Публикация

Синдром на раздразненото черво (СРЧ) – най-честото функционално нарушение в човешкия организъм

СРЧ е хронично заболяване с променлив клиничен ход и с широк спектър от гастроинтестинални и екстраинтестинални симптоми. Основните оплаквания обаче са хронична коремна болка и нарушен ритъм на дефекация, които не могат да бъдат обяснени със структурни или биохимични нарушения.


Синдромът на раздразненото черво (СРЧ) (синоними: колоспазъм, спастичен колит и др.) е най-честото функционално гастроентерологично заболяване. Широкото му разпространение го прави проблем, съпоставим със социално значимите заболявания с голямо медицинско и социално-икономическо значение, свързано с нарушаване качеството на живот и разходи за лечение.

СРЧ е чест в държави с висок стандарт, в развитите страни, където се установява в 15-20% от общата популация. Причина е за оплакванията на 12% от пациентите на общопрактикуващите лекари и на 28% от пациентите в гастроентерологичната практика. Жените боледуват по-често от мъжете, в съотношение 2:1. Може да се установи във всяка възраст, но най-често началото му е между 16 и 30 години.

Патофизиологията на СРЧ все още не е напълно изяснена и диагнозата и лечението са предизвикателство за клиницистите.

Проучванията доказват ролята на висцералната свръхчувствителност,

на нарушенията в чревния мотилитет, психо-социални фактори, нарушен баланс на невротрансмитери, променена автономна реактивност, нарушена модулация от страна на ЦНС, латентна или потенциална глутенова ентеропатия, инфекции и интестинално възпаление. В част от пациентите СРЧ се развива след прекарана остра инфекция, възможно увреждане на нервно-мускулния апарат на червото – т.нар. постинфекциозен СРЧ.

СРЧ е хронично заболяване с променлив клиничен ход и с широк спектър от гастроинтестинални и екстраинтестинални симптоми. Основните оплаквания обаче са хронична коремна болка и нарушен ритъм на дефекация, които не могат да бъдат обяснени със структурни или биохимични нарушения.

Диагнозата се поставя на базата на модифицирани критерии от Рим ІІІ (2006 г.) - най-малко 3 месеца с начало поне преди 6 месеца на рецидивираща коремна болка или дискомфорт (неприятно усещане, което не се описва като болка) в съчетание с 2 или повече от следващите критерии:

1. Облекчение след дефекация  и/или

2. Начало, свързано с промяна в честотата на дефекацията и/или

3. Начало, свързано с промяна във формата (вида) на изпражненията

4. Промяна в акта на дефекацията (усилие, незавършена)

5. Слуз в изпражненията

6. Подуване на корема

Според нарушенията в ритъма на дефекация пациентите може да бъдат разделени на 3 групи: диария – доминиращ, констипация – доминиращ и алтерниращ подтип, некласифицируем.

Пациентите със СРЧ реагират прекомерно силно на провокиращи въздействия като храна, стрес и редица химични стимули. За възникване на характерните симптоми от значение е взаимодействието  между нарушенията в мотилитета и ниския праг на чувствителност, което не е ограничено само в

червото. По същия начин може да реагира целият гастроинтестинален тракт, поради което пациентите имат разнообразни гастроинтестинални симптоми.

Налице са и прояви от общ характер – депресия, сексуални нарушения, чести позиви за уриниране, страх от тежко заболяване.

СРЧ е по-рядък всред населението, което консумира естествени храни с високо целулозно съдържание.

Диагнозата се поставя при наличието на посочените критерии и изключване на органично заболяване.

Лечението предполага изключване на храни, които не се понасят и образуват много газове. В случай на констипация в хранителния режим се включват фибри в количество около 30 г дневно.

При болки и подуване на корема са показани релаксанти на циркулярната мускулатура като Duspatalin, Spasmomen и други спазмолитици.

При диарични изхождания – Imodium, Reasec. При напрегнатост и тревожност – антидепресанти, психотерапия.

През последните години в процес на усилени клинични проучвания е ефективността на серотониновите агонисти или антагонисти в зависимост от функционалното нарушение и клиничното протичане на СРЧ, на базата на доказаната  патогенетична роля на този невротрансмитер при това състояние.

Понякога се налага консултация с психолог или психиатър.


" }-->

Коментари