Медикаментите могат да предизвикат съдови заболявания на черния дроб, напр. Синдром на Budd-Chiari. Налице е изразена хепатомегалия, портална хипертония и бързо авансиращ асцит. Друго заболяване от тази група е вено-оклузивната болест.

Медикаментозното увреждане на черния дроб представлява нарушение на функцията на черния дроб в резултат на токсичното действие на някои лекарства. Това увреждане обхваща над 50% от случаите с остра чернодробна недостатъчност в САЩ. Счита се, че около 10% от пациентите, изследвани за чернодробно заболяване, са с медикаментозен хепатит. Лекарствата увреждат черния дроб основно по два механизма - цитолиза и холестаза (или комбинация). За включване на първия механизъм основно значение има активацията на цитохроми Р450 и последваща естерификация, а при втория - нарушение на специфични транспортни протеини в обмяната на жлъчните киселини. Има два вида лекарства - такива с дозозависима токсичност и лекарства, при които не се знае дали и в каква доза ще предизвикат увреждане. При втората група наличието на увреждане зависи от индивидуалната чувствителност към съответното лекарство на всеки човек.

Най-често срещаните лекарства, които увреждат черния дроб, са аналгетици -  парацетамол, фенилбутазон; анестетици - халотан; антибиотици и химиотерапевтични средства - тетрациклини, сулфонамиди; тиреостатици - пропилтиоурацил; антитуберкулозни - изониазид, рифампицин, орални контрацептиви, анаболни стероиди, антидепресанти - карбамазепин, халоперидол; имуносупресори – азатиоприн; психотропни медикаменти - хлорпромазин, диазепам и др.

Обикновено симптомите се появяват по време на приемането на даден медикамент или скоро след като е приключил курсът на лечение. Те не се различават от тези при другите остри хепатити. Клиничните прояви са разнообразни и неспецифични. Пациентите най-често се  оплакват от тежест и коликообразни болки в горната част на корема. При много от тях са налице безапетитие, гадене, повръщане, сърбеж по тялото, понякога с екскориации по кожата, умора и болки по ставите. Относително по-специфични са оплакванията при прием на хормони и анаболи - появяват се малко по-късно в хода на лечението, средно на 2-4 месец от началото. Клиничната картина започва със слабост, гадене, стомашно-чревни оплаквания. Появява се жълтеница, придружена със сърбеж, тъмна урина, ахолия и хепатомегалия (понякога и спленомегалия). Често жълтеницата е интензивна, с трайност няколко седмици. Като усложнение може да се развие метаболитна ацидоза и дехидратация. Диференциалната диагноза между медикаментозните и вирусните хепатити е затруднена. И при двете групи може да има грипоподобен синдром с фебрилитет, ставни болки, коремноболков и/или диспептичен синдроми, уртикариален или макуло-паулозен обрив.

Медикаментите могат да предизвикат съдови заболявания на черния дроб, напр. Синдром на Budd-Chiari. Налице е изразена хепатомегалия, портална хипертония и бързо авансиращ асцит. Друго заболяване от тази група е вено-оклузивната болест.

Няма патогномонични белези по отношение на медикаментозните хепатити. Общоприето е, че диагнозата е диагноза на изключването. Диагнозата се затруднява, когато клиничните и лабораторните й симптоми се припокриват с тези на основното заболяване. Необходими предпоставки за поставяне на ранна диагноза са щателно снетата анамнеза за приема на медикаменти и познаването на потенциалния тип увреждания на дадената група лекарства. При комбинация от белези на чернодробно увреждане и наличие на фебрилитет, алергични кожни промени и еозинофилия с голяма степен на вероятност може да се приеме медикаментозен хепатит.

В основата на лечението е спирането на съответния медикамент. Прилагат се хепатопротектори перорално или парентерално според тежестта на уврежданията. При наличието на тежки чернодробни увреждания или прибавяне на автоимунна компонента могат да се включат кортикостероиди. Необходима е пълноценна и здравословна диета. Обратното развитие на уврежданията настъпва за различен период от време. Най-продължително време - седмици и месеци, персистира холестазата. Ако симптомите се задържат над 5-6месеца, трябва да се обсъжда хронифициране на процеса.

Профилактиката на медикаментозните хепатити е трудна и изисква грижлива анамнеза по отношение на прилаганите медикаменти, анамнестични данни за алергични заболявания и прилагане на лекарствени средства само по лекарско предписание.