Публикация

Значението на кърменето за развитието на детето

Съдържащите се в кърмата антитела и лимфоцити, цитокини, растежни фактори, лактоферин, хормони потискат възпалителните процеси, стимулират възстановяването на тъканите, развитието на гастроинтестиналния тракт и бариерните функции.


Майчината кърма е идеалната храна за новороденото. Тя задоволява напълно хранителните потребности на бебето през първите месеци след раждането. Съдържащите се в кърмата основни хранителни вещества повлияват върху процесите на растеж и развитие, обмяната на вещества, имунната защита, намаляват риска от развитие на инфекции, алергия (7).

Ранното детство – от зачеването до през първите години от живота, е критичен период за здравето и развитието на децата. Неадекватното хранене, неблагоприятната социална и психо-социална среда, замърсяването и инфекциите през този период оказват голямо въздействие върху здравето и развитието на детето както през детството, така и през целия живот (14).

Дебатът за оптималната продължителност на изключителното кърмене е дълъг и разгорещен. Предимствата на кърменето са демонстрирани в множество проучвания. Ето защо Американската академия по педиатрия, СЗО, ООН, Американската академия на семейните лекари, Фондът за деца препоръчват изключителното кърмене до 6-ия месец. Доказано е, че 55% от смъртните случаи в света годишно при деца се дължат на диария, остри респираторни инфекции и други инфекциозни заболявания и са свързани с неправилното хранене (5, 6, 8, 26, 28).

Антибактериалните и лечебните свойства на кърмата са били използвани в медицината от хиляди години (18) като лечение на конюнктивит, инфектирани рани, дерматити и др. Уникалните имунни свойства на кърмата се дължат на съдържанието на:

-  Ig A и Ig G (20);

-  Лизозим – лизира обвивката на микроорганизмите;

-  ß-лактоглобулини – притежават противоинфекциозни свойства и противотуморен ефект;

-  комплемент – улеснява фогоцитозата на грам-отрицателните бактерии;

-  лактоферин - осигуряващ протекция върху Ешерихия коли;

-  интерферон – потискащ развитието на вируси;

-  Бифидус фактор:

§  за стимулиране растежа и колонизацията на червата;

§  защитен срещу инфекции на храносмилателната система.

-  рибонуклеаза – ензим, разграждащ рибонуклеинова киселина на вируси;

-  нуклеотиди – фосфатни естери на нуклеозидите.

В майчината кърма има киселинноразтворими нуклеотиди, от които най-важни са монофосфатите на аденозина (АМФ); гуанина (ГНФ); уридила (УМФ); цитидина (ЦМФ) и инозина (ИМФ) (15, 16). Те повишават имунния отговор, влияят върху липидния метаболизъм, като повишават HDL и понижават нивата на LDL, стимулират абсорбцията на желязо и съзряването на тънките черва (25).

Съдържащите се в кърмата антитела и лимфоцити, цитокини, растежни фактори, лактоферин, хормони потискат възпалителните процеси, стимулират възстановяването на тъканите, развитието на гастроинтестиналния тракт и бариерните функции.

Кърмата повлиява имунния отговор при детето чрез нейните противовъзпалителни, имуномодулаторни и антибактериални свойства. Експериментални опити при животни показват, че лимфоцити в майчиното мляко активират имунната система на бебето чрез противовъзпалителните цитокини, като интерлевким 10, растежен фактор, имуноглобулин А (3, 4, 19).

Според Харисон и сътрудници кърмата осигурява имуномодулаторни вещества, които стимулират функционалното съзряване на интестиналната лигавица. Проучванията в Бангладеш (3) показват, че изключителното кърмене води до 2,4 пъти по-ниска смъртност от инфекции на дихателните пътища. Данни от Латинска Америка (26) показват, че некърмените деца боледуват 4 пъти повече от респираторни инфекции в сравнение с изключително кърмените (4).

Проучвания от Мексико (27) и Саудитска Арабия (31) показват, че продължителното кърмене корелира обратно пропорционално с респираторните инфекции през първите 2 години от живота.

Кърмените деца боледуват два пъти по-малко от диария. Проучване на  Scariati P. (1) показва два пъти и половина по-голяма честота на диарията при изкуствено хранените деца.

Кърмените деца имат по-малко колики и трудности в храненето в сравнение с изкуствено хранените. Кърмата съдържа по-малко желязо, което е основен прекурсор за активизиране на микобактериалната и чревната флора.

Некротизиращият ентероколит сред недоносени кърмени е по-рядък (5, 6).

Наше проучване сред 237 деца със средна възраст 14 месеца показва, че 62,9% от децата, лекувани от ентероколит, не са кърмени или са кърмени един месец. Изключително кърмените, боледували от остър ентероколит, са 15%.

Отит се среща 1,6 пъти по-често при изкуствено хранените деца.

Най-нови проучвания доказват, че развитието на белия дроб на кърмени деца е по-добро. Това се обективизира с по-висок форсиран експираторен обем (ФЕО1) и форсиран витален капацитет (FVC) (2).

Кърменето понижава риска от внезапна смърт (9), намалява риска от диабет, левкемии, риск от астма и екзема, затлъстяване и психични разстройства (11, 12, 13).

В много от развиващите се страни изключителното кърмене значително намалява смъртността, особено от инфекциозни заболявания дори през втората година от живота.

В развитите страни също се обръща особено внимание и се насърчава изключителното кърмене поради защитата от стомашно-чревни и в по-малка степен от респираторни инфекции при кърмачетата (22, 29).

Едно проучване в Беларус върху 17 000 деца, разделени в две групи – изключително кърмени до 6 месеца и изключително кърмени до 3 месеца, показва категорично ползата от изключителното кърмене до 6 месец за намаляване на риска от стомашно-чревни инфекции и в по-малка степен от респираторни такива (25). Авторите отбелязват, че ранното захранване при кърмените три месеца деца води до увеличено наддаване на тегло и на височина. Не е наблюдавана обаче значителна разлика в изчислените дължина за възраст и тегло за дължина. Интересна находка е значително по-голямата обиколка на главата при изключително кърмените 6 месеца деца. Тази разлика е 0,19 см и авторите правят заключение, че тя е свързана с неврокогнитивните ефекти върху мозъка при продължително кърмените деца.

Кърмените деца се различават по характеристиката на растежа, ето защо СЗО публикува нови растежни стандарти за деца от 0 до 5 години, като за модел е взет растежът на здравите кърмени деца (23, 24).

Затлъстяване в детска възраст: проведено проучване върху 9357 деца на възраст между 5 и 6 години в Бавария – Германия, установява, че кърменето до 3-5-и месец намалява риска от затлъстяване и наднормено тегло в училищна възраст с близо 35%. Ефектът е дозо- и времезависим. Нивата на холестерола при кърмените деца, особено при момчета, са по-ниски от тези на изкуствено хранените деца. Кърмата осигурява оптимален глюкоген и липиден метаболизъм (10, 19).

Съдържащата се в кърмата лактоза е източник на галактоза, необходима за производството на галактолипиди, които повлияват развитието на мозъчните клетки. Пребиотичните олигозахариди са 11 g/l. Те повишават усвояването на калций, желязо, магнезий. Стимулират растежа и доминират на лакто- и бифиду-бактериите.

Липиди: основни са фосфолипидите и триглицеридите. Съдържащите се 167 мастни киселини, дълговерижни, полиненаситени, уникални за кърмата омега-3 мастни киселини са важни за развитие на мозъка и ретината, нервната и имунната система, укрепват съдовата стена (10, 17).

Абсорбцията на мазнини, минерали, белтъчини, витамини е висока. Съдържанието на биоактивни субстанции, растежни фактори, цитокини, хормони, пептиди е уникално и само в майчината кърма (18).

Правилното хранене на децата в кърмаческа и ранна детска възраст е важен фактор, определящ растежа и развитието им, както и здравния им статус през следващите периоди от живота им.

Библиография:

1.  Scariati P.D. et all. A Longituclinal analysis of infant morbility and the extent of breastfeeding in the United States. Pediatrics, 1997,99,(6).

2.  Befran A.P. et al. Ecological study of effect of breastfeeding on infant mortality in Latin America. BMI, 2001,333,1-5.

3.  Traveras . Elsie M, Ruiwei Li Laurence Grummer-Strawn, Marcie Richardson, Richard Marshall, Virginia H. Rego, Irina Miroshnik and Tracy A. Lieu. Opinions and Practices of Clinicians Associated With Continuation of Exclusive Breastfeeding. Official Journal of the American Academiy of Pediatrics, Pediatrics 2004; 113; e283-e290.

4.   Ruiwei Li, Zhen Zhao, Ali Mokdad, Lawrence Barker and Laurence Grummer-Strawn.

Prevalence of Breastfeeding in the United States: The 2001 National Immunization Survey. Official Journal of the American Academiy  of Pediatrics, Pediatrics 2003; 111;1198.

5.   Ruiwei Li, Natalie Darling, Emmanuel Maurice, Lawrence Barker and Laurence M. Grummer-Strawn. Breastfeeding Rates in the United States by Characteristics of the Child, Mother, of Family& The 2002 National Immunization Survey. Official Journal of the American Academiy of Pediatrics, Pediatrics 2005; 115; e31.

6.   Feldman-Winter Lori B., Richard J. Schanler, Karen G. O’Connor, Ruth A. Lawrence.

Pediatricians and the Promotion and Support of Breastfeeding. Arch Pediatr Adolesc Med, 2008, 162(12): 1142-1149.

7.  Владимирова, И. Безопасно хранене на кърмачето. Педиатрия, 2010; 1, 65-68.

8.   ˆ“WHO Exclusive breastfeeding”. Who.int.2011-01-15.

http:/www.who.int/nutrition/topics/exclusive_breastfeeding/en/. Retrieved 2011-10-26.

9.  WHO and UNICEF call for renewed commitment to breast-feeding.

10.   ˆ Breastfeeding Associated With Increased Intelligence. Study Suggests.

11.   ˆ breastfeeding prevents obesity later in life-study.

12.  ˆ usbreastfeeding.org benefits of  breastfeeding.

13.  ˆ  International Breastfeeding Journal /Full text/ Mental heaith, attachment and breastfeeding: implications for adopted children and their mothers.

14.   ˆ “Breast milk: Increasing supply-iVillge”. Parenting.ivillage.com.2010-01-01

http://parenting.ivillage.com/newborn/nbreastfeed/0,,456z00.html. Retrieved 2011-10-26.

15.   Anne Schaafsma, сп. Педиатрия, 4, 2007, 45-48.

16.   ˆ Sanchez CL et al. (2009). “The possible role of human milk nucleotides as sleep inducers”. Nutr Neurosci 12(1):2-8. doi: 10.1179/147683009X388922. PMID 19178785.

http:/www.websciences.org/cftemplate/NAPS/archives/indiv.cfm?ID=20084074.

17.   ˆ Rodekamp E, Harder T, Kohlhoff R, Dudenhausen JW, Plagemann A (2006).

“Impact of breast-feeding on psychomotor and neuropsychological development in children of diabetic mothers: role of the late neonatal period”.

Journal of Perinatal Medicine 34 (6): 490-6.doi:10.1515/JMP.2006.095.PMID 17140300.

18.   ˆ NeNewsvine.com. The Milk Of Human Kindness: Uses For Human Breast Milk

http://daniel-slack.newsvine.com/_news/2009/04/26/2733785-the-milk-of-human-kindness-uses-for-human-breast-milk.

19.   Michael S Kramer, Tong Gio, Robert W Platt, Zinaida Sevkovskaya, Irina Dzikovich, Jean-Paul Collet, Stanley Shapiro, Beverley Chalmers, Ellen Hodnett, Irina Vanilovich, Irina Mezen, Thierry Ducruet, George Shisko, and Natalia Bogdanovich

Infant growth and health outcomes associated with 3 compared with 6 to of exclusive breastfeeding1-3

Am J Clin Nutr, 2003; 78:291-5.

20.   WHO Collaborative Study Team on the Role of Breastfeeding on the Prevention of Infant Mortality. Effect of breastfeeding on infant and child mortality due to infectious diseases in less developed countries:a pooled analysis. Lancet 2001; 355:451-5.

21.  Howie PW, Forsyth JS, Ogston SA, Clark A, du V Florey C.

Protective effect of breast feeding against infection. VMJ 1990; 300:11-6.

22.   Raisler J, Alexander C, O’Campo P.

Breast-feeding and infant illness: a dose-response relationship?

Am J Public Health 1999; 89:25-30.

23.   Kramer MS, Guo T, Platt RW, et al.

Breastfeeding and infant growth: biology or bias?.

Pediatrics 2002; 110:343-7.

24.   World Health Organization. Infant and young child nutrition. Geneva: World Health Organization, 2001. (no. 54.2.)

25.  Caroline J. Chantry, Cynthia R. Howard and Peggy Auinger.

Full Breastfeeding Duration and Associated Decrease in Respiratory Tract Infection in US Children.

Official Journal of the American Academiy  of Pediatrics, Pediatrics 2006; 117; 425,

doi: 10.1542/peds.2004-2283.

26.   Bertran AP, de Onis M, Lauer JA, Villar J.

Ecological study of effect of breast-feeding on infant mortality in Latin America.

BMJ.2001; 323:303-306.

27.  Department of Nutrition for Health and Development, World  Health Organization.

The optimal duration of exclusive breastfeeding: report of an expert consultation.

WHO/NHD/ 01.09.2002. Available at:www.who.int/child-adolescent-health/New_Publications/NUTRITION/WHO_CAH_01_24.PDF. Accessed April 6, 2005.

28.   World Health Organization.

Causes of under-five mortality.

Available at: www.who.int/disasters/ repo/8290.pdf. Accessed April 6, 2005.

29.   Cesar JA, Victora CG, Barros FC, Santos IS, Flores JA.

Impact of breast feeding on admission for pneumonia during postneonatal period in Brazil:nested case-control study. BMJ.1999; 318:1316-1320.

30.  Nafstad P, Jaakkola JJK, Hagen JA, et al.

Breastfeeding, maternal smoking and lower respiratory tract infections.

Eur Respir J.1996;9:2623-2629.

31.   Abdulmoneim I, AI-Ghamdi SA.

Relationship between breast-feeding duration and acute respiratory infections in infants.

Saudi Med J. 2001; 22:347-350.

" }-->

Коментари