Публикация

Д-р Димитров: Държавата не възстановява ДДС на болниците

Директорът на УМБАЛ "Св. Анна" е платил 4,1 млн. ДДС за 2012 г. и над 450 000 лв. корпоративен данък за 4 г.


Д-р Димитър Димитров е директор на университетската болница "Св. Анна" и председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването.

- Д-р Димитров, нормализира ли се финансовото положение на болниците с оглед на
адекватното заплащане на това, което е извършено?

- За съжаление не можем да се похвалим, че финансовото състояние на заведенията за болнична
помощ се е нормализирало. Напротив - през тази година държавата прехвърли
своите конституционни задължения да заплаща за реанимациите и от 1 януари 2013
г. те преминаха на разпореждане и финансиране от здравната каса чрез две
клинични процедури. През последните 4 г. критикувахме държавата, че заплаща 70%
от стойността. Тази година, когато трябваше вече да се заплаща за дейност и за
качество - защото това са принципите, за лечението се дават 50% по-малко. Миналата
година реално се заплащаха 375 лв. от полагащите се 500 лв. на ден, а тази година
за нетехнични процедури се отпускат около 200 лв. В реанимацията са най-тежките
звена, с най-много апаратура и с най-квалифицираните медицински кадри. Там се
овладяват най-тежките състояния в човешкия живот –политравми, кома, тежки
оперативни интервенции. В първия час там се изразходват най-големите средства-
1000-1500 лв. на час, не на ден! Така лечението на пациентв кома или с политравма
излиза 5000 до 10 000 лв. в зависимост от състоянието. Все пак за нас е най-важно
да спасим човешки живот. Крайно време е в българското общество да се разбере,
че човешкият живот също има стойност в чисто икономически смисъл, ние сме
пазарна икономика и това е нормално. В целия свят здравето се изчислява с
финансови средства както всичко останало. Една многопрофилна болница е като огромен
комбинат, тъй като тя е разполага с цялата гама от медицински специалности. Проблемът
е, че работим по клинични пътеки, тоест по една диагноза, а когато човек влиза
в болница, той е с микс от диагнози. Заболяване на сърдечно-съдовата система
води и до заболяване на мозъчно-съдовата система. Коремна операция води до
доста проблеми в белия дроб, в сърдечната област.

Ще дам пример от реанимацията в моята болница една от най-мощните в България с 33
легла. За първите три месеца на 2013 г. са изработени поне 300 леглодни над
лимита. Заплатени са ни с 378 000 лв. по-малко. На тримесечие това прави
над 1 350 000 лв. по-малко като приходи за тази дейност спрямо 2012
г. А тези разходи те се правят от болницата. Задаваме логичния въпрос: кой плаща?
Дори да спра възнагражденията на колегите за 1 г. и те да работят като
самаряни, техният бюджет за заплати няма да стигне да изплатим задълженията на
болницата. Това обаче не са задължения на болницата, както се говори, те са
задължения на трети лица. Защото болницата работи за външни хора. Касата
заплаща за дейности от спестяванията на тези хора, това са здравни осигуровки и
никакви здравни деятели нямат право да лимитират лечението. Вече четвърта
година има опити да се лимитира обема дейност, тоест, броят постъпващи и
изписани болни. В момента има и лимит на заплащането.

През последните 4 г. не са актуализирани цените на клиничните пътеки, които и без
това не бяха финансирани правилно – покриват 20-40-70 процента от реалните
разходи. В последните месеци и години обаче животът е поскъпнал в пъти. В
болницата също плащаме ток, парно, вода. Затова не мисля, че има светлина в
тунела до края на годината за болничната помощ. Малко преди да си подаде
остатъка правителството, министър Симеон Дянков обяви, че болниците имат 148
милиона просрочени задължения. Това говори, че задълженията са над 400-500 млн.
Нещо феноменално! Дори не се правят никакви опити, никакви предложения за разрешаване на проблема и тук е ролята на
държавата.

- Как тогава да задържим лекарите да не бягат в чужбина?

- На фона на тези проблеми до преди месец продължаваха внушенията, че лекарите са
престъпници, мошеници, а директорите – разбойници или некадърни мениджъри. Крайно
време е политическата прослойка в нашата държава, не говоря за управляващи и
опозиция, а за тъй наречените политици в тази държава, да седнат консенсусно и
да излязат честно пред българския народ. Който го направи, ще спечели и ще
управлява дълго време. Всъщност, колко средства са необходими за българското
здравеопазване? На нас ни омръзна да дават за пример Германия или Англия, колко
хубаво било там. Обидно ми става, че по медиите непрекъснато се събират
средства по банкови сметки за лечение на деца или възрастни, болни от рак или
левкемия. Там са обявени сумите – 60-100 хиляди евро. Никой не повдига въпроса
защо да не се лекуват в България. Колко трябва да струва терапията у нас – 3-4 евро?
Крайно време е интелигенцията в България да се събуди, а не да гледа от страни
процесите. Не само здравната интелигенция, защото парите за здраве са на всички
граждани.

- Отново пак се заговори, че Европа ще дава пари, ако има здравна реформа у нас. Много ли са
тези болници у нас? В каква посока трябва да тръгне реформата?

- Това е друг мит. Не може хората, които режат лентите на новите болници, да казват, че
са много. Там където наистина има добър мениджмънт, финансовото състояние на
лечебното заведение горе долу са добри. Лъжа е, че в други страни има 50-60 болници.
В Холандия, и в Белгия са толкова, но не болници, а болнични комплекси. На
всеки един болничен комплекс издръжката е от 600 млн. до 1 млрд. евро годишно. Там
има всичко - като се започне от спешната помощ, през радиологията, до
биофизиката и т.н. В България всичко това е разпръснато. В „Света Анна”
например две трети от заболяванията и оперативните интервенции са
онкоинтервенции като във всяка една голяма болница. Прекъсваме процеса в нашето
лечебно заведение, събираме онкокомитет и изпращаме пациента да се лекува в
друго лечебно заведение, където ние не можем да проследим процеса. Прекъсва се
веригата.

В България проблемът не е в болниците. През последните години се насади едно мнение, че държавата
дава пари. Не тя, ние даваме парите чрез вноски. Второто е, какво всъщност извършваме с тези средства. У нас действа
солидарният модел - моите пари се ползват от този, който има нужда, когато аз не съм ги ползвал. Уникалното при
осигуряването е, че парите са година за година. Парадоксално е да слушаме отчети
на някои деятели от здравни каси, които говорят за печалби, говорят за загуби.

Болниците в Европа имат задължения там, където те не работят. Дали да работи едно лечебно
заведение, решават пациентите. Пациентът ходи с парите си, ходи със своята чекова
книжка, тази, която все още не са ви я направили, ходи със своята дебитна
карта. Не може да се решава за броя им с изкуствени командно-административни и
комунистически и семашковски изказвания „ние ще закрием”. Кои сте вие? Хората я
закриват и хората откриват. Търсене ще има там, където са добрите специалисти,
където е добрата апаратура, където има условия на труд и лечение. Хората ще
определят малко или много са болниците. А сега изкуствено се създават нови, а
след това казват, че са много. Няма здравна карта, няма план за действие в
здравеопазването, няма стратегия, нито екшън план за 4-5 г.

- С какво да започне една реформа в здравеопазването?

- Поредната кривоопашата лъжа е, че в Европа казали, че нямаме здравна реформа, затова няма
да ни дадат пари. Реформата трябва да е за актуализиране на цените на
клиничните пътеки. Има и друго недоразумение - болниците са търговски дружества
и плащат корпоративен данък. Болница „Света Анна” е платила за 4 г. 450 000 лв. данък като
търговско дружество. За 2012 г. съм платил 4 130 000 лв. ДДС за
лекарствени средства и консумативи, апаратура, строителство, ремонти, болнично
хранене. Освен това държавата не ми ги възстановява ДДС като на обикновената
търговска фирма. Да сметнем приблизително: 300 болници по два милиона колко
правят? Държавата краде от българското здравеопазване 600 млн. само чрез ДДС.
Като се добавят и парите, които прибира от касата, се получава над 1 млрд. годишно.
Ето къде трябва да е реформата. Парите потъват, отиват за буфери, както обичат
да казват финансовите министри.

- Това неволна грешка ли е?

- Не, тук няма никакви грешки, тук има целенасочени действия и насаждане на митове, че лекарите
са престъпници и крадат. Сега се връщам на въпроса за ДДС и питам официално:
Докога политическата каста ще си крие главата като щраус? Защо не възстановяват
ДДС? Този данък бе въведен върху цените на лекарствата и консумативите през 2001
г. от Милен Велчев. в Европа и в света няма 20% ДДС за медицина, за лекарства и
консумативи. А ние се чудим защо цените на лекарствата са най-скъпи в Европа.

- А трябва ли болниците да са търговски дружества?

- За мен няма никакъв проблем да са търговски дружества. Години наред повтарям, че няма
закон за болниците. Казват ми, че не разбирам, имало. Правят ли обаче разлика
между закон за лечебни заведения и закон за болниците. Болниците в света са
разпределени на профит и нонпрофит болници. Когато една болница е нонпрофит, тя
не формира печалба по търговския закон. Но тук няма да ви платя петстотин
хиляди корпоративен данък. Стигнахме до парадокса, че моето търговско дружество
е голям данъкоплатец и внася 4-5 млн. ДДС, който не се възстановява.

- Какво трябва да се направи?

- Премахнахме системата Семашко – при нея се плаща за кревати, например за 1000 легла, без да
се гледа колко броя пациенти и как са лекувани. Промени се финансирането, плаща
се за извършена работа. То обаче трябва да бъде реално. Да се каже: С тези
пари, които събираме, държавата може да покрие тези здравни дейности. За да
покрием и този разширен пакет правим и втори стълб на задължително здравно
осигуряване. В Германия той се прави на доход. Имате и трети стълб, но той е по
желание, доброволен. Това са елементарни стъпки, които Европа ги е направила
преди много години.

- А въвеждането на диагностично-свързаните групи ще промени ли картината?

- Не можем да въведем диагностично-свързаните групи, без да сме остойностили всяка диагноза
поотделно. Преди три години претърпях операция в Германия, счупих крак,
стойността на моята операция беше 16 хиляди евро. Епикризата беше половин
страница, но към нея приложенията са около тридесет листа и то само сметки. Описано
педантично всички консумативи. Сметката ми излезе 12 хиляди и на втория месец
ми възстановиха средствата. Плаща се с карта. Освен това в нашите болници винаги
се лутат тълпи от болни по коридорите. В болниците в Германия фоайето е като на
МОЛ. Няма кабинети, за да ви преглеждат дали да влезете в болница. Всичко е
решено преди това. Просто отивате на рецепцията както в хотел, давате документа
и започва приемането. Мен ме приемаха 4 часа - попълване на документация,
клинични изследвания – кръв, рентген и т.н. През това време медицинския и
финансов план се изпраща към вашата здравноосигурителна каса, получавате
одобрение и когато сте постъпил, парите от касата вече са постъпили в лечебното
заведение. Тоест, пациентът започва да се лекува с парите си. В България ние
получаваме парите, ако ги получим въобще, след месец и половина. Тоест,
болницата натрупва задължения, те поръчват на зелено и не знаят дали ще ме
кредитира здравната каса.

Болницата планира в началото максимума от средства за съответното лечение. Ако обаче е
изразходвала по-малко средства, след изписването се прави отчет и болницата
възстановява средствата на касата. Ако има обаче усложнение, не по вина на медицинските
специалисти, касите доплащат.

- Има ли готовност болницата да подава всеки ден данни за пациентите към НЗОК от 1 май?

- От 3 г. големите болници се отчитаме всекидневно. Само че в  края на месеца изискват отново всичко на хартия,
а на три или шест месеца отново искат да се подава всичко. 500 000 лева годишно
харчим за канцеларски материали. Освен това четвърти месец през 2013 г. не мога
да отчета пътеките навреме. Причината са честите промени в софтуера - през
януари това стана 14 пъти смениха, през февруари - 19 пъти и сега най-малко четири-пет пъти беше март. Този,
който е сега вика няма проблеми, всичко е наред.



" }-->

Коментари