Публикация

Метаболитен синдром в детско-юношеската възраст

Затлъстяването в абдоминалната област, установимо с измерване обиколката на талията и ханша (нормално съотношение под 0.9), е един от основните елементи на риска от развитие на МС и свързаните с него метаболитни нарушения. Това важи както за възрастни, така и за деца.



Метаболитният синдром (МС) представлява комплекс от заболявания и състояния, които нямат определен ред на поява и всеки поотделно взет фактор увеличава риска от развитие на коронарносъдово заболяване и диабет. Не напразно преди 15-20 години МС се наричаше синдром Х, “Смъртоносен квартет”, включващ четирите основни елемента: затлъстяване, хипертония, дислипидемия и хиперинсулинемия с инсулинова резистентност. Увеличаването на честотата на затлъстяването в световен мащаб води и до увеличаване честотата на МС. Ранното установяване на който и да е елемент от МС изисква както комплексно, така и индивидуално лечение на всеки компонент. Различни автори включват различни елементи в МС, но най-важните, с най-голямо клинично и социално значение за развитие на сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет тип 2 са абдоминалното затлъстяване, дислипидемия, нарушен глюкозен толеранс и хипертония.

Затлъстяването в абдоминалната област, установимо с измерване обиколката на талията и ханша (нормално съотношение под 0.9), е един от основните елементи на риска от развитие на МС и свързаните с него метаболитни нарушения. Това важи както за възрастни, така и за деца. Редукцията на теглото предимно за сметка на висцералната мастна тъкан има по-благоприятен ефект върху отклоненията, регистрирани при МС, отколкото намаляване основно на подкожната мастна тъкан. Някои от медикаментите, прилагани при МС, като метформин, оказват точно такова действие.

Нарушенията в липидния профил са основен кардиоваскуларен рисков фактор, водещ до повишаване на артериалното налягане и ускоряване на атеросклеротичните съдови изменение. При възрастни пациенти снижаване на нивото на общия холестерол с 10% понижава риска от кардиоваскуларни инциденти с 30%, а в детската възраст снижението с 10% на този показател намалява риска от исхемични инциденти в зряла възраст с 50%.

Дислипидемията и особено нивото на LDL-холестерола заедно с ИТМ (индекс на телесна маса) могат да са предиктори, насочващи към проследяване дебелината на интима-медиа на каротидните артерии при млади възрастни. По-голям процент от нарушенията в липидния статус, хипертонията и затлъстяването имат наследствена генеза, поради което фамилността за тях се явява също рисков фактор за поява на МС. При момчетата юноши тази обремененост достига до 48.6%, а при момичетата – 60%.

Сумарно елементите на МС, респ. рискови фактори за неговата изява, могат да се представят в следния ред:

-  затлъстяване;

-  дислипидемия;

-  хипертония;

-  захарен диабет;

-  нарушен глюкозен толеранс;

-  нарушена плазмена глюкоза на гладно;

-  неалкохолен стеатозен хепатит;

-  хиперинсулинизъм/инсулинова резистентност;

-  acanthosis nigricans;

-  ПОС  (поликистозен овариен синдром);

-  фамилност за което и да е от горепосочените заболявания.

Достатъчни са само 3 фактора, за да се постави диагнозата МС. Самият МС е преддиабетно състояние, ако все още няма изявен диабет. Необходимо е всеки отделен елемент активно да се търси и своевременно да се лекува, особено когато е налице вече затлъстяване.

Диагнозата на МС в детската възраст има някои особености, съобразени с характеристиката на отделните възрастови периоди. Различните клинични и биохимични параметри се оценяват като персентилни стойности на базата на изработени нормативи. Такива вече има и за българските деца. Серумните липопротеинни профили се променят рязко два пъти в живота – през първите 2 години и през периода на половото съзряване. Серумният холестерол нараства рязко през първата година от живота и достига средно ниво на млад възрастен през втората година. При новородените се установяват по-ниски нива на LDL-C и VLDL-С. През пубертетната фаза от развитието (юношество и полово съзряване) нивото на серумния холестерол спада и при двата пола, докато инсулиновата резистентност (хиперинсулинемия) се повишава и тя е физиологична. Ако обаче е налице и затлъстяване, размерът на последната се увеличава още повече и много рано се появяват останалите елементи на МС.

Диагнозата на МС в детската и юношеската възраст се базира на критериите на Международната диабетна федерация от 2007 г.:

1. Възраст под 6 г.

Много трудно се доказва, когато все още не са се появили поне 3 елемента. Пръв и водещ фактор е затлъстяването в съчетание с акантоза. Тези деца подлежат на активно проследяване.

2. Възраст 6-10 г.

- затлъстяване (обиколка на талията над 90-и персентил за

  съответната възраст);

- триглицериди над 1.7 mmol/l;

- HDL под 1.03 mmol/l;

- артериално налягане над 130/85 mm;

- кръвна захар на гладно над 5.6 mmol/l.

  3. Възраст над 16 г.

Използват се критериите за възрастни:

- Централно затлъстяване (определено като обиколка на талията

  над 94 cm за мъжете и над 80 cm за жените, както и два от

  следните критерии:

    - триглицериди над 1.7 mmol/l;

- HDL-C под 1.03 mmol/l при мъже и под 1.29 mmol/l при жени;

- повишено АН над 130/85 mmHg или лечение за

  артериална хипертония;

- нарушен глюкозен толеранс или нарушена плазмена

  глюкоза на гладно над 5.6 mmol/l или диагностициран захарен диабет.

Лечение

Лечението на МС започва от профилактиката и лечението на затлъстяването от най-ранна възраст. Храната трябва да бъде съобразена с дневните нужди от основните хранителни съставки – въглехидрати, белтъчини и мазнини, респ. отнесени като дневен калориен внос. При започваща тенденция за наднормено тегло или налично вече затлъстяване тази физиологична диета се редуцира по отношение на калориите, но не по-малко от 600 kkal на ден. Това е и единствена терапия за децата под 6-годишна възраст, където медикаментозно лечение не се прилага.

Метформинът е медикамент с многостранно въздействие при МС. Той повлиява нощната глюконеогенеза, намалява инсулиновата секреция (респ. инсулиновата резистентност), потиска апетита, нормализира липидните нарушения, подобрява функцията на черния дроб по отношение на стеатозния хепатит. Има благоприятно влияние и върху ПОС, като по този начин нуждата от клиновидна резекция на яйчниците значително намалява, акантозата в кожните гънки избледнява, което има и психологичен ефект. Тези благоприятни ефекти повлияват и хипертонията, а когато е необходимо, се дава и допълнително антихипертензивно лечение, независимо от възрастта на детето/юношата. Когато дислипидемията се задържа или не се повлиява от хипокалорийния режим и приложението на метформин, тогава се включват и липидопонижаващи медикаменти както при възрастните пациенти.

Ранната диагноза на МС и на неговите отделни компоненти изисква активна терапевтична намеса и своевременно комплексно лечение. Това е и профилактиката на сърдечно-съдовите усложнения, които настъпват в активна млада или по-късна зряла възраст.

" }-->

Коментари