Някои клинични и лабораторни критерии за хоспитализация на деца с остър ринофарингит и остър бронхиолит

Ринофарингитът е особено опасен за ранна детска възраст. У недоносените, новородените деца, страдащите от хипотрофия, живеещите при лоши социално-битови условия ринофарингитите се явяват тежко заболяване и в редки случаи могат да доведат и до летален изход.

Въпросът за инфекциите на ГДП и в началото на третото хилядолетие продължава да е актуален. Тяхното по-често появяване в есенно-зимния сезон и влиянието на простудните фактори върху честотата и тежестта на протичане са известни отдавна. Затова и в медицинската литература доскоро се говореше за „настинка“ или „простуда“. Днес това е водещото остро заболяване в България. Настинката е главна причина за посещението на лекаря или за отсъствие от работа или училище. Въпреки че „настинката“ може да има множество различни значения, тя обикновено се дефинира като остро заболяване, включващо назофарингит или катар, протичащо с невисока или без температура и незначителни системни прояви (симптоми).

За настинките отдавна е известна високата им контагиозност. През 1914 г. Krose демонстрира предаването на настинка на здрави лица чрез филтрирани назални секрети, изолирани от хора, страдащи от инфекция на горните дихателни пътища (ИГДП). Тогава се доказва, че „заразният агент“ е по-малък от бактериите, но така или иначе бяха необходими още близо 40 години, преди да се изолират първите общопознати днес вируси, свързани с дихателните инфекции при хората.

ЧЕСТОТА

Един бърз поглед върху броя на типовете вируси, причиняващи настинките, и огромният опит с тях, свидетелстват за повсеместното разпространение на тези инфекции. Най-общо казано, броят на настинките, прекарани за една година, намалява с възрастта. В ранна детска възраст и предучилищна възраст те се срещат с най-голяма честота, т.е. приблизително 4 до 8 пъти годишно. Тази цифра може дори да се удвои, ако децата посещават ясла, детска градина и предучилище. В училищна възраст честотата е 2 до 6 настинки годишно. Възрастните обикновено страдат от настинка 2 до 5 пъти годишно, но в семейства с деца честотата става по-голяма.

Честотата, с която обикновената настинка се среща през целия живот, е свързана не само с причиняващите я над 200 типа вируси, но и с краткотрайния (преходен) имунитет, създаван от някои респираторни вируси (5,18). Реинфекциите са по-чести при корона-вирусите, RSV и парагрипните вируси.

РИНОФАРИНГИТИС АКУТА

Какво да правим, ако малкото дете се разболее от ринофарингит?

Ринофарингитът е заболяване, което не бива да се лекува самостоятелно. Трябва да се знае, че той може да бъде проява на сериозни заболявания като грип, скарлатина, дифтерия, морбили, варицела и др. Всяко едно от тези заболявания изисква особено внимание и специфично лечение.

Лекарят може да предложи лечение в домашни условия или хоспитализация в съответно детско отделение.

Предложението за хоспитализация се базира преди всичко на клиниката и нейната тежест. Критерии за това могат да бъдат:

• температура над 39 градуса и невъзможност от страна на родителите да я понижат;

• повръщане и невъзможност за приемане на медикаменти, и начеваща дехидратация.

Придружаващ диариен синдром и прояви на дехидратация.

Затруднения в дишането особено при усложнения, свързани с прояви на начеващ круп синдром.

Хипотрофични деца и живеещи при лоши битови условия

усложнения от вида:

а) синуити;

б) отити;

в) ларингити и синдром на круп;

г) гнойни тонзилити;

д) бронхиолити;

е) пневмонии.

Лабораторните критерии само потвърждават клиничните критерии и я подкрепят или отхвърлят.

Лабораторните критерии, които могат да се използват, са: кръвна картина, киселинно-алкален профил, рентгенови снимки на синуси и бял дроб.

ОСТЪР БРОНХИОЛИТ

Бронхиолит е остро инфекциозно заболяване на долните дихателни пътища (бронхиоли), което води до тяхната обструкция. Проявява се най-често в малка детска възраст - от 2 до 24 месеца.

Най-често срещаната причина е респираторно-синцитиалният вирус (RVS), който се пренася или чрез директен контакт с назалните секрети на заразен индивид, или чрез аерозолно разпространение, което е по-рядко. Други агенти, свързани с бронхиолита, са: грип А, парагрип, аденовируси, риновируси, микоплазма пневмоние.

Най-често заболяването започва като банална остра вирусна инфекция на горните дихателни пътища, с леко набелязана ринорея и оскъдна кашлица. Налице е уморяемост, сънливост, субфебрилна температура, нарушено хранене, довеждащо понякога и до дехидратация. Обективно налице е ноздрено дишане с назална обструкция от гъсти гнойни секрети, суха дразнеща кашлица за 3-5 дни, а впоследствие дълбока влажна. Изразена тахидиспнея с наличие на тотален тираж.

В повечето случаи състоянието на детето не изисква хоспитализация и може да се проведе в домашна обстановка.

Хоспитализацията е задължителна при:

▪ недоносени деца;

▪ деца под 3 месеца;

▪ деца с подлежаща бронхопулмонална дисплазия;

▪ деца с вроден имунен дефицит.

При по-големи деца и без описаните проблеми клинични критерии за приема могат да бъдат:

▪ тахидиспнея с прояви на тираж (епигастрален, интеркостален, тотален);

▪ ноздрено дишане с назална обструкция.

Хиперсонорен перкуторен тон и сухи свиркащи хрипове двустранно.

Тахикардична сърдечна дейност, цианоза на нокътните легла и оралната лигавица.

Черен дроб и слезка под ребрена дъга.

Лабораторните критерии тук са по-отчетливи:

• изразена левкоцитоза, ускорено СУЕ;

• висок С-реактивен протеин;

• нарушено киселинно-алкално състояние със снижение на парциалното налягане на кислорода, покачване на парциалното налягане на въглеродния диоксид и често декомпенсирана ацидоза.

Рентгенография на бял дроб - хиперинфлация, разширени междуребрия, увеличени сенки с конгестивен характер.

Усложнения - пневмония, дихателна недостатъчност, сърдечна недостатъчност.

Прогнозата за големия процент от децата е много добра и завършва с оздравяване. При ненавременна хоспитализация заболяването може да завърши летално.