Специалистите трябва да спазват критериите на наличните консенсусни документи, за да гарантират на пациентите максимума от възможна помощ.

Астмата е честосрещано, лечимо хронично страдание, засягащо в значителна степен по-младите и трудоспособни хора в България. За съжаление това е най-честото хронично заболяване в детската възраст – боледуват до 15% от децата. Независимо как е била описвана, астмата съществува от векове. И от старата, и от новата история са известни много велики астматици.  На страницата на американската национална медицинска библиотека на адрес http://goo.gl/PqFoj може да се открие списък с гениални личности, дефинирали историята на човечеството, които са били с астма. Това показва колко важно е да дадем шанс на съвременните пациенти да разгърнат възможностите си въпреки болестта.

Честотата на заболяването нараства, което се дължи на комплекс от много фактори, включващи промени в околната среда (замърсяване, променена палитра от заобикалящите ни микроорганизми), промени в индивидуалната имунна реактивност (нарастване на атопията) и подобрена диагностика.

Еволюцията на разбирането за астмата премина през много етапи и претърпя революционни промени, имащи отношение към дефиницията, класификацията, диагностиката и лечението. През 1989 г. стартира програмата „Глобална инициатива за астмата” (GINA) и оттогава тя е ръководен документ за глобалната стратегия на мениджмънта и превенцията на заболяването. Всичко за световните препоръки за поведение при астма можете да намерите на страницата  www.ginasthma.org.

Критерии за поставяне на диагнозата са демонстриране на обратима обструкция (спонтанно или след лечение) или повишена бронхиална реактивност към различни специфични и неспецифични стимули (алергени, вируси, иританти и др.). Клиничната характеристика включва „пристъпи” на различна по тежест бронхиална обструкция, настъпваща внезапно и обратима в различна степен.

Астмата може да се класифицира въз основа на тежест, фаза и контрол.

Класификация по тежест:

·Интермитентна

·Персистираща – лека, средно тежка, тежка

Класификация по фаза:

·Ремисия

·Период на изостряне

·Пристъп

Класификация според нивото на контрол:

·Неконтролирана

·Частично контролирана

·Неконтролирана

Класификацията според нивото на контрол е в основата на съвременното терапевтично поведение.

У нас лечението на астмата има дълга история, която в последните двадесет години бурно се разви в насока „Медицина на доказателствата”. Началото беше поставено с изработването през 1995 г. на първия Национален консенсус за диагностика и лечение на заболяването. Това бе и един от първите консенсуси, базирани на глобалната инициатива за астма, реализирани в Източна Европа. Консенсусът се осъвременява периодично и поддържа изисквания за диагностика и лечение, сравними със световните медицински стандарти. Приемането на лечението и профилактиката на астмата като съществен елемент от националната здравна стратегия започна да се материализира след 2001 г. с въвеждането на реимбурсния модел и НЗОК. Държавата ни разполага с всички необходими инструменти за справянето с проблема (широка палитра от медикаментозни средства), но трябва да се поддържа среда на стабилност, в която те да могат да се прилагат без административни усложнения, за да се постигне оптимален ефект за отделния пациент.

Подходът към заболяването в момента има нужда да бъде коригиран основно от организационна гледна точка, поради което е важно да се включат всички компоненти на здравната ни система (пациенти и неправителствени организации, доболнична и болнична помощ, както и държавните институции). Справянето с астмата е един от най-големите успехи на модерната медицина в областта на разпространените хронични заболявания. При правилно поведение мнозинството от хората, страдащи от тази болест, могат да водят напълно нормален живот. Именно затова астмата е определена от СЗО като „заболяване - индикатор” за качеството на извънболничната помощ. За да се постигне този ефект, е необходимо ефективно партниране на всички важни участници в здравната ни система и на обществото като цяло. Неправителствените организации имат съществена роля в информирането на населението за симптомите, които трябва да ги насочват към лекар, за да не се пропусне възможността да се „хване” заболяването в най-ранната и най-лечима фаза. Тук важно място имат и училищата, и детските градини, където е концентрирана значителна част от младите пациенти, кашлящи хронично, на които не е поставена правилна диагноза. Извънболничната помощ в лицето на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) трябва да е отлично запозната с палитрата на оплакванията и умело да насочва пациентите към подходящия специалист (пулмолог или алерголог). Изборът на специалист трябва да се базира на дългосрочните резултати от лечението му.

Според международните препоръки лечението на астмата трябва да цели контрол. Контрол означава липса или проява само на минимални симптоми, без използване на „спасителен” (спешен) инхалатор, без остри пристъпи и без нежелани реакции към лечението. Има редица лесни въпросници, които ОПЛ могат да използват за оценка. Един от най-разпространените е Астма Контрол Тестът (АКТ), който е валидиран за България и може да се намери на линка http://goo.gl/Amj3O. Попълването му отнема на пациента две минути (например докато чака пред кабинета на ОПЛ) и дава много добра информация за нивото на контрол на астмата. При възможни от 5 до 25 точки - при 25 е напълно контролирана, при 20 до 24 – непълно контролирана, и при 5 до 19 – неконтролирана. При резултат под 18 точки рискът от екзацербации и съответно нарастване на разходите за лечение се увеличава многократно. Този тест чудесно допълва други методи за оценка на астмата. Пациентите с резултати от теста за лош контрол имат много по-лошо качество на живот и смущения в ежедневието. Също така резултатите от АКТ могат да предскажат нивото на контрол през следващите няколкото седмици и месеци, както и риска от пристъпи или изостряния. Двете минути за попълване на този лесен въпросник дават изключително полезна информация на лекаря, така че той мотивирано да вземе решение за изпращане на пациента към специалист.

Специалистите трябва да спазват критериите на наличните консенсусни документи, за да гарантират на пациентите максимума от възможна помощ. Болничните специалисти трябва да разполагат с необходимия набор от техника и диагностични методи, за да разкриват причините за неблагополучие на пациентите, попаднали в болница. Тук важна роля играят и лекарите от спешната помощ. Те трябва да са подготвени за проблематиката на астмата и да насочват пациентите в пристъп да търсят специалист, който не само да овладее пристъпа, но и да предприеме подходящите мерки за достигане на дълготрайна ремисия в бъдеще.

Ако трябва да погледнем напред, е необходимо, съобразявайки се с  неблагополучията в нашия и чуждия опит, да предприемем дългосрочни мерки, целящи създаване на среда, благоприятстваща ефективното и комплексно  справяне с астмата в извънболнични условия. Подобна стратегия представлява широка рамка, включваща задължително запазването на всичко постигнато до момента и надграждането с най-ефективните промени, които да доведат до снижаване на бремето на това страдание за обществото.

Ето три предложения за някои тактически мерки към настоящия момент:

·  Създаване на дългосрочна рамка на терапевтичен подход за “улавяне” (диагностициране) и поддържане на оптимален контрол на болестта. По този начин би трябвало да е невъзможно произволно да се променя административно лечебният алгоритъм без мотивирано и медицински обосновано становище.

·  Приемане базирани на доказателства критерии за качество на лечението (например хоспитализации, качество на живот) и дефиниране на минимални критерии за добре контролирана астма.

·  Отбременяване на лекарите от неприсъщите административни изисквания, които ограничават достъпа на пациента до качественото време на специалиста. Оценка на промените и допълването им според постигнатите за определен период резултати.