Днес националният донорски регистър за стволови клетки разполага с 1400 донора, но трябват поне 5000.

Проф. Ставри Тошков е изпълнителен директор на Националната специализирана болница за
активно лечение на хематологични заболявания.

- Проф.Тошков преди дни над сто български гвардейци се включиха в акция за набиране на стволови хемопоетични
клетки, за да подпомогнат лечението на колега с остра миелоидна левкемия. Какво е състоянието на този вид донорство в България?

- Днес националният донорски регистър разполага с 1400 донора, но за оптималното му функциониране трябват
минимум 5000 и всяка възможност за попълване е добра. Шансът за съвместимост
между непознати е изключително нисък - около 1 на милион. Темата трансплантации
и  донорството обаче е крайно време да бъде изведена много нагоре в дневния ред на България, обществото да бъде
запознато и стимулирано да участва в този процес. Изключително важно да е имаме
голяма българска донорска банка за стволови клетки, което е колкото медицински
аргумент, толкова и въпрос на икономическа ефективност на здравеопазването. Да се извърши трансплантация у нас и при налични тук клетки е и многократно по-евтино. Самото донорство е доброволен, високохуманен акт,
който дава шанс за живот при лечението на онкохематологични заболявания,
първични имунни дефицити и генетични нарушения. Длъжни сме да осъзнаем
значимостта му колкото може по-скоро. Представете си: само със 7 милилитра кръв
(минимална кръвна проба) можеш да се регистрираш като потенциален донор на
стволови клетки и един ден да се окажеш единствената надежда за нечий живот.
Този човек – непознат, но толкова генетично близък с теб – може би съществува и
всеки ден се моли за чудото да те открие. Ако ти не си част от българския
регистър на донори на стволови клетки, това няма как да стане.

- Как успявате да се справите със задачата в поверената Ви национална хематологична
болница?

- При нас е единственият в страната център за трансплантация на
хемопоетични стволови клетки за пациенти над 18-годишна възраст. Тук се
осигурява над 80% от общата трансплантационна дейност с над 100 трансплантации
годишно – автоложни и алогенни. Правим го въпреки икономическата стагнация,
притеснителната здравна финансова рамка, липсата на цялостна донорска стратегия
и съответни програми за стимулиране на донорството, каквито имат много държави.

- Макар и със закъснение, стартира електронното здравеопазване. Какво е вашето
мнение?

- Като екип, който развива една наистина високоспециализирана и уникална
диагностично-лечебна дейност, който се стреми във
всичко да е в крак със света и времето, оценяваме високо този старт. Електронното
здравеопазване е възлов компонент на глобалното информационно общество, като
допринася и за по-високо качество и ефективност в здравното обслужване. То може
да реши немалка част и от проблемите с недостига на средства в здравната
система.Вижте само експертните сондажи: над 1/3 от медицинските манипулации и предписаните лекарства са ненужни, сочат проучвания в Европа и Северна Америка. В здравния сектор се извършват между 30 и 40% ненужни медицински процедури, лабораторни тестове или се предписват ненужни лекарства, което е последица от липсата на постоянна
комуникация между различните медицински лица, обслужващи даден пациент и от
липсата на достъп до медицинската история на пациента. С тази модернизация здравната
система и ще се облекчи и рационализира. Получаваме един перфектен инструмент
за осветляване – за прозрачност и контрол, както на всички  участници в системата, така и на резултатите от
тяхната работа, на всеки етап и финално. След електронното досие вярвам, че ще
вървим към издаването на електронни рецепти - дори в Румъния това вече стана – с констатиран
много добър икономически ефект. А после и към издаване на електронни
направления, и към появата на телемедицина и обучение, които също са ни все по-необходими.

- Като екип вие сте сред първите, заявили готовност да партнират на първата за България интернет
базирана професионална мрежа за лекари и за пациенти CredoWeb и да ползват пълния й потенциал.  Как
оценявате възможностите й?

- Това е отлична нова опция за професионално общуване, за обмен на
информация, за дистанционно консултиране, решаване на казуси чрез  мултидисплинарни екипи, за специализиран
дебат, за улеснение на всекидневната на работа на мениджърско и на всяко
оперативно ниво. Толкова много проблеми имаме да решаваме и в сектора, и в комуникацията
с властите, че всяка възможност за нова организираност, ако щете и за единен
професионален натиск за защита на интереса на пациента и на собствената ни
гилдия, е добре дошла. Виждам потенциал и в контекста на вече споменатите
задължителни нови форми на професионално обучение и на все по-необходимата на
много специалисти телемедицина и контрол на състоянието на пациенти в постоянен
риск.