Публикация

Препоръки за хранене във възрастта до 2 години и ролята на хранителния режим

Новороденото и малкото кърмаче има нужда от 160-200 милилитра вода на килограм тегло. Водата трябва да е толкова, че на два, два и половина часа памперсът да е обилно напоен.


Първата година е най-важната по няколко причини, но е единственият период в живота на човека, през който за 12 месеца се утроява началното тегло. Това може да стане само за сметка на достатъчното по количество и подходящо хранене. Възниква въпросът кое е най-подходящо? Това, което природата е дала. Трябва да се направи всичко възможно майката да кърми, а когато кърмата не достига, в никакъв случай с лека ръка да не се минава на изкуствено хранене. Трябва да се опита да се стимулира лактацията. Винаги когато едно бебе плаче, неговите близки, не само майката, смятат, че е гладно. Но дали е така? Децата много по-често плачат по други причини. Поначало в първата година преобладават отрицателните емоции, и то такива, които идват от вътрешната среда, за разлика от възрастните. Бебето плаче, защото има колики, други неудобства, може да му е топло (често се прегряват у нас децата), може да е свикнало на ръце. Трябва да има точни критерии, по които да се прецени дали плаче заради колики. Естествено, всички деца имат колики, някои повече, някои по-малко. Оставяме настрани случаите, когато се дължат на заболяване. Най-добрият критерий, че детето се храни достатъчно, е доброто наддаване на тегло. Естествено, няма да чакаме да започне да отслабва, за да се сетим, че нещо не е в ред. Два са начините, прости и достъпни, по които може да се прецени дали кърмата е достатъчна. Единият начин е пробно кърмене. Детето се мери преди и след кърмене, както е облечено. Трябва да се има предвид, че количеството кърма на отделните хранения е различно. Това е, защото нивото на лактогенния хормон пролактин не е еднакво в различните часове на денонощието. И затова кърмата е най-много сутрин, а не защото детето не е бозало през нощта. Затова, за да сме сигурни в пробното кърмене, трябва да го направим поне три пъти през деня. И тогава ще разберем средното количество. Можем да се ориентираме и по вида на изпражненията. Тук има два противоположни случая. Когато не достига лактогенният хормон, не достига и друг, който отговаря за тонуса на събирателните каналчета. Тогава майката има малко кърма, обаче тя спонтанно изтича. И майката, а и не само тя, си мисли, че кърмата й е много. А всъщност губи една част от и бездруго по-малкото количество храна. Детето не наддава, казват, че кърмата не е хранителна (такова понятие не съществува!), има т.нар. гладен запек. Другият случай е – има достатъчно кърма, детето суче активно и поема повече, отколкото трябва. Непреработената храна ферментира в дебелите черва, засилва коликите, детето плаче все повече и му се дава още и още. В изпражненията се получават бели пресечки в голямо количество. Това е несмляната храна. Защото, колкото и мляко да получи детето, то може да усвои толкова, за колкото има ензими. И тук се затваря един порочен кръг, прехранено е. В този случай трябва да се намали само с няколко минути продължителността на кърмене. От всичките десет стъпки от програмата „Болница, приятел на бебето” най-голямо значение има поставянето на детето на гърдата през първите 30 минути след раждането. Навремето сме водили много спорове – уморена е майката, уморено е детето, защо пък, има ли смисъл... Това е символично кърмене, 5 минути.

Най-много ме възмущава, че се намират хора, които казват да не се дава на бебето вода. Новороденото и малкото кърмаче има нужда от 160-200 милилитра вода на килограм тегло. Кърмата не е толкова, нито е редно кърмата да е толкова на тази възраст. В същото време възрастният има нужда от 40-50 милилитра максимум на килограм тегло. Казвам на майките - нямам нищо против, не давай вода, но имам едно условие: през това време и ти да не пиеш вода, пий само чай, мляко. Защо бебетата имат нужда от повече вода? Телесният състав на едно кърмаче е около 80% вода, на възрастния е много по-малко. Колкото е по-малко детето, толкова повече е извънклетъчната вода в сравнение с вътреклетъчната. Извънклетъчната вода много лесно се губи. Освен това относителният дял на телесната повърхност е толкова по-голям, колкото е по-ниско теглото. Друго - възрастният диша 15-17 пъти в минута. Здравото бебе диша между 40 и 60. През белите дробове се губят течности. Един от най-незрелите органи при раждането на бебето и през цялата първа година са бъбреците, като особено, чисто физиологично, е несъвършена функцията за концентрация на урината. Всичко това води към загуба на течности. Всяко трето дете в консултативния кабинет, без оплаквания, предполагащи обезводняване, има хлътнала фонтанела. Това е категоричен белег на обезводняване, и то не от ранните белези. Водата трябва да е толкова, че на два, два и половина часа памперсът да е обилно напоен. Това е мерилото. Казват – детето не иска да пие вода. То ще пие и ще яде това, което го научите. Ако почнат след 6 мес. да го учат, вече е много късно.

Другият проблем е със захранването. Не бива ранно захранване, въпросът е кое е ранно и кое късно? Заместването на едно млечно хранене с по-консистентна храна (зеленчуково пюре) не бива да става преди края на четвъртия месец. Ако до 6 месеца детето е само на мляко, макар кърмата да е най-доброто и това никой не бива да оспорва, но тя не е достатъчна да му осигури дори енергия достатъчно, да не говорим за други неща. На първо място, витамини и микроелементи, най-важно е желязото. Учеха ни, че ние, българите, просто си имаме по-ниски стойности на хемоглобин. Няма такова нещо. Дори майката да не е имала проблем с хемоглобина през бременността, детето да е родено на термин, трябва да помним, че това, което детето получава от майката, му е достатъчно за първите четири, максимум пет месеца. След това става абсолютно зависимо от вноса на желязо с храната. Това, което казвам, е в пълен синхрон с позицията на Европейската асоциация на педиатрите гастроентеролози, хепатолози и нутриционисти. Това са лекарите клиницисти.

Ако обобщим - кърмене колкото може по-дълго, даване на вода(не бива да се замества с плодов сок), захранване на 4 месеца със зеленчуково пюре, в края на 5-ия - плодово пюре с мляко (кисел), в 6-ия задължително месо, на 7 месеца попара и т.н. Всичко е горе-долу еднакво в различните страни, само за попара всяка страна си има неин вариант. Северните ни съседи дават мамалига със сирене, други използват специални бисквити, обогатени с калций, които слагат в млякото. Много е важно детето да има хранителен режим, който да се спазва. Това се отразява добре и на храносмилането, и на правилната организация на здравословния начин на живот.Защото едно дете, което се е наспало и се е нахранило, ще бодърства спокойно и активно. Макар за кратко време да се задържа активното му внимание, според редица изследвания първите 18 месеца са изключително важни за интелектуалното развитие. Мозъкът нараства основно в този период. В края на първата година има много важен период, в който детето трябва да премине към по-различно хранене. Това е т.нар. преходна храна. Тя е по-близка до храната на възрастните, без запръжки и остри подправки. Зеленчуците и плодовете трябва да бъдат намачкани, месото да е смляно. Това е до година и половина. След това вече храната е обща. Защо делим на такъв малък интервал? Защото с резците не може да се дъвче, а кътните зъби никнат на година и шест, година и осем месеца. Тогава вече могат да се дават и по-меки храни, които изискват дъвкане. В момента, в който между 10 и 12 месеца детето премине на преходната храна, се променя хранителният режим. Той става четирикратен през четири часа, като е препоръчително в 10 часа да има подкрепителна закуска от 30-50 грама плод. Даването постоянно на вафли, солети, бисквити разваля апетита и опорочава всичко добро, което до този момент е направено за детето. Всяка следваща порция храна трябва да завари стомаха празен. Никаква сол до едногодишна възраст! Силно ограничение на солта след това и редукция на захарта. Количеството на захарта трябва да бъде максимум 30 г на ден, като влиза захарта от всичко друго, и плодовата захар. Шоколад, какао до три години в никакъв случай. През първите три години се формират вкусовите и хранителните навици. Детето ги възприема в семейството и ги затвърждава след това.

" }-->

Коментари