Публикация

Вирусите могат да причиняват, но в перспектива и да лекуват рак

Масовото мнение за вирусите е, че те само правят епидемии, убиват хора, биологично оръжие, биотероризъм и т.н. Но вирусът, когато попадне в ръцете на знаещи и можещи, може да се обърне и да се използват неговите добри качества.


- Проф. Калвачев, какви са в момента основните акценти на ръководения от вас център?

- Нашата главна цел е да обслужваме изцяло клиниката. Обърнати сме с лице към клиничната практика и искаме да направим така, че лекарите и пациентите да имат реална полза от нашите изследвания – бърза, навременна, точна диагностика. Освен това и анализ, което пък осигурява възможност за прогноза за изход от заболяването и за ефективността от лечението. Опитваме се да канализираме процесите в няколко направления. Първото е общата вирусологична диагностика. След това са някои по-специализирани изследвания, като например вирусите и ракът. Защото, известно е, че вирусите в много случаи са отговорни директно или индиректно за редица злокачествени процеси. В някои случаи навременното откриване на вируси и доказването на тяхната активност може да се окаже биологичен маркер, ефективен за прогноза и за евентуално предотвратяване на развитието на рак.

- Масово известна е връзката между рака на маточната шийка и HPV. Кои други са добре проучени?

- Към момента има само два вируса, за които е доказана ясна причинна връзка с рака. Освен рак на маточната шийка HPV причинява и рак на ларинкса, рак в устата, на пениса, на ануса, в някои случаи рак на простатата, рак в белия дроб. Напоследък се установиха доста случаи на рак на белия дроб, в които се откриват същите човешки папиломни вируси - типове 16 и 18, които са основни причинители на цервикалния рак. Вторият вирус е един от човешките полиомни вируси, който е открит наскоро и се свързва с развитието на карцином на Меркел. Това е един много рядък вид невроендокринен тумор по кожата (съкратено MCC), обаче много агресивен и с много висока смъртност. Честотата на МСС се е утроила през последните 20 години на около 1500 случая на година в световен мащаб. По-често се среща у възрастни и имунокомпрометирани, като хора със HIV/СПИН, пациенти с трансплантати и приемащи имуносупресори. Около 50% от болните с МСС живеят по-малко от 9 месеца.

От тук нататък има девет групи - два РНК-ови и седем ДНК-ови вируса, които по някакъв начин са свързани с рака. И това са полиомни вируси, вируси от херпесната група, Епщайн-бар вируса, който също е херпесен, хепатитните вируси В и С, но те не причиняват директно рак. Тук роля има хроничната инфекция, която по някакви механизми - къде по-изяснени, къде по-неизяснени - всъщност може да доведе до рак.

Наскоро беше открито, че един от човешките полиомни вируси, така нареченият JC-вирус (името му е от първите букви на имената на откривателите му) има известна връзка с рака на дебелото черво. И тогава започнаха научните спорове между вирусната теория за карцином на дебелото черво и теорията за генетичното предразположение.

- Освен вируси и рак по какви други научни теми работите?

- Другата голяма тема е вируси и имунодефицитни състояния. Имунният дефицит най-общо може да се раздели на три. Едното е физиологичен имунодефицит, който е характерен за бременността. В този период заради това, че плодът не трябва да се възприема като чуждо тяло и трябва да се задържи, жената развива едно състояние на физиологичен имунодефицит. Този имунен дефицит обаче в много случаи води до активиране на вирусни инфекции. При около 30% от бременните се активират полиомни вируси, които могат да се докажат в урината им. И това са наши изследвания, доказани, направени, които съвпадат със световните.

- А какво се случва, ако се активира такъв вирус при бременна?

- Обикновено нищо не се случва, но може да възникнат проблеми в уринарната система. Другото, което се подозира, е връзката между полиомната вирусна инфекция и аутизма при децата. Много е вероятно вътреутробна инфекция, придобита или активирана, да има някаква връзка с аутизма и това се обсъжда в световната литература особено интензивно през последните две-три години.

Другият тип имунен дефицит е патологичният, например при СПИН и при някои други вирусни инфекции, да не кажа, че почти всички вирусни инфекции водят до някаква степен на имунен дефицит, който се възстановява, след като премине инфекцията. Но става въпрос за вирус-индуциран имунен дефицит. На тази база избуяват и се активират много вируси.

И третият вид имунен дефицит е, нека да го наречем медикаментозен или контролиран. Най-често фармакологична имуносупресия се налага след трансплантация. Но това е нож с две остриета. От една страна, потискаш имунната система, за да не се отхвърли орган, но от друга страна, вирусите „надушват имунния дефицит, както пиранята надушва кръвта”. Често вирусолозите използваме това образно сравнение.

- Каква е ролята ви при неясни температурни състояния?

- Това е много модерна и актуална тема, защото тук, от една страна, търсим познати вируси, за да установим причината за това състояние, а от друга страна, постоянно се установяват нови вируси. Така през последните 7-8 години се появиха поне петнадесет нови вируса. Но те още не са разработени, нямаме тестове за тях и трябва да се насочим натам.

Много интересна е темата за така наречените витерии, което е нещо средно между вируси и бактерии, защото носят обвивката на вирус, а пък вътре генетичният материал е от бактерии. Това обърква тестовете, те не дават ясни и точни отговори, дават фалшиви реакции. Може би прототипният вирус е един маймунски цетомегаловирус. Тази тема също е много благодатна и дава повод за разговор. Тези разработки са доста скъпи и едва ли са в нашите възможности, но в САЩ вече направиха институт за изследване на такива неясни вируси.

- Кога в първичната помощ един лекар трябва да насочи пациента към вирусологично изследване и дали това се прави както следва?

- Вирусологичното изследване е специализирано и то не би трябвало да е масово още на първия етап от дадено заболяване. Освен ако не става въпрос примерно за грип по време на епидемия или пред епидемия. Вирусните изследвания се правят в специализирани лаборатории, не може във всяка лаборатория и всяка поликлиника, а трябва да се отиде във вирусологична лаборатория, която работи при съответните условия и съответното ниво на биобезопасност. Защото има вируси, които са инфекциозни дори и не като цели частици. Например при човешкия папиломен вирус инфекциозен е генетичният материал. Така че само вдишването на разпрашен вече вирус може да причини инфекция. Например всички брадавици се причиняват от папиломни вируси. И когато ги отстраняват с лазер или по други начини, се вдига един облак от частици, които могат да причинят проблеми на белия дроб, на ларинкса или на конюнктивита. Има описани такива случаи!

- Има ли бъдеще лечението чрез вируси?

- Масовото мнение за вирусите е, че те само правят епидемии, убиват хора, биологично оръжие, биотероризъм и т.н. Но вирусът, когато попадне в ръцете на знаещи и можещи, може да се обърне и да се използват неговите добри качества. Например с помощта на вируса можем да вкараме в клетката ген, който да произведе полезен белтък. Или да се използва свойството на вирусите да разрушават клетките, но избирателно злокачествените. Този метод се нарича онколитична вирусотерапия. Така че вирусите се използват или като вектори, да пренасят нещо друго, или самите те да бъдат лечебно средство. Вирусната терапия вече набира скорост и има все повече материали в научната литература по тази тема.

" }-->

Коментари