Все по-голям брой от случаите на заболяването се дължат на различни медикаменти, както и на употребата на контактни лещи.

Според статистиката алергичният конюнктивит засяга приблизително 15% от населението в света. При около 15-20% от хората в САЩ е налице т. нар. атопия - генетично предразположение към развитие на определена алергична свръхчувствителност към вещества от околната среда - полени, плесени и акари. По-новите изследвания показват, че до 40% от американците е възможно да имат очни симптоми, свързани с алергия. Както е известно, алергията представлява екстремална реакция на нашата защитна система към определен отключващ агент. При алергичния конюнктивит главна роля играят специализирани защитни клетки – мастоцити. След контакт с алерген те отделят значително количество възпалителни вещества - напр. хистамин. Тези вещества разширяват кръвоносните съдове, което позволява на по-голямо количество кръв да преминава през тях. Конюнктивата се зачервява и подува, а функционирането й се нарушава. Когато възпалителните вещества дразнят сетивните рецептори, се появява сърбеж, парене и напрежение. Мигането се ускорява, очите и носът започват да текат, тъй като мигането и слъзната течност изхвърлят алергена преди да е достигнал защитните клетки. Ако възпалението продължава дълго време или често се повтаря, може да се образува съединителна тъкан и конюнктивата да получи белег.

Алергизиращи агенти могат да бъдат различни лекарства, козметика и гримове, почистващи препарати, слънчевата радиация и йонизиращо лъчение, бактерии, вируси, полени, цветен прашец и др. Все по-голям брой от случаите на алергичен конюнктивит се дължат на различни медикаменти, както и на употребата на контактни лещи. Някои козметични продукти като спирала, кремове за лице, молив за вежди, блясък за устни или очен грим, както и косми на животни също са в състояние да предизвикат очни алергии. Алергична реакция се наблюдава при допир или триене на окото след използване на сапун, на лак за нокти или на различни химикали. Симптомите са временни и могат да бъдат предотвратини чрез спиране употребата на дадения козметичен продукт или почистващ препарат. Алергичните конюнктивити често съпровождат и други заболявания като бронхиална астма, алергичен ринит, атопичен дерматит.  Налице са също така фамилна анамнеза и повишена чувствителност към редица вещества: полени, лекарства, ухапвания от насекоми, храни и други. Симптомите на алергичния конюктивит са резултат  от освобождаване на хистамин и други активни вещества от мастоцитите, което стимулира разширяването на кръвоносните съдове, дразни нервните окончание и увеличава секрецията на сълзи. Острата форма на заболяването протича с обилно сълзотечение, сърбеж, зачервяване, светлобоязън, оток на конюнктивата. Едновременно с конюнктивита често възниква и ринит с кихане и кашляне. Вариант на клинично протичане е алергичният контактен  или лекарствен конюнктивит. Той се причинява от различни медикаменти, които пациентът използва в продължение на години и към които организмът постепенно изработва свръхчувствителност.

В зависимост от причинителя и начина на протичане в медицината са описани няколко форми на заболяването. Така например пролетният катар-вернален конюнктивит е алергично състояние, засягащо момчета (обикновено след навършване на 5-годишна възраст) и млади хора (не съществуват полови разлики след пубертета), които живеят в топли условия. Най-често се наблюдава при арабите и жителите на Африка и на Карибския басейн. Разпространението намалява сред бялото население, но се повишава сред азиатците. Тази форма на болестта рядко продължава след навършване на 25-годишна възраст. Пролетният катар-вернален конюнктивит може да бъде сезонен или целогодишен, но обикновено е по-силно изразен през пролетните месеци - често е свързан със сенната хрема и най-вече с цветния прашец.Клиничната картина се характеризира с наличие на жилав нишковиден секрет, богат на мастоцити и еозинофили. В науката са известни лимбова, клепачна и смесена форма на заболяването. При лимбовата форма са налице хиалиноподобни струпвания, докато при клепачната се наблюдава разрастване на папили, които са подредени една до друга като паваж.
При целогодишния конюнктивит  симптомите се появят през цялата година в отговор на различни алергени - животински пърхот, домашен прах и акари.
Атопичният конюнктивит е сравнително рядко, но потенциално сериозно заболяване, което засяга предимно млади хора на възраст 25-30 години, страдащи от атопичен дерматит. Клиничната картина е подобна на тази на пролетния конюнктивит, но се запазва в продължение на години и е възможно да доведе до усложнения - вторичен кератоконус, предстарческа катаракта, кератопатия и др . Най-честите симптоми са сърбеж, зачервяване, фотофобия ± замъглено зрение. Наблюдават се също така червени, удебелени, люспести и понякога напукани клепачи (екзема и блефарит), цикатризация на конюнктивата в напреднали случаи, кератопатия, вкл. кератоконус. Всички тези прояви са доказателство за едновременни инфекции - херпес симплекс вирус (HSV) и микробен кератит. В сравнение с пролетния, атопичният конюнктивит е свързан и с по-висок процент  на засягане на роговицата. Гигантският папиларен конюнктивит е друга разновидност на болестта, която най-често се провокира от използване на контактни лещи и на протези, както и от конци, поставени след операция. Наблюдават се  оток на конюнктивата (хемозис), както  и папили, които могат да достигнат гигантски размери (> 1 mm). Важно е да се отбележи обаче, че благодарение на широкото използване на еднократни контактни лещи честотата на гигантския папиларен конюктивит значително е намаляла. Дерматоконюнктивитът възниква като реакция от капки за очи или от козметика.  Характеризира се с пълна липса на отговор на антихистамини и стабилизатори на мастни клетки.

Диагнозата се поставя след консултация с офталмолог или алерголог, като при необходимост се извършват пределени изследвания. Най-доброто лечение на алергичния конюнктивит се състои в избягване на алергена, което не винаги е възможно. Дискомфортът може да бъде намален и чрез налагане на студени компреси, чрез използването на изкуствени сълзи и деконгестанти за локално приложение под формата на очни капки, както и чрез прием на антихистамини под формата на таблетки  - повчето са достъпни без рецепта. При липса на повлияване на симптомите е необходимо пациентите да се консултират с медицински специалист, който да назначи лечение, включващо:
* антихистамини за локално приложение - под формата на очни капки;
* локални нестероидни противовъзпалителни средства  за локално приложение - под формата на очни капки;
* стероидни противовъзпалителни средства за локално приложение - под формата на очни капки;
* стабилизатори на мастоцитите за локално приложение - под формата на очни капки.

Важно да е се отбележи, че правилното и своевременно провеждане на терапията може да доведе до пълното изчезване на всички симптоми. За да бъде лечението адекватно, от изключително значение е да се установи точният алерген, причиняващ реакция на непоносимост, и максимално да се елиминира възможността за контакт с него. Ако това не е възможно, необходима е медикаментозна терапия, назначена и проследявана от специалист. При някои по-леки форми на заболяването поставянето на студени компреси и на „изкуствени сълзи“ е достатъчно за облекчаване на състоянието на болния. Също така лекарят може да предпише противовъзпалителни медикаменти и антиалергични капки или таблетки. Лечението на конюнктивитите е многообразно, зависи от конкретния пациент и обикновено не съществува единна схема, по която да се осъществи. Преди започването на терапия, необходима е оценката на основни елементи - причинител на възпалението, стадий на болестта, състояние на имунната система на пациента, дали конюнктивитът е първично или вторично заболяване. Последният фактор е от изключително голямо значение, тъй като обикновено вторичният конюнктивит търпи обратно развитие при правилното и навременно лечение на основното заболяване. В заключение трябва да се отбележи, че лечението обикновено облекчава симптомите. Въпреки това обаче алергичният конюнктивит има склонност да рецидивира при повторно излагане на алергена. Затова е необходимо да бъде сведен до минимум контактът с причиняващите алергия вещества.