Ако към тези микропромени се добави и генетична предиспозиция за ритъмни нарушения, възниква риск от внезапна сърдечна смърт.

Доц. Иво Петров е председател на Българското дружество по кардиология.

Доц. Петров, какво се има предвид под термина спортно сърце и защо направихте форум по темата наскоро в София?

Спортно сърце е термин, който придоби популярност преди години. Все повече проучвания показват, че промените в сърцето при някои спортисти може да са свързани и с патология. Оказва се, че редовните екстремни натоварвания, характерни за атлети, предизвикват микролезии в миокардната тъкан. Впоследствие те могат да предизвикват патологични промени, като най-фаталната от тях е внезапната сърдечна смърт. Ако към тези микропромени се добави и генетична предиспозиция за ритъмни нарушения, нещата стават много сериозни. Това се видя и напоследък по зачестилите случаи на внезапна сърдечна смърт на млади спортисти, някои от които дори по на 14-15 г. Една от критикуваните теми в Европа е, че се позволява на много млади момичета и момчета да бъдат въвличани в активния спорт за високи постижения. Очевидно това невинаги е подходящо и безопасно за детския организъм.

Друг аспект на проблема е, че тези състояния са принципно предотвратими, ако човекът бъде изследван навреме. Тези хора обаче не са били пациенти, защото нямат тежка патология, а по-скоро вродено предразположение. За да не се осъществи то, хора, които са генетично податливи на такъв тип ритъмно нарушение, не би трябвало да се занимават интензивно с професионален спорт. Точно в тази посока на форума за спортното сърце в София протекоха много оживени дискусии.

В някои страни като Италия и Швейцария, където се прави добър скрининг на спортистите, статистическите данни сочат как в годините е намаляла честотата на внезапната сърдечна смърт. Обследването върви от популярни методи към по-сложни. Започва се с ЕКГ, човекът се разпитва за случаи в семейството, след това може да се направи стрес тест, ехография, ядрено-магнитен резонанс. По отношение на генетичните изследвания – индивидуализирана медицина – те са най-съществения елемент. У нас за съжаление генетичните изследвания не са рутинна практика и са доста трудно осъществими. В 90% от случаите се налага да се изпраща материал – серум, клетки от бокална лигавица или кожна биопсия, в лаборатории в Европа или САЩ. Един от най-напредналите научни екипи са тези в Португалия. Те имат вече няколко лаборатории, където се прави изследване по електронен път с т.нар. чип. Чипът, който показа един от гостите на форума – проф. Ана-Мария Фрейтас от Лисабон, изследва повече от 1000 локуси – генни места, които могат да бъдат свързани с такъв тип ритъмна патология. Оказа се, че не става дума само за ритъмна сърдечна смърт. Има определени генетични нарушения и при други значими заболявания като артериалната хипертония, захарния диабет. За диабета се говори, че е неинфекциозната епидемия на нашето съвремие. Разпространението на захарната болест в модерните общества има почти епидемичен характер.

За генетичните заболявания е важно да има база данни, за да се направи сравнение, каквато у нас не съществува. Какво може да се направи?

Нашата болница е пред сключване на договор в екипа на проф. Фрейтас за рутинен скрининг –изпращане на генетичен материал за изследване. Периодът, за който ще получим резултат, се скъсява до една седмица. Отговорите ще се получават по електронен път. В България гози генетичен тест още не се прилага и не знам доколко изобщо е икономически обосновано да се прилага. Страната ни е в ЕС и преносът на такъв тип материали е абсолютно регламентиран. Като част  от ЕС за българските пациенти не е абсолютно никакъв проблем да бъдат изследвани, независимо дали лабораторията е в Лисабон или Пазарджик.

Сред младите хора сега е модерно да се спортува и това е хубаво, но явно някои трябва да се замислят дали не е свързано и с рискове за здравето им...

Точно така. Тази тема беше обсъждана – доста хора, които не са спортисти, но доста активно се занимават с битов спорт – тичане, бодибилдинг, също не са застраховани. Не е лошо, особено ако имат фамилна анамнеза, да минават през скрининг и специалистът да им каже: Да, можете да спортувате активно!

Какво точно да включва този скрининг?

Споменах  вече задължителните неща – анамнеза, ЕКГ, стрес тест и ехокардиография. При голяма част от патологията, свързана с инциденти и внезапната сърдечна смърт се доказва, че има локализирана хипертрофия на някои сегменти от миокарда – един вид мозаечност на миокардната структура. Със съвременната ехокардиорафска техника те много често могат да бъдат хванати, а също и с ядрено-магнитен резонанс.  Тази мозаечност на миокардната структура води не само до морфологична, но също така и до електрическа мозаечност. Последната е предпоставка за възникване на ритъмни нарушения, които са потенциално фатални.

Има ли някакви симптоми, които външно да подскажат за възможен риск?

За съжаление най-често не. Ритъмното нарушение често идва изведнъж, без предупреждение.

Може ли активният спорт в млада възраст да провокира развитието на ритъмни нарушения по-късно?

По-скоро не да ги предизвика, но да осъществи предиспозицията. Тоест създава предпоставка ритъмното нарушение да се прояви. Обикновено за внезапната сърдечна смърт по медиите се шуми, когато футболисти в чужбина колабират на терена. Подобни случаи със сигурност е имало и у нас.

Не е изключено 11-годишното дете, което почина в училище и за което всички медии съобщиха, да е страдало точно от такава патология. Това обаче е много трудно да се каже постфактум. Така или иначе има много български спортисти, които са потенциално застрашени. Точно поради тази причина дружеството на кардиолозите се застъпва за ранен скрининг на всички потенциално застрашени - активни спортисти с ритъмни сърдечни проблеми във фамилията. В „Сити клиник” пък създаваме център, който се занимава с ритъмни нарушения и здраве при млади хора и спортисти.

Може ли да се предложи някакво лечение, ако се открие проблем?

Най-често не се налага специфично лечение при по-леките форми, т.е. когато няма изразена ритъмна патология във всекидневието. Тези пациенти трябва да се пазят от екстремни натоварвания. При по-тежките форми може да се стигне до необходимост от интервенционални методи като аблацията. Установи ли се конкретно огнище, то да бъде потиснато чрез аблация.

Каква беше ползата за лекарите от форума за спортното сърце?

Според анкетата огромна част от колегите бяха изключително доволни от поднесената информация. Тя беше на много високо ниво, имахме лектори от чужбина – проф. Фрейтас и проф. Шаги от Унгария, един от най-добрите електрофизиолози в европейски мащаб. Двамата са изтъкнати специалисти. Беше представена актуална информация както от тях, така и от българските колеги.

Каква е практиката в чужбина за контрол при професионалните спортисти?

Най-строгият протокол се спазва в Италия. Абсолютно всички спортисти минават на скрининг. Ако се появи дори минимално отклонение при ЕКГ в покой, което да намеква за проблем, пациентът бива изпращан за следващи прегледи. Със стрес тест се проверява дали няма промени в кардиограмата при натоварване. Ако трябва, се прави и ядрено-магнитен резонанс. Добре е, че вече и в България има няколко апарата с много добра разделителна способност за обследване на миокарда. Това е пълната програма. В проучванията се оказва, че тя е скъпа, но играе важна роля за предпазване на потенциално застрашените хора.

Кардиологичното дружество е инициатор на доста научни форуми. Кои са най-важните теми за тази година?

Една от тях е поставянето на дефибрилатори на обществени места. Това е практика в САЩ, Япония и в много европейски страни. Във всички модерни държави на обществени места с голяма посещаемост като училища, аерогари, метро, има дефибрилатори, които могат да бъдат използвани незабавно в случай, че има пострадал с внезапна сърдечна смърт. Работим с няколко фирми, потенциални спонсори на такава техника. Те са готови да помогнат, но това не е достатъчно. Оказва се, че по българското законодателство единствено и само лекар има право да прави дефибрилация. Немислимо е в критична ситуация да се очаква до апарата да има лекар. Трябва да се направи национална програма за обучение на пожарникари, полицаи и медицински сестри, фелдшери. Да се увеличи броят на служебните лица, които са обучени и на които е разрешено да работят с дефибрилатора. За целта е необходимо да се направят някои нормативни промени. Още по-важно е тези апарати да са на ключови места като се има предвид, че линейките у нас обикновено се бавят. Не бива да се разчита на пристигането на линейката. Като дружество ще се опитаме да влезем в директен контакт с институциите, за да инициираме промяната.

Когато става дума за високофреквентно ритъмно нарушение, най-често камерно мъждене, дефибрилацията се оказва животоспасяваща. Тя прекратява ритъмното нарушение, което е потенциално фатално. Това позволява да се изчака спокойно екипа на „Бърза помощ”, които поемат след това пациента. В момента дори не всички линейки са оборудвани с дефибрилатори, но все повече от тях имат от тези апарати.