Инж. Петя Маринова от НЗОК обяснява какви са предимствата на обновената електронна система.

От 15 април заработиха новите функционалности в персонализираната информационната система на НЗОК, дават възможност за улеснен достъп на пациентите до електронното им здравно досие. Целта е всички извършени прегледи, диагнози, назначени лабораторни изследвания, манипулациипрегледи и лечение в зъболекарски кабинети и епикризи да бъдат отразявани в него още същия ден. Това предполага активното сътрудничество от страна на лечебните заведения и лекарите от доболничната помощ. Медиците обаче засега се опасяват, че въвеждането на данни в пациентското досие само допълнително ще усложни работата в и без това натовареното им всекидневие.

Работата с електронното пациентско досие ще улесни лекарите, уверява инж. Петя Маринова, директор на „Информационни
системи и бизнес процеси“ в НЗОК. Експертите на касата контактуват непрекъснато с авторите на софтуерите за доболнична помощ. Те уверяват, че работата с новата система няма да е технически проблем. Общпрактикувщи лекари и специалисти работят с различни софтуери, казват програмистите. Те обаче лесно могат да се свържат с обновеното пациентско досие. Така лекарите няма да попълват втора форма, а просто ще изпращат още същия ден по интернет към информационната система на касата това, което сега нанасят като информация в софтуера си.

В момента информацията постъпва едва когато те подадат отчета си към НЗОК, а това става един път месечно. Попълването в реално време на досието ще облекчи работата на лекарите, защото веднага се прави проверка за грешки, допълва Маринова. Така те се валидират на момента, а не в края на месеца, когато се натрупват данните на повече пациенти. С новата система отчетът може да се изпраща в края на деня. Лекарят получава обратно информация за евентуални грешки и веднага може да ги
коригира. Разнообразието на софтуери, с които работят партньорите ни от доболничната помощ, е голямо, но затова пък ние прилагаме отворени стандарти и така те могат да се интегрират по-лесно, посочи още Маринова. По думите ѝ прилагането на
отворени стандарти е гаранция за постигане на оперативна съвместимост между различните.

Засега НЗОК няма правно основание да задължи лекарите от доболничната помощ подават на 24 часа информацията за прегледите. Това ще е предмет на преговори между НЗОК и Българския лекарски съюз. Те обаче могат да го правят доброволно, а ползата им ще е съкратеното време за подаване на информацията към касата и бързо изчистване на евентуални грешки, уверява инж. Маринова. Веднага след подаването на всекидневния отчет лекарят ще знае кои дейности са потвърдени от касата и какви средства ще получи за тях.

За да функционира цялостно здравната система, трябва и други звена да се включат във веригата. В момента големите болници правят опити да се отчитат с новия всекидневно. Това са университетски и многопрофилни болници от столицата и областните градове. Всички предават и сега всекидневно отчети за дейностите си, но в друг формат. Лечебните заведения имат опита, но трябва да променят вида му, уточнява инж. Маринова. Тепърва всеки, който работи с електронното досие – лекар или пациент, ще търси и открива нещо полезно в него. В НЗОК се надяват да получат отзиви и препоръки. Досието ще бъде истински пълноценно, само ако в него постъпват максимален брой записи от извършените медицински и дентални дейности в реално време.

Като здравноосигурителна институция нямаме право да събираме повече информация от тази, която е необходима за нашите нужди и цели – тоест отчитането на медицинските дейности и заплащането им, казва още Маринова. Касата няма правно основание да събираме данни също от лечебни заведения, с които няма сключен договор. Така досието в сегашния си вид не дава пълната медицинска информация. Много разчитаме на проекта БАЗИ на Министерството на здравеопазването, което отговаря за формирането на политиките за изграждане на единна национална здравна система. То трябва да обхване в единна национална здравна система цялата информация, допълва експертът. В това отношение НЗОК е информационен донор. Много от проектите на МЗ, ТЕЛК и НОИ опират до предоставяне на информация от страна на НЗОК, тъй като касата е администратор на личните данни здравноосигурените лица. Системата на НЗОК е единствената работеща на национално ниво. Различни болници разполагат в някои случаи дори с много добри системи, но те работят само в рамките на конкретното лечебно заведение.

Електронни здравни досиета са факт отдавна в много страни по света. България има да навакса доста дори в сравнение със съедна Румъния. Обществената подкрепа у нас е голяма. След старта на 15 април на ден средно 1000 души отиват до местния филиал на касата, за да получат своя уникален код за достъп. Две трети от тях влизат да разгледат досието си още в същия ден.