Нуждаем се от 360-380 хил. лв. месечно за медикаменти за пациенти с онкологични заболявания. От НЗОК обаче са преценили, че могат да ни отпускат едва около една трета от тази сума.

Д-р Костадин Ангелов завършва медицина през 2004 г. в МУ в София. Бил е лекар-ординатор към ЦСМП – София област, асистент към Катедрата по хирургия на Медицински университет в София,главен административен лекар на Клиниката по хирургия „Проф. д-р Ал. Станишев” при УБ „Александровска” и завеждащ – учебна дейност на Катедрата по хирургия.. Има специалности по обща хирургия и по здравен мениджмънт. Съавтор е на два учебника по хирургични болести и е автор на 20 научни публикации в областта на онкохирургията и спешната хирургия. От март т. г. д-р Ангелов е назначен за изп. директор на УБ „Александровска.”

- Д-р Ангелов, изминаха няколко месеца, откакто поехте поста на директор на „Александровска”. С какво се сблъскахте в началото? Изненада ли Ви нещо?

- Управлението на голяма болница като „Александровска” е наистина е предизвикателство, защото има доста неща, които предстои да бъдат свършени. Усилията ни ще бъдат насочени към модернизиране на лечебното заведение и към оптимизиране на дейността във всички клиники и звена. Това включва увеличаване на използваемостта на леглата, повишаване на коефициента на полезно действие на лекарите, въвеждане на нови дейности от чисто медицинско естество. Благодарение на апаратурата, която получаваме по ОП „Регионално развитие”, пред нас се откриват много добри възможности. Но най-важно е да бъдат осъществени модернизиране и преструктуриране на структурата. Няма друг път за развитие, ако искаме болницата да стои стабилно на пазара на медицински услуги и да успява да функционира на фона тежката финансова ситуация в страната.

- Казаното от Вас вероятно важи за всяко лечебно заведение. По какъв начин възнамерявате да осъществите набелязаните цели?

- Увереност ми дава фактът, че сме сред стратегическите болници за България и сме част от системата за национална сигурност. Успешното ни развитие е гаранция за по-добро здравеопазване като цяло. Не бива да забравяме, че „Александровска” болница е най-големият университетски учебен център. Десет от националните и десет от републиканските консултанти са част от екипа на лечебното заведение. В болницата работят 65 от най-добрите лекари в България, определени от специална класация. Всичко това показва, че разполагаме с необходимия човешкия ресурс. Сега остава да осигурим подходящи условия на тези хора и по този начин да ги стимулираме към по-добри резултати.

- Когато поехте поста обявихте, че една от основните Ви цели ще бъде повишаване на възнагражденията на лекарите. Има ли развитие по този въпрос?

- Да, така е. Процедурата се задвижи от момента, в който встъпих в длъжност. Тогава много спешно подписахме Колективния трудов договор, който вече е факт. Повишихме заплатите на лекарите с около 15%, а на медицинските сестри – с около 10%. Средно за целия персонал на болницата увеличението е 15%. Разбира се, това не е достатъчно и ще продължим да работим в тази посока, защото желанието ни е хората да бъдат доволни от работата си.

- Очевидно е, че това няма как да стане изведнъж. Изготвена ли е стратегия, която да позволи през определен период от време увеличение на заплатите?

- Предстои да направим анализ на цялата медицинска дейност и да изработим план за преструктуриране на болницата. Ако сегашната тромава структура продължи да съществува, няма успеем да постигнем исканите резултати.

- В какъв смисъл тромава?

- Като форма на функциониране. Все още са налице т. нар. дублиращи структури. В някои клиники използваемостта на леглата не е добра. Трябва да се стремим да отговорим на показателите на модерна европейска болница от трето ниво на компетентност.

- Стана въпрос за апаратурата по ОП „Регионално развитие”. Какво е получено в лечебното и какво очаквате още? Идеята бе да се превърнете във водещ център за превенция на онкологичните заболявания. - Хубавото на тази стратегия e, че не зависи кой ръководи болницата. Става дума за национална програма, чиято приоритетна цел е намаляване на смъртността в детска и активна възраст с 20% до 2020 година. За съжаление показателите за заболяемостта и смъртността от онкологични заболявания все още са изключително високи. Това е така, защото в нашата държава не са изградени правилни подходи за превенция и ранна диагностика на тези болести.

- По-скоро са унищожени...

- Да, по-скоро бяха унищожени. Но с новата апаратура наистина ще се превърнем в център за ранно откриване и лечение на рака. Към настоящия момент сме получили половината от цялата техника. Предстои да бъдат доставени още единадесет големи апарата, сред които ядрено-магнитен резонанс, апаратура за долна и горна ендоскопия и др.

- В момента болницата има ли задължения?

- На този етап нямаме просрочени задължения. Имам предвид такива, които са с определен срок на плащане. За съжаление обаче имаме стари дългове, които са трупани с години. Добро финансово състояние ще постигнем, ако подобрим начина си на работа, ако НЗОК заплаща за реализираните дейности, както и сумите, които отделяме за онколекарства. В момента това е болната тема в здравеопазването и дори ще посоча конкретен пример. Нуждаем се от 360-380 хил. лв. месечно за медикаменти за пациенти с онкологични заболявания. От НЗОК обаче са преценили, че могат да ни отпускат едва около една трета от тази сума. По този повод проведох среща с управителя на осигурителната институция, който ме увери, че проблемът ще бъде решен на заседание на управителния съвет.

- Попитах Ви за задълженията, защото в България дългове трупат предимно големите и работещите болници. Как успявате да се справяте в условията на прогнозните бюджети?

- Наясно сме, че финансовият ресурс е ограничен. Но може би държавата трябва да реши кои са болниците със стратегическо значение. Не твърдя, че “Александровска” е специално лечебно заведение, но хората го казват. Много пъти сме обсъждали необходимостта от реклама по подобие на частните структури. Според мен обаче нямаме нужда от такава. Познати сме в цяла България. Самочувствие ни дава фактът, че когато определен проблем не може да бъде решен в другите лечебни заведения, хората търсят помощ при нас. Правилата обаче са такива, че в рамките на един месец болният може да използва само веднъж дадена клинична пътека. И когато тази пътека е изконсумирана в друго лечебно заведение, където пациентът не е бил излекуван, ние сме принудени да правим различни комбинации.

Не е новина, че клиничните пътеки са нереално остойностени. Ако в частните болници е налице възможността пациентите да си доплащат преразхода на клиничните пътеки, в държавните лечебни заведения няма такава практика. В противен случай ще нарушим един от основните принципи в българското здравеопазване – на солидарността. Но понякога разходите за един болен надхвърлят десетки пъти стойността на клиничната пътека.

- В този ред на мисли как бихте коментирал идеята за регламентиране на доплащането в болничната помощ?

- Категорично регламент трябва да има. Защото, ако управляваме болниците както е заложено в закона – като търговско дружество, необходимо е да разполагаме с всички механизми за успешно реализиране на финансови резултати. Отново ще си послужа с пример, за да илюстрирам нещо, което не е добре обмислено. В момента предстои да се въведе практиката болниците да купуват медицински изделия, като част от тях ще бъдат „покривани” от НЗОК, а други ще се заплащат от пациентите. Наредбата е така направена, че на каквато цена купуваме изделията, на такава трябва да ги продаваме на болните. Целият процес по закупуване, по обявяване на обществената поръчка, по доставка и складиране, както и работата на персонала са реален разход, който не можем да включим в цената. Независимо че сме търговско дружество. На практика този текст води в посока към декапитализация на болниците. Нека бъде определен поне някакъв процент надценка, който реално да отразява разходите, за да може болницата да не се декапитализира.

- Да поговорим за електронното здравеопазване. Разбрах, че това е сред любимите Ви теми.

- Електронното здравеопазване е широко застъпено в моята концепция за модернизиране на болницата. При всички положения проектът ще бъде реализиран, независимо от необходимите средства. Разбира се, сблъскваме се с един отпор от страна на голяма част от персонала на лечебното заведение. Причината е, че електронното здравеопазване ще доведе до по-засилен контрол, който на този етап не се приема положително в държавните структури.

Когато обаче бъде ясно и точно казано, че той ще подобри ефективността на финансовите показатели на болницата, а това ще рефлектира върху възнаграждението на колегите, тогава нещата ще се наместят.

- Вероятно в други държави тези практики вече са дали резултат – ние не откриваме топлата вода. Защо според Вас съществува такъв отпор? Контрол лоша дума ли е?

- Не е лоша дума, разбира се. Контролът и ефективността са методи за постигане на по-добър мениджмънт. Но в България явно още не сме дорасли за някакъв особен вид контрол. Не обичаме много правилата. Ще посоча конкретен пример, който по принцип се възприема като справедлив, но когато засегне отделния индивид се отчита като някаква несправедливост. В спешните отделения на големите болници редовно постъпват пациенти, които реално не са спешни. Те консумират от ресурса на лечебното заведение – изследвания, консултации с лекари, медикаменти. В един момент се оказва, че няма нищо спешно и човекът си отива вкъщи. Но разходът вече е направен. А държавата плаща определена сума, която е около една пета от реалния разход. На практика се оказва, че държавата плаща за неспешен пациент, а ние го таксуваме като спешен, защото няма откъде да вземем пари.
Аз предлагам пациентите, които не са спешни и правят разход на болницата, да заплащат на касата на болницата по цена на лечебното заведение. Подобна практика вече е установена на някои места и възнамеряваме да я въведем и при нас. Това е справедливият начин, за да може разходите да бъдат възстановени.

Не бива да забравяме, че ние сме търговски дружества и имаме срокове за изпълнение към фирми - доставчици на медикаменти и на консумативи, които ни притискат. Ако искаме болницата да функционира нормално, не бива да допускаме никакви „течове”. Загубите на спешното отделение за миналата година са в размер на стотици хиляди лева. През отделението са минали повече от 10 хил. пациенти, от които само 50% са спешни.

- Как се отразява на болниците прехвърлянето на интензивните грижи от МЗ към НЗОК? Вдигна се доста шум по темата...

- Този процес е изключително динамичен, но към настоящия момент НЗОК заплаща за извършената дейности, въпреки че сумата е по-малка. Както е известно обаче, настоящият министър е анестезиолог-реаниматор и познава процесите отвътре. Има признаци, че нещата ще влязат в нормален ритъм, но на този етап още е рано да се говори.

- Да се върнем към темата електронно здравеопазване. Електронното пациентско досие вече е факт, но се появиха реакции към изискването за всекидневно отчитане на изпълнителите на медицинска помощ към НЗОК.

- Отново става дума за определен вид контрол. Въвеждането на тази практика в „Александровска” болница обаче не беше много лесно. От 17 май т. г. започна обучението на лекарите, на медицинските сестри, на техническите сътрудници, които ще ни обслужват. В най-скоро време онлайн отчитането към НЗОК ще бъде факт. Създаването на единна информационна система в болницата е нещо, което позволява да се следят всички процеси в реално време и да се контролира всичко. Колкото и невероятно да звучи, има изтичане на консумативи от държавните болници.

- Какво имате предвид под изтичане? Можете ли да посочите някакви конкретни цифри и примери?

- Не бих могъл, защото не сме направили толкова задълбочен анализ. Но въвеждането на единна информационна система би довело до намаляването на разхода за консумативи и контрола върху тяхното изразходване. Хората трябва да разберат, че спирането на тези „течове” ще рефлектира и върху тяхното възнаграждение.

- На финала, какво предвижда Вашият екип в близко бъдеще?

- От мен и от моя екип могат да се очакват изключително сериозни мерки по отношение на реорганизиране на медицинската дейност, стабилизиране на финансовите резултати и постигане на основната цел – подобряване на заплащането на работещите в болницата.