Ранното идентифициране и своевременният контрол на изменяемите съдови рискови фактори (артериална хипертония, повишен холестерол, затлъстяване, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, отрицателен стрес, намалена двигателна активност и др.) намаляват значимо смъртността от мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт, по който показател България е неизменно в челните места в света през последните десетилетия.

Физиологичното и биологичното остаряване и продължителността на живота на всеки човек са генетично програмирани, но редица фактори – наследствени или придобити, могат да потенцират болестни процеси и да доведат до преждевременна смърт. Научни доказателства показват, че най-дълго живеят хората, които имат най-добри гени, най-малко рискови фактори, най-добър социално-икономически статус, най-високо образование и ползват най-добра медицинска помощ. Това определя превантивната медицина като основна стратегия за постигане на активно дълголетие.

Влиянието на рисковите фактори (изменяеми и неизменяеми) не е еднозначно върху човешкото здраве. Като цяло те въздействат отрицателно върху дълголетието, като стимулират процеса на мултифокална атеросклероза и увеличават риска от преждевременно стареене, инсулт, деменции, миокарден инфаркт и периферна артериална недостатъчност.  В нашата страна, в която средната продължителност на живота е с около 7-9 години по-малка в сравнение със страните с висок стандарт (за българските мъже тя е около 69 години, а за жените – малко под 76 години), водещи са сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания. Показано е, че ранното идентифициране и своевременният контрол на изменяемите съдови рискови фактори (артериална хипертония, повишен холестерол, затлъстяване, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, отрицателен стрес, намалена двигателна активност и др.) намаляват значимо смъртността от мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт, по който показател България е неизменно в челните места в света през последните десетилетия. Успехът нараства при използване на мултидисциплинарен подход и индивидуализиране на профилактичните и терапевтичните стратегии. Адекватната първична профилактика намалява значимо риска от инсулт през всички възрасти, а вторичната профилактика (след вече прекарано мозъчно заболяване) ограничава последиците от мозъчно-съдовата болест, снижава риска от инвалидизация и повишава качеството на живот, дори и в случаите на трайна инвалидност. Чрез стимулиране на мозъчната пластичност (възможност на мозъка за функционална реорганизация и адаптация към физиологични и патологични условия въз основа на натрупания опит в развитието си) стареещият мозък може да се адаптира като млад, а болестно промененият мозък има потенциал да се реорганизира и да компенсира възникналия функционален дефицит.

Основен подход в профилактиката на мозъчно-съдовите заболявания са ранната диагностика и адекватният контрол на атеросклерозата. В наши дни най-бързият, евтин и високоинформативен метод за откриване на ранна (липидни петна, задебеляване на съдовата стена и нестенозиращи плаки) и напреднала (стенозираща и обтурираща) атеросклероза на артериите на мозъка, сърцето и долните крайници, е ултразвуковото изследване на съдовата система (т.нар. сонография). Методът е напълно безвреден, може да се прилага многократно при леглото на болния и има протективен съдов ефект – показано е, че лицата, които често се изследват с ултразвук, по-рядко развиват атеросклероза. Посредством ултразвуков скрининг на населението над 40-годишна възраст е възможно да се открие „асимптомната” (преди появата на мозъчен инсулт или транзиторна атака) каротидна и мозъчна атеросклероза, както и да се идентифицират три таргетни групи сред населението: напълно здрави лица, такива с рискови фактори и болни с клинични прояви на атеросклероза и мозъчно-съдова болест. Правилата на профилактика, диагностика и лечение при всяка група са регламентирани в първия интердисциплинарен „Национален консенсус за ултразвукова диагностика и поведение при екстракраниална каротидна патология”, приет през 2011 г. по инициатива на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, Българското дружество по неврология, Българското национално дружество по ангиология и съдова хирургия, Българското дружество по ендоваскуларна терапия и Фондация „Предпазване от мозъчни инсулти”. Подходите се определят от вида и броя на рисковите фактори, локализацията и тежестта на съдовия процес, вида на мозъчното увреждане и степента на сърдечно-съдовия риск. Така здравите лица без рискови фактори е желателно да проследяват своето съдово здраве на всеки 5 години, тези с рискови фактори трябва да провеждат изследвания веднъж годишно, а болните, които вече страдат от мозъчно заболяване, подлежат на изследване поне два пъти годишно или по-често в зависимост от тежестта на съдовата патология. Понастоящем невросонологичното изследване не е включено в профилактичния пакет от здравни услуги, което ограничава възможностите за провеждане на ултразвуков скрининг сред населението у нас.

Контролът върху атеросклерозата се постига чрез използване на немедикаментозни, медикаментозни и/или реконструктивни методи на лечение.

Немедикаментозното лечение е насочено към модифициране на съдовите рискови фактори посредством хранителен режим (диета, богата на плодове, зеленчуци, ниско съдържание на наситени мастни киселини, намален прием на сол (<2,34 g/d), повишен прием на калий (4,7 g/d) и на витамини В), умерена физическа активност (30-45 min дневно), поддържане на оптимално телесно тегло (ИТМ 18,5-24,9 kg/m²) и обиколка на талията (до 101,6 cm за мъже и до 88,9 cm за жени), отказ от тютюнопушене и силно редуцирана консумация на алкохол (до 1-2 питиета дневно).Прилага се комплексна невропротекция за повишаване на толерантността на невроните и глията към мозъчна исхемия. При откриване на нестабилни плаки по хода на сънните артерии благоприятен ефект оказват многократните лечебни сесии с ултразвуково B-flow изобразяване, които самостоятелно или в комбинация с подходящи медикаменти допринасят за стабилизиране на плаките и намаляват риска от емболични инциденти. При определени индикации е възможно и механично ултразвуково лизиране на тромботичните субстанции (т.нар. сонотромболиза).

Медикаментозното лечение включва препарати с комплексно действие, които повлияват мозъчния метаболизъм и мозъчния кръвен ток, възстановяват мозъчните функции, подобряват субективните оплаквания и обективните показатели. Използват се подходящи медикаменти за постигане на прицелни стойности за кръвното налягане под 140/90 mm Hg, а при болни със захарен диабет - под 130/80 mm Hg, Предпочитаният антиагрегант е ацетилсалициловата киселина (75-325 mg), а при противопоказания – клопидогрел. Комбинирането на двата медикамента се прилага при определени индикации. За стабилизиране на атеросклеротичните плаки и благоприятно повлияване на липидния профил и ендотелната функция се препоръчва лечение с високоефективни статини, чийто водещ представител е Rosuvastatin (Crestor). Прилагани в подходящи дози, статините поддържат таргетни нива на нископлътните липопротеини (LDL) в кръвта в зависимост от сърдечно-съдовия риск и броя на рисковите фактори - под 2,58 mmol/l при асимптомна и под 1,8 mmol/l при симптомна атеросклероза със или без захарен диабет. Научни изследвания показват, че дългосрочен ефективен контрол на атеросклерозата посредством статини се постига при интензивното снижаване на нископлътните липопротеини до посочените таргетни нива, съчетано с над 15% нарастване на високоплътните липопротеини и снижаване на серумния С-реактивен протеин.

Реваскуларизация (каротидна ендартеректомия и/или стентиране) се провежда при подбрани пациенти само в центрове с периоперативен риск от исхемичен мозъчен инсулт и смърт под 3%, при наличие на симптомни каротидни стенози над 70% (определени по NASCET критерии), възраст под 75 години, очаквана преживаемост над 5 години и нисък коморбиден риск.Препоръчва се ултразвуков или друг невроизобразяващ контрол на 1-ия, 6-ия и 12-ия месец след реканализацията, като интервалите могат да се удължат при установяване на дълготрайна стабилност на процедурата. Спазването на посочените критерии допринася за намаляване на ненужните процедури и свързаните с тях усложнения и лекарски грешки.