Жлъчнокаменната болест (холелитиазата) и хроничният холецистит се явяват доста разпространени заболявания при човека, значимостта им нараства

Много от проблемите във връзка с тези заболявания остават неясни и дискутабилни. В литературата тези заболявания се делят на три основни групи: жлъчнокаменна болест, холецистит и дискинезия на жлъчните  пътища. Първите две нерядко се обединяват под общото название „холецистит”, който се разделя на калкулозен  и  некалкулозен. Съществуването на хроничния некалкулозен холецистит се оспорва от някои автори. Той е разпространено заболяване, извънредно важно за развитието на жлъчнокаменната  болест.  Дискусионно е и съществуването на първичните дискинезии на жлъчните пътища.

Дискинезията на жлъчните пътища представлява

несъгласувано действие на жлъчния мехур и на сфинктера на Одии, също и на сфинктера на Мирици. В клиниката дискинезиите често се дължат на аномалии на жлъчния проток, на папила фатери, на сфинктера на Одии, както и на нарушения в невро-ендокринната система. Възпалителни процеси, новообразувания и др. могат да симулират дискинезии на жлъчните пътища.

Жлъчнокаменната болест е нарушение в съставните части на жлъчката

- холестерин, билирубин, калциеви соли и др., вследствие на което при продължителен период от време жлъчният сок преминава от състояние на зол в състояние на гел и впоследствие - камъни.  Заболяването нараства с напредване на възрастта, но има и генетична предиспозиция с образуване на камъни в млада възраст. Жлъчнокаменната болест се среща по-често при хора с наднормено тегло, многораждали жени и при  абдоминални  заболявания - цирози, хепатити, стеатози, кръвни заболявания и оперативни интервенции , свързани с резекции  на тънки черва. От етиологичните фактори, имащи практическо значение  за профилактиката и терапията на тези заболявания, могат да се  отделят

фактори, които причиняват болестта:

-  висококалорична храна;

-  недостатъчно физическо натоварване;

-  разстройства във функцията на червата, довеждащи до загуба на жлъчни киселини, напр. някои видове дисбактериоза, малабсорбция със стеаторея, състояния след отстраняване на част от илеума и йейунума;

-  приемане на някои медикаменти, например контрацептиви, съдържащи естрогени, също  и  при медикаменти против хиперлипидемия;

-  разстройства във функцията на жлъчния мехур, сфинктерния апарат и възпалителните изменения в него.

При експериментални условия е установено, че епителът на жл. стена отделя повече слуз, съответно на промяната във вида на храната, до образуването на камъни. В 1/2 до 1/3 от пациентите жлъчнокаменната болест протича безсимптомно - латентна форма на холелитиаза, която обаче може да се прояви внезапно, със силен болков пристъп. Пристъпът може да протече без последствия, може да не се повтори, но може бързо да даде усложнения и тежка клинична картина. Обичайно жлъчният мехур добре понася присъствието на камъни в него. Симптомите се проявяват, когато камъните се раздвижат, дразнят мехурната шийка  или  при започващо възпаление - холецистит, холангит. Най-лоши се оказват малките камъни, отиващи в общия жлъчен проход и предизвикващи холедохолитиаза. Силният болков пристъп в тези случаи понякога се съпровожда с продължително пожълтяване и инфекция на жлъчните пътища - холангит. Ако няма типични жлъчни колики, може да се заподозре язва на дванадесетопръстника, апендисит, колит. Температурата може да се повиши в деня на пристъпа или на следващия ден, може бързо  д а се нормализира, но може и да се задържи няколко дена. В такива случаи  се мисли за остър холецистит. Някои автори признават и стенокардната форма на холелитиазата, при която стенокардните симптоми изчезват след холецистектомията. Често жлъчнокаменната болест се съпътства и от реактивен хепатит и отлагане на масти в черния дроб. Дълго съществуващият холангит  и  застой на жлъчка могат да доведат до вторична  билиарна цироза. В 90% от  случаите туморите на жлъчния мехур са на базата на жлъчнокаменна болест.

Профилактика и диета:

1) диета,

2) спорт и лечебна физкултура,

3) пиене на минерална вода

4) приемане на холеретични и холекинетични вещества, 4) лечение и профилактика на заболяванията на черния дроб и органите на храносмилането (напр. запек, дисбактериоза), затлъстяването, диабета.

Диетата при активно лечение има за цел да се придобие регулярно физиологично дразнене на жлъчния мехур през всеки 4 часа. Регулярното приемане на храна трябва да съдържа достатъчно белтъчини и растително или маслиново масло, за да се предизвиква физиологично дразнене и съкращение на жлъчния мехур.

При заболяване на жлъчните пътища широко се препоръчват зелените диети, пресните плодове и зеленчуци, които са богати на антиоксиданти (боровинки, къпини, ягоди, малини, сливи, портокали, грозде, череши, цвекло, цветно зеле, камби, къдраво зеле и др.). Такава диета се дава даже и при раздразнен стомах, също и в стадии на ремисия на язвена болест. Солите на жлъчката се разтварят и от сокове на черна и бяла ряпа, от корени на магданоз, хрян, подбел, цикория.

Здравословен баланс на незаменимите мастни киселини може да се постигне при промяна в съотношението между омега-6 и омега-3 мастните киселини. Омега-3 мастните киселини се намират в изобилие във всички зеленолистни храни - най-вече в спанака, салатната маруля, руколата.  Други източници на омега-3  са ленените кълнове, кълновете от чия и лененото масло. Голямо значение се отдава на фибрите, които имат благоприятно специфично влияние на обмена на жлъчните киселини. Течностите – до 2-3 л дневно, влияят също и холеретично, улеснявайки независимото от жлъчните киселини каналикулярно извеждане на жлъчката. Водата следва да се приема според киселинността на стомаха - при висока киселинност - алкални води, при понижена киселинност може всички води. Жлъчегонните средства традиционно се делят на холеретици и холекинетици. Холеретиците, напр. по типа на ровахол, холагол  (съдържащи ефирни масла), се назначават, когато трябва да се  дренират жлъчните пътища и дванадесетопръстното черво, напр. след обострен хроничен  холецистит. Холеретиците не са показани при паренхимни поражения на черния дроб. Холекинетиците, които засилват съкращението на жлъчния мехур, могат да се назначат в случаи на атоничен жлъчен мехур.

Разтваряне на жлъчните камъни

Тази терапия е крайно необходима. В началните стадии на жлъчнокаменната болест мехурът съдържа само пясък или много малки камъни, неспособни да запушат жлъчния проход, симптоматиката е незначителна и операцията се явява преждевременна. В такива случаи са показани солите на хенодесоксихолевата и урсодезоксихолевата киселина, участващи в ентерохепаталния кръговрат на веществата и променящи състава на общия запас от жлъчни киселини в организма. По този начин жлъчката става ненаситена с холестерин. За да се достигнат такива изменения в жлъчката, е необходима голяма доза - 10-15 мг/кг тегло, и продължително приемане - 4-24 месеца. Използването на хенодезоксихолева или урсодесоксихолева киселина се препоръчва при функциониращ жлъчен мехур и свободни жлъчни пътища. Не се препоръчва хенодезоксихолева и урсодезоксихолева киселина при комбинираните камъни, съдържащи калций и билирубин.

Дискусиите относно срока на операцията при холециститите може да се обсъжда в следния вид:

1.  Болните с остър холецистит и с усложнен остър холецистит (перфорация) подлежат на спешна операция.

2.  Болните с калкулозен  остър холецистит подлежат на отложено консервативно лечение, т.е. лечението се провежда с медикаменти - обезболяващи, спазмолитици, антибиотици, и оперативната намеса може да бъде направена след 7-15 дни.

3.  Хроничният калкулозен холецистит подлежи на оперативно лечение по преценка на лекуващия лекар и желанието на болния.

4.  При хроничния некалкулозен холецистит е показано консервативно лечение.

5.  Хроничният холецистит, усложнен със стенозиращ папилит, холедохолитиаза, хроничният панкреатит подлежи на оперативно лечение или ендоскопски процедури.