Броят на педиатрите през последните години непрекъснато намалява. По данни на БЛС към 2006 г. у нас е имало 2637 регистрирани педиатри, а към днешна дата те са с около 1000 по-малко. Още по-тревожен е фактът, че има големи региони и населени места, в които няма дори един педиатър със специалност.

Много хора, включително и педиатри, не правят разлика между понятията „педиатрия” и „детски болести”, а те са доста различни. Педиатрията като медицинска специалност е много по-широко понятие и изучава три различни научни и практически раздела на дисциплината. Първо, науката педиатрия изучава нормалното физическо развитие и израстване на здравото дете. Детето не е умален мащаб на възрастния човек! Когато се говори за дете, винаги трябва да се уточнява възрастта му, защото разликите между едно дете на 3 месеца и на 3 години е огромна. За нуждите на практиката детската възраст включва един твърде голям период от живота на човека – от раждането до навършване на 18-годишна възраст, и тогава става ясно защо винаги трябва да се посочва възрастта. Второ, науката педиатрия изучава начините и средствата за първична профилактика или промоция на детското здраве – как здравото дете да стане и да бъде все по-здраво. В този раздел науката педиатрия изучава и прилага на практика всички онези природни, естествени и специфични фактори и средства, които влияят благоприятно върху здравето на детето и го правят още по-здраво – да расте и се развива нормално и да не боледува. И третият много важен раздел на науката и специалността „Педиатрия” е да изучава детските заболявания и да ги лекува. Много от заболяванията  са подобни на заболяванията при възрастните и все пак се различават от тях, а има и доста заболявания, които се срещат само в детската възраст, и то в определен период на тази възраст – болестите на новороденото, рахитът, детските шарки и др. Хората неправилно използват името само на този раздел от педиатрията, който наистина  е много важен, но е само част от научната специалност „Педиатрия”. 

И трите раздела на педиатрията имат своето незаменимо място в системата на детското здравеопазване, но в ежедневието детските заболявания заемат първенстващо място, което дава основание с детските болести да изчерпваме практиката на педиатъра като медицински специалист и на педиатрията като медицинска специалност. Точно защото е една от най-трудните медицински специалности като обем на знанията, които трябва да се овладеят, и особеността и трудностите на обекта – от новороденото до завършения пубертет, със своите много различни анатомични и физиологични характеристики, педиатрията не е от най-предпочитаните медицински специалности. Броят на педиатрите през последните години непрекъснато намалява и освен изброените досега причини значение имат трудната специализация и по-ниското заплащане на педиатрите в доболничната помощ – педиатрите не получават т.нар. потребителска такса, която се заплаща на другите специалисти и общопрактикуващи лекари. По данни на БЛС към 2006 г. у нас е имало 2637 регистрирани педиатри, а към днешна дата те са с около 1000 по-малко. Още по-тревожен е фактът, че има големи региони и населени места, в които няма дори един педиатър със специалност. Като имаме предвид, че голямата част от педиатрите специалисти са в системата на болничното здравеопазване, в доболничното здравеопазване се падат около 1500–3000 деца до 18-годишна възраст на един педиатър. Децата боледуват по-често от възрастните и в тази възраст преобладават острите заболявания от различен характер – от банална хрема до тежка двустранна пневмония.

Българската педиатрична асоциация е сдружение на българските педиатри с над 60-годишна история. Основната задача на сдружението е да повишава нивото на компетентност на педиатрите, да ги запознава с последните новости в тази област у нас и по света, а през последните години то се самонатовари и с редица синдикални задачи – да защитава професионалните права на лекарите педиатри. Резултатите от нашите усилия за подобряване на детското здравеопазване както в доболничната, така и в болничната помощ не дават желаните резултати. Комерсиализацията на здравеопазването, отстъплението от доказани добри практики, въвеждането на т.нар. клинични пътеки, които доведоха до практикуването на пътечната медицина вместо на клиничната медицина, която се изучава в университета, безпаричието на системата и редица други управленски недомислия или ненавременни решения сринаха системата тотално. За период от две и половина години бяха сменени трима министри на здравеопазването и сега имаме четвърти! Това трябва да говори нещо на  разумния българин!

Няколко думи за т.нар. Фонд за лечение на деца, създаден в края на 2004 г. от правителството на НДСВ, на който бях член като експерт-председател на Българската педиатрична асоциация до 2010 г. Идеята на правителството беше оценена от педиатричната общност много положително и постепенно в годините се разви и помогна на десетки деца годишно да бъдат лекувани във водещи европейски и американски клиники. Новата власт (ГЕРБ) подмени изцяло Експертния съвет на Фонда и превес в него взеха представители на неправителствения сектор, и то със заплащане, докато ние работехме безплатно. Проследявайки дейността на Фонда, установих, че броят на децата, изпращани в чужбина, е нараснал необичайно много и единственото разумно обяснение за мен лично е липсата на компетентно мнение у членовете на съвета.

Друг тревожен факт в областта на практическата педиатрия е бягството на педиатрите в чужбина. Само през миналата година страната са напуснали над 600 лекари – млади и перспективни колеги, което вече се отразява негативно на системата. Немалко от тях са педиатри със специалност, защото педиатрите са дефицитни и в редица големи европейски страни като Испания, Германия, Франция и др. Тези страни „засмукват” нашите специалисти, като им предлагат няколкократно по-голямо възнаграждение, добри битови условия за семейството и работа за съпруга/та, добри възможности за професионално и научно развитие, които у нас не можем да предложим. И така България се явява донор на лекари, включително и педиатри, за развитото европейско здравеопазване. Пита се – докога?

Съзнаваме, че българското здравеопазване изживява сериозна криза в своето развитие и педиатрията не прави изключение. Какво трябва да се направи в близка и по-далечна перспектива, за да се преодолее кризата? На първо място, следва да се спре с т.нар. реформа, докато не се обмисли много добре какво и как трябва да се подобри. На второ място, следва да се оцени начинът на финансиране на системата и да се осигури онзи оптимум от средства, който ще гарантира качеството на здравеопазването. И в единия, и в другия случай трябва да се чуе гласът на специалистите.