Здравната система не държи на качеството, казва доц. Явор Иванов, шеф на белодробното дружество.

Доц. Явор Иванов е председател на Дружеството по белодробни болести.

- Доц. Иванов, защо специализацията по белодробни болести не е атрактивна за младите лекари?

- Тази специалност е пренебрегвана от институциите, които финансират дейностите във връзка с лечението, диагностиката на болните с белодробни болести и това е съвсем естествено, че има отлив на интерес.

- Казахте, че една бронхоскопия струва 200 лв, а една гастроскопия, която е сходна процедура, струва 700 лв. Как се определят тези цени? Дружеството участва ли в преговори със здравната каса за остойностяване на клиничните пътеки?

- Викат ни да чуят нашето мнение, но моето и на колегите впечатление е, че всичко това е един формален акт. Това е големия проблем. Впоследствие се вземат решения по други, необясними за нас критерии, тоест специалистите не участват пряко във вземането на тези решения.

- Системата сякаш търси повече количествени показатели, а не се държи на качеството на лечението. Така ли е според Вас?

- Точно така. Всъщност, сегашната система на финансиране и на контрол не е обвързана с качеството, няма показатели, които да оценяват качеството, оценява се количеството, по количествени показатели, а това не е стимул за развитие на системата. Това тласка системата в друга посока - към представяне на данни, които не отговарят на действителността.

- Споменахте, че касата непрекъснато ви проверява, на какво държат инспекторите най-много?

- Касата търси обичайно при тези проверки формални нарушения. Става дума за неща, които са формални и не са причина пациентът да не завърши лечението си. Това според проверяващите са важни критерии, които обаче не са свързани с качеството на терапията. Нещо друго, което искам да подчертая е, че касата заплаща само цената на пътеката, но изисква от нас пълноценно лечение на болния. Ще поясня. Болният постъпва за лечение на ХОББ при нас, но той може да има и сърдечен проблем или захарен диабет. НЗОК изисква от нас и ни глобява, ако този пациент не е консултиран за съпътстващите си заболявания. Това обаче не се заплаща.

- Парадоксално е, че се изискват неща, които не са финансирани. Има ли шанс да договорите някакви допълнителни средства за белодробните болести?

- В края на 2012 г. успяхме да договорим като дружество 10 млн. лв. допълнително за белодробните клинични пътеки. Касата ги прие, но лекарският съюз отказа да подпише националния рамков договор и там се провали всичко.

- Надзорният съвет на касата има правомощия да решава допълнително за някои разходи. Ще се опитате ли да представите там проблемите си?

- Да, ще опитаме.

- Доколко сериозен проблемът с хронично болните от респираторни заболявания в България?

- Няма държавно финансирана политика за ранно откриване на тези болести, което е сравнително евтино. Напълно възможно е с минимални разходи да се организира скрининг. Ефектът ще е много голям, защото ще бъдат открити рано такива болни, които не подозират, че имат сериозен проблем. В по-ранен стадий ХОББ е напълно лечим. Даже пациентът само да спре да пуши, това значимо ще подобри прогнозата.

- Какви са основните проблеми в диагностиката?

- Повечето пациенти късно се обръщат към личния си лекар. Самата система чрез направления от личните лекари към специалистите е много тромава. Тя е свързана с недостиг на направления или изсипването на направления в определен период от време. Когато те бързо се изчерпват, след това просто няма какво да се предложи на хората, които търсят помощ. Това е неравномерност, която пречи диагнозата да се постави навреме.

- Казвали сте, че липсват епидемиологични данни. Може ли тогава да се планират проекти?

- Има две проучвания, които са завършени. Сега в момента текат още две и се планира още едно ново, трето, така че ще имаме доста събрани данни до средата на следващата година.

- А какъв е предметът на проучване?

- Проучва се колко са пациентите с ХОББ, колко от тях имат диагноза, срок на откриваемост. Искаме да да видим какви медикаменти приемат тези пациенти и колко често постъпват в болница, колко често се налага допълнително да се включат медикаменти за така наречените влошавания. Всички данни накрая ще бъдат обобщени. На таза основа ще се направят изчисления какви са реалните разходи.

- Това ще бъде базата за финансова рамка на една национална програма. А ще има ли регистри на тези хронично болни с ХОББ?

- В Университетската болница в Плевен сме започнали пилотен проект за регистър на пациентите с белодробни проблеми, които имат нужда от кислородолечение. Така тези болни ще могат да получават частично или едно пълно възстановяване на разходите за кислородни концентратори. Добре известно е, че ако един такъв пациент ползва такъв апарат поне 16 часа в денонощие, това удължава живота му с три до пет години.

- Това не е никак малко, още повече, че това е еднократен разход.

- Наистина става дума за еднократен разход. После има сервиз за обслужване на апарата, но разходите са ниски.

- Кои са основните цели и задачи, приоритетите пред дружеството за тази година?

- Проведохме първото обучение на сестри за работа с пациенти с ХОББ, то е първото провеждано досега в България. Бяха сертифицирани 40 сестри. Сега през юли ще ще се състои първият курс с лекари по белодробна медицина. Обучението за тях е как да стимулират пациентите си да се отказват от пушене, как да им помагат. Началото на юни в Албена предстои лятна среща, където с всички белодробни лекари ще дискутираме проблемите на диагностиката и лечението на белодробно болните в България. След това предстои есенна среща на всички белодробни специалисти.

- Никой не иска тежко болните във всички сфери на медицината, но при вас как е? Какви са проблемите на тези пациенти?

- Те имат белодробен проблем, но и много други сериозни съпътстващи заболявания – сърдечна недостатъчност, диабет, тежка бъбречна недостатъчност. Един такъв пациент изисква много средства да бъде лекуван, а най-скъпата наша пътека е 660 лева.

- Как според Вас трябва да се реши това? Да има хосписи или някакви допълнителни клинични пътеки?

- Решението на проблема е да има определени центрове, които имат квалификацията да приемат такива тежко болни. Освен това е необходима дейностите за лечение и за гледане на тези болни да бъдат заплатени адекватно. Сега има болници за долекуване и частни хосписи, където все пак полагат грижи за тях. Въпросът е, че лечението е продължително и скъпо и такъв пациент не може да бъде излекуван за 7 дни. Необходими са поне две, три седмици. Лечението на тежките пациенти трябва да се финансира само в определени центрове, които имат нужната квалификация, не може това да е масова дейност.

- Ако се въведат диагностично-свързаните групи от 2015-а година, това ще облекчи ли нещата? Там ще има реално остойностяване на дейности, а не на клинична пътека както е сега.

- Очакванията са, че диагностично-свързаните групи ще облекчат работата ни, защото така е в другите страни, които са по-напред от нас в здравеопазването. Ако се заплаща за дейности, пациентът ще може да бъде лекуван комплексно според нуждите му. Проблемите му се решат като влезе в болница, а там няма само да лекуват една болест. Обичайно при пациенти с ХОББ над 40-45 години да има и друга съпътстваща болест.