Спиралната компютърна томография е сравнително нов диагностичен метод, който позволява неинвазивната диагностика на мозъчните инсулти, особено в комбинация с доплерова сонография.

Спиралната компютърна томография е сравнително нов диагностичен метод, който позволява неинвазивната диагностика на мозъчните инсулти, особено в комбинация с доплерова сонография. Установено е, че спиралната КТ е високоинформативен неинвазивен допълващ метод в случаите, когато дуплекс скенирането не е достатъчно надеждно (kinking, тежка калцификация на артериите, къс врат и др.) и по-специално когато се изисква цялостен оглед на съдовата стена (Corti R et all. 1998). Деветдесет и шест болни с високостепенни каротисни стенози, претърпели каротидна ендартеректомия са били изследвани с доплерова сонография (ДСГ) и компютърна томография (КТ) за откриване на мозъчни инфаркти. Резултатите показват добра корелация между двата метода (Biasi G et all. 1998). Проучено е разпространението, тежестта и клиничната значимост на каротидната атеросклероза при болни с неклапно предсърдно мъждене. Използвани са ДСГ и КТ от 3 до 7 дни след началото на инсулта. Висока степен  на каротидна стеноза е намеренa при една четвърт от болните с исхeмичен инсулт и с неклапно предсърдно мъждене, като по-често е свързана с кортикален мозъчен инфаркт (Chang , YJ et al. 2002).

Ключови думи: компютърна томография, доплерова сонография, каротисни стенози

Цели и задачи:

Да се проучи връзката между степента на каротисните стенози, открити с доплерова сонография, и размера и локализацията на мозъчните инфаркти от компютърната томография.

Материал и методи:

Проучени са 222 болни (92 мъже и 110 жени на средна възраст 59,7 години), подбрани рандомизирано, възникнали при каротисни стенози, хипертонична болест и сърдечни заболявания. При всички са проведени соматичен и неврологичен статус, инструментални методи - КТ на главен мозък, ДСГ и ЕКГ и някои параклинични изследвания.

Резултати и обсъждане:

Мозъчни инфаркти в каротидната съдова система

I. Мозъчни инфаркти в лява голямомозъчна хемисфера (ЛГМХ); в лява средна мозъчна артерия (ЛСМА)

А. Исхемични зони в ЛГМХ на КТ и стенози до 50% на лява вътрешна сънна артерия (ЛВСА)

Такива увреждания бяха намерени при 10 болни (6 мъже и 4 жени). При 5 от тях КТ показа наличието на исхемични огнища в ляво преднолатерално, темпорално и в таламуса, в съчетание със стенози до 50% на ЛВСА при ДСГ изследването. При 3 болни с МИ исхемичните зони на КТ бяха множествени, при наличието на незначими стенози на ЛВСА от същата страна.

При 2 болни хиподенсните зони на КТ се съчетаваха с комбинирана съдова увреда на двете вътрешни сънни артерии (ВСА) (стенози под 50%) и нискостепенни стенози на вертебралните артерии (ВА), които бяха и с повишено съдово съпротивление.

Б. Исхемични зони в ЛГМХ на КТ и стенози до 50-75% на ЛВСА

При един болен беше налице исхемична зона в ЛГМХ на КТ и 60% стеноза на ЛВСА.

II. Мозъчни инфаркти в дясна голямомозъчна хемисфера (ДГМХ); в дясна средна мозъчна артерия (ДСМА)

А. Исхемични зони в ДГМХ на КТ и стенози до 50% на дясна вътрешна сънна артерия (ДВСА)

Такива патологични съчетания бяха намерени при 14 болни (9 мъже и 5 жени). Сравнителните проучвания на патологичните промени, открити при изследването на ДВСА с КТ и ДСГ, показаха значително разнообразие. Само при 3 болни беше открито пълно съответствие на локализацията на хиподенсните зони на КТ и ДСГ данните за стенози до 50% на ДВСА. При 5 болни ДСГ-изследването показа двустранни стенози на ВСА, а при един пациент освен двустранните стенози беше наблюдавана и 50% стеноза на лявата вертебрална артерия.

Особен интерес показа ДСГ-изследването при 5 болни, при които хиподенсните огнища бяха разположени в ДГМХ, а стенозите бяха открити на противоположната страна, т.е. в ЛВСА, което говори, че не във всички случаи каротисните стенози съответстват на исхемичното огнище на съответната хемисфера.

Б. Исхемични зони в ДГМХ на КТ и стенози до 50-75% на ДВСА

При две жени с исхемични инсулти в ДГМХ бяха открити множество хиподенсни зони на КТ и средно тежки стенози на ДСМА. При едната беше налице стеноза на ДВСА-50% и 75% на ЛВСА, а при другата-стенози над 60% на двете ВСА.

III. Мозъчни инфаркти в ЛГМХ(ЛСМА) и ДГМХ(ДСМА) и стенози на каротидните артерии

А. Исхемични зони в ЛГМХ и ДГМХ на КТ и стенози до 50% на двете ВСА

Такива патологични находки бяха намерени при 17 болни (10 мъже и 7 жени). В този случай резултатите са много разнообразни. При 6 болни имаше двустранни исхемични зони на КТ и стенози до 50%  на ДВСА. При други 5 болни на ДСГ се откриха двустранни стенози на ВСА, а при четири - при наличие на исхемични зони в двете ГМХ бяха намерени стенози на ЛВСА.При 2 от изследваните ДСГ показа комбинирана съдова патология-стенози на ВСА и ВА.

Б. Исхемични зони в ЛГМХ и ДГМХ на КТ и стенози до 50-75% на двете ВСА

При 5 от нашите болни бяха открити исхемични зони в двете ГМХ и средностепенни стенози (50-75%) при доплерсонографското изследване. Установена е положителна корелация между КТ промените и данните за стенози от различна степен открити с ДСГ при болните с исхемични инсулти в каротидната система.

Мозъчни инфаркти във вертебробазиларната съдова система (ВБС)

При 2 болни бяха открити хиподенсни зони в лявата малкомозъчна хемисфера при компютъртомографското изследване. ДСГ находката показа значителни патологични отклонения: при един болен имаше стенози на двете ВСА до 50% и снижен кръвен ток в лявата ВА, а при другия стеноза до 50% на ДВСА и множествени атеросклеротични плаки на ЛВСА и ВА.

Прави впечатление, че съвпадението на локализацията на патологичните находки на КТ и стенозите от ипсилатерална страна е най-често. В останалите случаи това не е така. При тях вероятните рискови фактори не са каротисните стенози, а други –хипертонична болест, сърдечни заболявания и т.н.

Обсъждане:

Образната диагностика на мозъка и мозъчното кръвообращение е важна част от лечението и профилактиката на мозъчносъдовите заболявания. Тя дава възможност да се определи типът на мозъчния инсулт, а често и неговата етиопатогенеза. Това е особено важно в ранната фаза на заболяването (Fryback D, Thornbury J, 1991). КТ изследването разграничава исхемичния от хеморагичния мозъчен инсулт( Schellinger PD, Fiebach JB, 2004). Тя е за предпочитане пред ядреномагнитния резонанс при болни с помрачено съзнание (Barber PA et al, 2005, Hand PJ et al, 2005).

При проведено клинично проучване са сравнени диагностичните възможности на КТ и ДСГ при болни с асимптомни каротисни стенози и преходни исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение. Установено е, че колкото по-тежка е каротисната стеноза, толкова по-висока е честотата на мозъчния инфаркт ипсилатерален на стенозата (Norris JW, Zhu CZ, 1992).

Нашето проучване доказа високата диагностична стойност от съчетанието на КТ и ДСГ, които, от една страна, са достатъчно информативни, а от друга, не са скъпи и са общодостъпни.