени няколко държави. Идеята беше първичната ангиопластика да стане стандарт в лечението на инфарктите. В началото тя се прилагаше при 120 души от100 000 население, сега вече цифрата е 700 на 100 000, което беше и целта на тази програма. В България практически има много катетеризационни - те са над 40, равномерно разпределени в страната. Всяка една от тях е задължена да осигури 24-часово покритие 7 дни в седмицата, тоест непрекъснато да има екип на разположение. Не би трябвало да има проблем пациент с инфаркт да стигне в рамките на 90 или 120 минути до една от лабораториите от всяка точка на страната. Единствено Видин и Монтана са малко по-далеч от мястото, където има катетеризационна, а именно Враца. Другият проблем е Смолян, където зимно време придвижването става малко по-бавно заради планинските условия.

Има ли достатъчно специалисти в тези над 40 катетеризационни?

-  За да бъдат отворени, те трябва да отговорят на определени изисквания. Освен оборудване,трябва да имат и необходимия лицензиран персонал, който да извършва тази дейност. Отговорът е да, има. Но за да бъдем достатъчно ефективни, трябва да се обучава не само персоналът, а и пациентите. Те трябва да знаят, че има три важни периода от началото на инфаркта. Първият е времето от появата на симптоматиката до вземането на решение – тоест пациентът да реши да потърси лекарска помощ. Вторият е първи медицински контакт и транспорт до катетеризационна. Третият е времето от постъпването в болница до отварянето на съда. Последните два периода ние сме ги скъсили до минимум, но най-голямо значение има първият период. Има фрапиращи случаи, в които млади хора седят с дни у дома и чакат да им мине.

Как да образоваме пациентите?

-Трябва да се говори. Това изисква много средства, защото една добра кампания може да има ефект, но лошото е че след 6 месеца започва да се изчерпва. Затова трябва да има непрекъсната информираност. В чужбина много известни личности се включват в едни образователни и въздействащи клипчета, в които за кратко време, но много запомнящо се описват симптомите. Това са болка, стягане зад гръдната кост на широка площ, изтръпване на ръце, изпотяване, гадене и повръщане. Симптомите могат да бъдат с различен интензитет и в различни комбинации, но независимо от това е добре да се направи консултация с лекар.

" }-->

Коментари