Публикация

Мръсният въздух повишава инсулиновата резистентност при децата

Мръсният въздух повишава инсулиновата резистентност при децата

Проучването на учени от Мюнхен обхваща 397 деца, свързва фактори от околната среда с риска от диабет в по-късна възраст.


Замърсяването на въздуха може да увеличи инсулиновата резистентност при децата, разкри ново проучване. Това пък повишава риска те да развият диабет по-късно. Нашите резултати недвусмислено сочат, че има връзка между замърсяването на въздуха с фин прах, дизелови газове и азотен диоксид и повишаването на инсулиновата резистентност, каза Йоахим Хайнрих от Центъра за здраве и околна среда „Хелмхолц” в Мюнхен. Разработката на учените е публикувана в специализираното издание Diabetologia.

Доказателствата в тази насока за деца са нови, потвърждава експертът. Това не означава, че всички принудително ще се разболеят от диабет тип две. Всички изследвани от нас деца бяха здрави, подчертава Хайнрих. Досега на учените беше известно, че финият прах, дизеловите газове и азотният диоксид представляват риск за белите дробове и сърдечносъдови заболявания. Финият прах може да премине белодробната бариера и да попадне в кръвта, където често води до възпалителни реакции, пояснява експертът. Учените предполагат от известно време, че замърсяването на въздуха може да е виновно донякъде и за старческия диабет при възрастните.

За проучването в Мюнхен немските експерти изследвали на гладно кръвната захар при 397 деца от града и околностите. Някои от малките живеели близо до главни улици, а други не. Социално-икономическата ситуация в семействата нямала връзка с това, къде се намира домашният адрес, т.е. на улиците с интензивен трафик не живеели само социално слаби фамилии. Въпреки това в проучването са взети предвид данните за социалния статус на родителите, а също и друга информация като тегло на детето при раждането, индекса на телесната маса, степента му на развитие и дали родителите пушат.

Проучването разкрило, че колкото по-дълго време децата са изложени на замърсен с фин прах въздух, толкова по-висока била инсулиновата им резистентност. Допълнителната концентрация от 10,6 микрограма азотен диоксид на кубичен метър въздух повишавала инсулиновата резистентност със 17%. Високото замърсяване с фин прах увеличавало риска дори с 19%. Колкото по-близо било жилището да оживена улица, толкова по-голяма била опасността от диабет в бъдеще – всеки 500 м по-близо увеличавали инсулиновата резистентност със 7%.

Замърсяването на въздуха със сигурност не е единственият виновник за повишената инсулинова резистентност, подчертава Хайнрих. Вредните вещества във въздуха имат различна степен на токсичност, всички те обаче могат да влязат в реакция с мазнините и протеините в организма. Това би могло да обясни връзката с инсулиновата резистентност. Тя е маркер за диабета, но не е болест сама по себе си. В момента не можем да преценим точно клиничната релевантност на инсулиновата резистентност чрез замърсяването на въздуха с фин прах, казва експертът от центъра „Хелмхолц”. Резултатите от проучването обаче са в подкрепа на тезата, че появата на диабета в напреднала възраст е свързана с фактори на околната среда в ранните години от живота, допълва той.

Източник: Die Welt


Коментари