Публикация

Ролята на растителните препарати в комплексната терапия и в профилактиката на бъбречните заболявания

Редица изследвания, както и клиничният опит доказват реалните възможности на фитопрепаратите, особено когато са произведени от качествени субстанции и при високи стандарти.


Едва ли има лекар, който да се налага да бъде убеждаван във високата честота на бъбречнокаменната болест и инфекциите на пикочните пътища, водещи до хронично бъбречно заболяване. В етапа на острото възпаление всеки от нас използва адекватния антибиотик според антибиограмата, след което все по-често се изправя пред стената на хроничните рецидивиращи инфекции или резистентност към прилаганите антибактериални средства. Антибиотиците и химиотерапевтиците са средствата, повлияващи причинителя на инфекциозния процес. Но има и средства, които повлияват условията за възникване и/или поддържане на възпалителния процес или литогенезата.

Тук е мястото да посоча, че медикаментите, повлияващи причинителя и препаратите, моделиращи условията за възникване на възпалителния процес, не са взаимозаменяеми и не са взаимно изключващи се – те имат синергично действие в терапевтичната схема.

Имаше време, когато фитопрепаратите бяха приемани като „бабини рецепти”, но редица изследвания, както и клиничният опит доказаха техните реални възможности, особено когато са произведени от качествени субстанции и при високи стандарти.

Бъбречните заболявания са може би най-честата патология, която хората са се опитвали да преодоляват чрез природни средства. Още през ХV век индианските племена в Америка събирали плодовете на червената боровинка, стривали ги на паста, която прибавяли към сушеното месо и използвали за пречистване на бъбреците, или нанасяли пастата директно върху рани за по-бързо заздравяване. А древните мореплаватели я използвали при дългите пътувания, за да се предпазят от скорбут. Европейските заселници започват да отглеждат като търговска култура „кралицата на плодовете”, както наричали червената американска боровинка (cranberry),  и  я изнасят в Европа през ХVІІІ век. Емпиризмът изстрелва червената американска боровинка от древността до нашето високотехнологично общество, като в продуктите, които се предлагат днес на пазара, килограми от червените боровинки са заменени от прецизно извлечени екстракти на активните вещества от плода. Съдържащите се в него проантоцианидини водят до образуване на биофилм и възпрепятстват  адхезията на бактериите към уроепитела, инхибират експресията на тип І р фимбриите, осъществяващи адхезията на Е. coli. Проантоцианидините имат и диуретично действие, с което улесняват отделянето на бактериите с урината. Червената боровинка стимулира отделянето на Ac. Hypuricum в урината, с което намалява нейното рН и така потиска бактериалния растеж. Съдържащите се пикногенол и кварцетин имат антиоксидантни свойства. Червената боровинка има урикозурично действие, толкова важно при бъбречнокаменната болест, подаграта и метаболитния синдром. Проведено проучване установява, че тя намалява нивата на LDL Cholesterol и повишава нивата на HDL Cholesterol и е ценно средство при хронични гастрити и язвената болест, защото унищожава Helicobacter Pylori.

Незаменимо средство в терапията и профилактиката на бъбречнокаменната болест е екстрактът от Herniaria glabra – брезовите листа. Този екстракт има богато съдържание на флавоноиди, танини, тритерпенови сапонини, фенокарбонови киселини, кумарин, херниарини, което обяснява урикозуричното, диуретично, противовъзпалително и антимикробно, адстрингентно и спазмолитично действие. Herniaria glabra улеснява и ускорява елиминирането на бъбречните конкременти, намалява риска от образуване и/или уголемяване на наличните оксалатни, уратни, фосфатни и цистинови конкременти, намалява количеството на отделения ексудат при наличие на възпаление.

Доказаните свойства на растителните извлеци станаха причина за завръщането в практиката на позабравените лечебни чайове, които представляват комбинация от различни билки. У нас е широкоизвестен чаят на проф. Ламбрев. Съдържащите се в него Folia uvae ursi, Rhisoma Graminis, Stigma Mayadis, Stipites Cerasorum и др. имат диуретично и уроантисептично действие.

Но хитът в съвременното лечение на уроинфекциите са комбинираните фитопрепарати под формата на стандартизирани екстракти от червена боровинка и бреза, като Urocomfort и др., които съдържат и D-маноза. Тя представлява проста захар, която се среща в природата в плодовете, дърветата и е подобна на Манитола. D-манозата блокира фимбриите тип 1, инхибира адхезията на Е. coli, инхибира колониите и микроколониите на бактериите и така прекъсва инфекциозния процес, образувайки биофилм. Тези препарати, предписани във висока доза, наистина имат забележителен ефект и водят до облекчаване на неприятните субективни оплаквания.

И ако има тенденция в терапията на уроинфекциите, спокойно можем да кажем, че това е комбинацията между антибактериални средства и фитотерапия. Детайлното познаване на механизмите на действие на основните съставки в съвременните фитопрепарати ще помогне на лекаря да намери точното им предназначение в профилактиката и лечението на най-масовата патология в нефрологичната практика – БКБ, бъбречната колика, горно- и долноетажните рецидивиращи инфекции у млади жени и бременни с безсимптомна бактериурия, честите инфекции при имуносупресирани и диабетно болни.


Коментари