Публикация

Съвременни тенденции за диагноза и лечение на бъбречнокаменната болест



Когато говорим за бъбречнокаменна болест (БКБ), трябва да разширим това понятие с термина уролитиаза. Образуваните в бъбреците конкременти могат да попаднат по хода на уретера и в пикочния мехур. Има обструктивни състояния на шийката на пикочния мехур, при които конкременти могат да се образуват директно в пикочния мехур.

В състава на урината при човек има около 150 елемента, които се намират в изоелектрично състояние помежду си. Този разтвор (урината) никога не бива да бъде концентриран. За да се постигне оптимално състояние на урината, физиологично е нормално човек да отделя 1,5-2 л урина за 24 часа.

Бъбречният камък представлява втвърден минерален комплекс (център), който се образува в отделителната система. След това много бързо той нараства, като привлича около себе си други органични и неорганични частици. Това се получава тогава, когато нещо недостига или пък е в повече в състава на урината. Бъбречните камъни се образуват, когато няма достатъчно вода да разтвори всички вещества, които бъбреците са филтрирали от кръвта, или пък има вроден или придобит недостиг на вещества. Причините и механизмите за камъкообразуването продължават да са най-трудният за решаване проблем на уролитиазата. Съществуват много теории, но нито една не може да се утвърди окончателно. Най-общо причините могат да бъдат групирани като ендогенни и екзогенни. Всеки конкремент има органична и минерална съставка. Рисковите фактори, които допринасят за образуване на бъбречните камъни, най-общо могат да бъдат сведени до пет химически причини:

o  наличие на много калций в урината (хиперкалцийурия)

Калцият е полезен за организма – той участва в изграждането на костите и зъбите. От друга страна, калцият влиза в състава на над 85% от бъбречните камъни.

o  наличие на много оксалат в урината (хипероксалурия)

Оксалатът е органично химично съединение, което се свързва здраво с калция и образува изключително твърди камъни.

o  наличие на много пикочна киселина в урината (хиперурикозурия)

Тя е отговорна за образуването на 10% от бъбречните камъни, както и за заболяването подагра.

o  липса на достатъчно цитрати в урината (хипоцитратурия)

Цитратите са може би най-важният фактор след водата, потискащ образуването на бъбречни камъни. Калцият предпочита да се свърже с цитрата. Калциевият цитрат се изхвърля с урината без проблем. При липса на цитрати в урината калцият е принуден да се свърже с оксалат. Калциевият оксалат е образувана песъчинка.

o  недостатъчно количество приета вода и малък обем урина

Всичко, което води до намалено количество течности в организма, недостатъчен прием на вода, обилно изпотяване, горещ климат, може да отключи процеса на образуване на бъбречни камъни.

  Ако не се пие достатъчно вода, всички диети и медикаментозни лечения са обречени на неуспех.

o  допълнителни рискови химични фактори са ниските нива на магнезий в урината, високите нива на цистин и натрий в урината, нарушената киселинност в урината и инфекциите на пикочно-половата система.

Ако не се взимат предпазни мерки, при 50% от пациентите конкрементите се образуват за втори път. Най-засегнатата възрастова група за образуване на камъни в отделителната система е между 30-45 години.

Уролитиазата, макар и рядко, може дълго време да протече безсимптомно и откриването на камъка да стане случайно. Най-често уролитиазата се манифестира по характерен клиничен начин чрез острата бъбречна колика (болката). Болката е типична, ирадира по хода на уретера. Понякога може да има наличие на кръв в урината. Болката е съпроводена с гадене и повръщане, спадане на кръвното налягане и забавяне на пулса.

Диагнозата на БКБ се поставя след физикален преглед, лабораторни и клинични изследвания. В тези случаи потвърждаването на диагнозата – уролитиаза, се извършва с образни изследвания и на първо място това е ултразвуковото изследване. От рентгеновите изследвания се използват обзорната рентгенография на бъбреците, уретерите и пикочния мехур, компютърната томография (КАТ), по-известна като скенер. Интравенозната урография и ретроградната пиелография се използват все по-рядко, но в някои случаи още са незаменими.

При избора на лечението трябва внимателно да бъдат преценени всички обстоятелства от страна на камъка (големина, положение, форма, химичен състав, брой и други); от страна на бъбрека е необходимо да се вземат под съображение функцията му, инфекция, застой на урината, двустранност на калколозата, единствен бъбрек, аномалии на бъбреците и горните пикочни пътища, придружаващите други бъбречни заболявания и т.н.; състоянието на болния - възраст, други заболявания и др. През последните години отвореното оперативно отстраняване на камъните от отделителната система значително намаля вследствие въвеждането на нови съвременни и минимално инвазивни методи за премахването им. Днес широко, с голяма ефективност, се използва екстракорпоралната литотрипсия, перкутанната литолапексия, ендоскопско раздробяване и отстраняване на конкрементите.

При калколозна обструктивна анурия се налага спешно преодоляване на запушването. Отстраняването на конкремента от пикочните пътища не е излекуване. Това е само етап от лечението, което трябва да продължи дълго. Целите на консервативното лечение в основата си са две: да се намали излъчването на камъкообразуващи вещества през бъбреците и второ, да се създадат условия в урината, неблагоприятни за изкристализирането им. От общите правила, които трябва да се спазват, независимо от вида и състава на конкрементите, е да се намали възможността за концентриране на уринните соли чрез поддържане на висока диуреза – по-обилно приемане на течности, избягване на консервирани храни, употреба на диуретични чайове, повече цитрусови плодове, зеленчуци. Необходимо е да се вземе под внимание химическият състав на конкремента. Така например при уратната уролитиаза трябва да се повиши алкалността на урината (pH 6.2-7), да се ограничи вносът на пурини (бульони, месо, вътрешности). При калциевооксалатната уролитиаза се препоръчва лечението с магнезий, който свързва голяма част от оксалатните йони в урината, и витамин В6, който играе роля в метаболизма на оксалатите и намалява ендогенната му продукция. При фосфатната уролитиаза след отстраняването на конкремента се препоръчва продължително лечение на уроинфекцията и подкиселяване на урината (pH 6). При цистиновата уролитиаза, макар и рядко срещана, лечението цели предимно алкализация на урината със средства, подобни на използваните при уратната литиаза.

Да се употребяват различни минерални и изворни води. Съществуват съответни диети при конкременти с различен химичен състав, които са отпечатани в „Наръчник на пациента с бъбречнокаменна болест“, издаден през 2010 г. специално за страдащи от уролитиаза. Написан е от пациенти, страдащи от БКБ, съвместно с екип от водещи специалисти (уролози и нефролози) в диагностиката, лечението и профилактиката на БКБ. Лечението на БКБ е възможно.

-

" }-->

Коментари