Доц. Георги Кобаков, управител на СБАЛОЗ “Д-р Марко А. Марков” – Варна. Той е водещ специалист по онкохирургия с утвърден авторитет у нас и в чужбина.

Доц. Кобаков е водещ специалист по онкохирургия с утвърден авторитет у нас и в чужбина. Прилага с успех модерни диагностични и иновативни хирургически методи при лечението на неопластичните, преканцерозните и възпалителните заболявания на дебелото и правото черво и на черния дроб (доброкачествени и злокачествени тумори, чернодробни метастази от колоректален рак, улцерозен колит, фамилна аденоматозна полипоза, фисури, фистули, хемороидална болест, абсцеси, пролапс на правото черво и др.). Специализира в Университетската болница в Хановер (Германия) и в Синсинати (Охайо, САЩ). Бил е началник на Отделението по коремна хирургия при МБАЛ “Св. Марина” ЕАД - Варна, после - на Отделението по хирургия към МДОЗС “Д-р Марко А. Марков” - Варна. През 2011 г. се хабилитира като доцент.

- Доц. Кобаков, наскоро всички онкологични центрове алармирахте парламента и правителството, че, цитирам: „онкологичната помощ  в България е на път да бъде ликвидирана”. Какви са причините за тази тревога, какво се случва?

- Ранната диагностика и лечението на рака фигурират като основна цел и задача в Националната здравна стратегия лечението на онкоболните, начело в списъка на най-важните приоритети на правителствената политика в областта на здравеопазването, но тези добри намерения остават на хартия. Въпреки декларираната готовност за работа по това направление държавата де факто е абдикирала от ангажимента си за приоритетно отношение към болните от рак български граждани. Какво се случва? Налага се да работим с все по-свити бюджети, при положение че пациентите постоянно се увеличават. Притискат ни ограниченията, които нормативната база поставя пред специализираните лечебни заведения за онкологична помощ, администрацията, позволявам си да кажа, буквално отказва да отчете особеностите във функционирането на СБАЛОЗ и КОЦ.  Поставя тези болници наравно с многопрофилните, което е лишено от логика, и поставя специализираните за лечение на рак лечебни заведения в неравностойно положение при финансирането. Това финансиране граничи с невъзможност да поемаме и лекуваме онкоболните, онкологичната помощ в България е пред реална опасност да бъде ликвидирана.

- Всички онколози още от миналата есен настоявате за по-рационален, работещ начин на структуриране на бюджетите, които се подчиняват тази година на много обърканата по Ваша преценка Наредба 40. Обяснете в какво точно е проблемът?

- Основното е, че се елиминира възможността за провеждането на профилактика. С отпадането на държавното субсидиране тази дейност вече не се покрива от никого. Така здравното министерство застана направо срещу собствената си Национална здравна стратегия, в която ранната диагностика на онкологичните заболявания е основен приоритет. А това е не само деклариран национален приоритет, тя е и европейски приоритет. Излишно е да обяснявам защо. Практиката и статистиката са категорични: когато няма профилактика, случаите на късно открит рак, чието лечение е много по-скъпо, зачестяват, смъртността - също.

Ние например, за да правим необходимото за Варненска и Добричка област, в СБАЛОЗ „Д-р Марко А. Марков” работим по собствена програма за безплатна профилактика на населението. Разходите обаче са за сметка на болницата, която тази година е с близо 2,5 млн. лева по-малък бюджет от 2011 г. Другото, което не се финансира, е диагностиката на онкологичните заболявания. Освен че трудът на висококвалифицирания персонал не е заплатен, здравното заведение трупа разходи - без възможност за покриване и заради клиничните и образни изследвания, които са задължителни при всяка диагностика. Не се заплащат от никого и прегледите на вече регистрирани при нас онкоболни, а те имат нужда от постоянно лечение, вече не само на основната диагноза, а и на последствията от лечението  – оперативно, химио- или лъчетерапия. Вместо да осигури всичко това, нормативната база предвижда заплащане само на диспансерните прегледи. А те са едва 15 процента от всички прегледи, извършвани в болницата.

- Сигурно имате проблеми и с хората, които са без здравни осигуровки – поголовен проблем за системата на нашето здравеопазване?

- Действително това е един от най-тежките проблеми за всички колеги, за всички здравни заведения, като при лечението на хората с онкологична диагноза въпросът за парите стои напълно открит след премахването на държавното субсидиране. По закон ние, някогашните онкодиспансери, сега - СБАЛОЗ и КОЦ, нямаме право да лекуваме платено раково болните. НЗОК обаче отказва да покрива разходите за тяхното лечение, защото са с прекъснати здравноосигурителни права. Само за 2011 година в СБАЛОЗ – Варна има над 1000 такива пациенти. И тяхното лечение остава изцяло за сметка на болницата. Ограничен е и броят на клиничните пътеки, което значи и тук по-малко пари. Като онкологични здравни заведения сме лишени и от потребителска такса, от приходи за болничен престой, за извършването на скъпоструващи лабораторни или образни изследвания и т.н.

Преди преструктурирането на онкологичните диспансери всички тези разходи се покриваха от държавна субсидия, която даваше възможност за пълноценно провеждане на лечебния процес, за мотивиране на персонала и за реализирането на сериозни инвестиции в модерна апаратура.

Само за последните 10 години в СБАЛОЗ „Д-р Марко А. Марков” ЕООД са инвестирани над 15 млн. лева, близо половината от които собствени средства на дружеството. Нашата болница е утвърден и много търсен център за профилактика и лечение на онкологичните заболявания. Реновирахме стария и изградихме нов стационарен блок на болницата с още 50 легла. Отделението по образна диагностика има най-модерната апаратура. Община Варна инвестира и 1 млн. лева в изграждането на бункер за поставяне на линеен ускорител и апарат за брахитерапия, който поради чести промени в здравната политика на правителствата през последните години все още е празен.

- Има ли все пак развитие на проектите с тази апаратура?

- Тук ще си позволя да припомня и официално поетия в началото на миналото лято ангажимент лично и от премиера г-н Бойко Борисов, и от финансовия министър Симеон Дянков - и пред десетки журналистически микрофони и камери. Те обявиха: „Ако до есента на 2011-а не бъде намерен вариант за корекция на направената недопустима грешка (б.р. - изваждането без причина и основания на варненския КОЦ от списъка на здравните заведения с право да участват с проекти за финансиране от програмите на Европейския съюз”), през 2012 г. болницата задължително ще бъде върната в този списък”.

За нас, както става ясно и от всичко, което говорихме дотук, шансът за включване в програмите за модернизация на онкологичния сектор е реалният начин да купим и линеен ускорител, и апарата за брахитерапия. В много други региони колегите вече реализираха своите проекти за нова апаратура. Така че – чакаме отговора и тук.

- Какво по Ваша преценка трябва да се направи оттук насетне за вашите болници – имам предвид онкоцентровете, за да избегнете колапс?

- Проблемите, започнали с намаленото финансиране от 2011 г., през 2012-а  се задълбочават още повече с прехвърлянето на финансирането изцяло към здравната каса. Ние сме в риск, макар да сме една от най-успешните болници в Североизточна България, да бъдем съсипани. Отпуснатият от касата бюджет е с 28%, или с 2,5 млн. лева, по-малък от миналата година. Договорът със здравната каса е с лимити по определени дейности, които не позволяват прехвърлянето на средства от дейност в дейност. През 2011 г. СБАЛОЗ – Варна имаше бюджет в размер на 12,4 млн. лева. Седем бяха от МЗ – 2,341 млн. за диспансерно наблюдение и 3,9 млн. за скъпоструващи лекарства. Плюс полученото по клинични пътеки - още 5,4 млн. лева. Положението сега: общ бюджет 9,9 млн. лева. От тях едва 3 млн. лева е лимитът за лечение по клинични пътеки, 2,9 млн. лева са за лекарства, а цели 3,2 млн. лева диспансерно наблюдение - с 1 млн. лева повече от м.г., но отсега е ясно, че това ниво няма и няма как да бъде достигнато. Фактически болницата ще бъде лишена от още 1 млн. лева, защото тези пари ще останат, но те не могат да се прехвърлят за други дейности.

Оттук насетне е необходимо спешно да бъдат преразгледани бюджетите на специализираните онкологични здравни заведения, защото парите могат да стигнат при крайно стягане на колана до есента. Работна група с участието на управителите на СБАЛОЗ и КОЦ в страната или техни делегати може много бързо да предложи спасителните промени в нормативите за лечението на онкологично болните на всички етапи, за консултирането и диагностиката. Трябва спешно да се решат въпросите за финансирането на всички извършвани прегледи при нас, вкл. на профилактичните, за начина за плащане на всички изследвания, нужни за потвърждаване на онкологична диагноза, и избора на най-адекватно лечение. Всичко това, както и направата най-сетне на Национална програма за профилактика на онкологичните заболявания в синхрон с европейските изисквания и практика, означава просто да се създадат нормални условия за работа и грижа за болните. Защото ставащото сега накърнява достойнството и на нас, лекарите, и на пациентите.