Публикация

Лечението на неосигурените онкоболни е за сметка на болниците

Д-р Петьо Чилингиров от Стара Загора описва проблемите, с които сега се сблъскват комплексните онкологични центрове.


Д-р Петьо Чилингиров е управител на Комплексен онкологичен център Стара Загора

- Д-р Чилингиров, има ли проблем с лечението на неосигурените онкоболни?

- Онкологичните центрове или специализираните болници по онкология са преобразувани бивши диспансери, които отговарят за комплексното онкологично лечение на пациентите с този вид социално-значими заболявания. Най-важното са профилактиката и диспансерното наблюдение. Преди имахме субсидии от държавата за профилактика и с тях подържахме кабинети, където извършвахме безплатно прегледи на населението. Имаше известно дублиране на дейности с направленията, които се дават за профилактика при жените и при част от мъжете. Комплексното обхващане на заболявания като рак на гърдата или на простатата беше възможно безплатно за пациентите единствено при нас. След като финансирането на онкологичните заболявания мина към НЗОК се заплащат дейности само за здравноосигурени хора. Една голяма част от нашите пациенти - 8 до 12-15 процента са неосигурени. Въпросът е какво правим с тези пациенти, които не са осигурени, а са болни от рак, които се нуждаят от няколко вида лечение – оперативно, лъче- или химиотерапия. Единият вариант е те да внесат вноските за 3 г., да се осигурят и да минат по пътя на касата. Някои от тях обаче нямат тази възможност.

Другият вариант е държавата да плати за тях като социално слаби. Той обаче се оказа неработещ понеже някои болни имат движимо или недвижимо над определена стойност. Така не попадат в групата на социално слабите и държавата няма как да заплати. Дори да плати обаче, това става след няколко месеца. Така на практика лечението на тези пациенти става за сметка на работещите в лечебното заведение. Парите за тях идват от сумата, която онкоцентърът е получил за осигурените пациенти. Тук обаче има опираме до т. нар. прогнозни или ориентировъчни бюджети и методики. Намалението на финансовия ресурс спрямо 2012 г. е от 27 до 32 процента за медикаментите. Имаме само устно обещание от страна на НЗОК, че ще ни се изплащат направените разходи, а това създава несигурност.

За разлика от другите сфери на медицината в онкологията няма фантоми пациенти. Всеки един пациент си върви с доказана хистологично диагноза. Без нея не можем да изпишем лечение. Първо, то струва скъпо, и второ, в много от случаите е радикално, свързано с отстраняване на органи. Няма как там да има лъжа. Просто това са действителни пациенти.

- За онкопациентите се казва, че те са зависими доживот от болници като вашата. Има ли административни пречки за качественото им проследяване?

- Много пациенти се лекуват многократно при нас. След определен брой курсове по химиотерапия, един или два метода на локално лечение те се проследяват. Ако настъпят рецидиви, отново се започва лечение. Така те стават постоянни пациенти на за години наред. На този етап касата заплаща специално за химиотерапия само 12 хоспитализации, като за някои пациенти са повече от 12 годишно. Успяхме да се преборим за правото на повече от една хоспитализация в месец, тъй като курсовете се провеждат на 21- 28 дни, на седмица и т.н.

Големият проблем обаче е, че с навлизането на новите медикаменти, таргетната терапия и новите индикации на старите препарати се разширява кръгът на пациенти, които имат право да получат този вид терапия. Оттам се увеличават и разходите на лекарствата, които касата заплаща към съответните центрове, въпреки че те са на цена, определена от НЗОК. Но когато има лимит, има и несигурност. При лекарите тя е свързана с това, дали ще си получат възстановени разходите, а за пациентите - дали ще имат лекарства. Много често настъпват емоционални драми пред лекарските кабинети и във връзка с това дали ще можем да осигурим необходимите медикаменти, дали има точно определен препарат. Засега имаме препарати, засега касата плаща. Изключение правят опиатите, за които още няма методика. С промяна в Наредба 40 ние трябва отново да ги изписваме, въпреки че според нас това е работа на личния лекар, защото той е най-близо до пациента. Надявам се, че няма да се стигне до случаи да не се заплатят вложените медикаменти, защото те са действително вложени.

- Увеличават ли се онкоболните?

- Броят на пациентите си е същият с леко увеличение. Повечето пациенти живеят по-дълго благодарение на хубавата терапия, която в последните години се предоставя. Това е хубаво, но съответно струва по-скъпо. Затова трябва да говорим за профилактика, да се направи скрининг, който ще даде резултат след 10-15 години. Има сега една програма, която се надявам, че ще работи. Цените по нея са неясни, а също и методиките, но въпреки всичко я има.

- От пациентските организации има сигнали за липсващи евтини лекарства, било неизгодно на самите фирми да ги внасят. Има ли такъв проблем?

- Има проблем за няколко препарата. За цени според мен е трудно да се говори. Липсата на тези медикаменти е защото употребата им в България е малка, а и самите фирми не искат да регистрират някои препарати. Фармацевтичните фирми нямат изгода да доставят на пазара медикаменти, които се потребяват малко. При допълнителното договаряне с касата самите производители намалят цената, но невинаги могат да ги доставят на нея. Здравното министерство в този си състав поиска информация за тези препарати и обещава да ги осигури по една наредба за неразрешени лекарства. Но все още не сме получили медикаменти и между другото, цената, на която ще ги получим, няма да е цената, на която касата доплаща.

- Отпадна ли идеята при медикаментите за химиотерапия да се заплаща само назначената доза, а не цялата ампула?

- Касата плаща само точната доза на медикаменти според телесното тегло, но това просто няма как да се случи на практика, защото в България роботи, необходими за прецизното дозиране на медикаменти от големи опаковки. От такива ограничения няма да дойдат големите икономии. Големите икономии ще дойдат от добра профилактика, ранно откриване, комплексно лечение и достъпност до всеки отделен метод на лечение на пациента без да чака.

- Достъпно ли е лъчелечението при вас?

- За лъчелечението в цяла България има пречки, тъй като една голяма част от машините, с които се работи, са стари. Останалите са недостатъчно, а броят на линейните ускорители е малък. Сега има програма, по която се работи и тепърва ще се изградят центрове с повече линейни ускорители, но това ще стане в началото на 2014 г. Тогава се надявам, че потокът на чакащи пациенти ще намалее. В Стара Загора очакваме линеен ускорител.

- Ваши колеги са коментирали, че диспансерният принцип е бил съвсем различен. Преди се е поддържала активна връзка с пациента, викат го, проверяват го. Как е сега?

- Ние изпращаме картички на пациентите, даваме им календар за прегледите във времето. Ролята на диспансера е точно това – пациентът да е сигурен, че когато има някакво оплакване, ще бъде прегледан, независимо от това дали му се полага или не му се полага. Сега някои пациенти приемат буквално ограниченията за брой прегледи в годината. Не идват или отиват другаде, където не получават точна диагноза. Така разходите са по-големи, отколкото ако се плати един такъв преглед. Много е трудно да се изчисли на един пациент колко прегледа му трябват. Точно колко изследвания са необходими все пак е преценка на лекаря. Нека не превръщаме лекарите в бюрократи, за да имат те повече време да преглеждат пациентите и по-малко да пишат. С новите изисквания точно това става. Ние гледаме документацията да е изрядна, а колко време ще остане за пациентите е отделен въпрос.


" }-->

Коментари