Публикация

Бъдещето на спешната помощ е немислимо без хеликоптери

Неизменна част от спешната медицинска помощ в развитите страни е спасяването с хеликоптер.


Това обаче, което сме гледали по филмите – как при бедствия след минути  вертолетът е във въздуха, а спецекипът първи пристига на мястото на инцидента и овладява положението, у нас едва сега започва да се създава и е свързано с редица препятствия.

„В България развитието на спешната въздушна медицинска помощ е на практика нулево”, заяви Захари Алексиев, изпълнителен директор на авиокомпания „Хели ер”.

Докато разговаряхме, се чу шумът от въртенето на перките на хеликоптер. На авиопарка на компанията се приземи лек маневрен червен вертолет с бял кръст, от който слязоха двама пилоти. „Това е специално оборудван за спешна медицинска помощ вертолет AgustaWestland А109К2, италиански. Той е експлоатиран от швейцарската служба за въздушно спасяване REGA”, обясни изпълнителният директор.

„Хели ер” е в процес на закупуване на още един такъв вертолет. Компанията притежава и малък самолет, който е оборудван с медицинска техника и може да транспортира болни на по-далечни разстояния. Този летателен апарат обаче не се търси в България и в момента работи в Германия. „Хели ер” има амбицията да разшири парка си и да бъде водещ участник в бъдещата система за спешна медицинска помощ в България, която, ако искаме да е на ниво, не може да мине без въздушния транспорт. Засега обаче фирмата работи на парче. Ако държавата или частно лице се обърне към нея, тя е готова да осигури летателния апарат и обучения екип за издирването и спасяването на хора.

„Сами разбирате обаче, че поддържането на ресурса излиза страшно скъпо. Трябват средства, за да можем винаги да сме на разположение, да поддържаме нивото на обучение на пилотите, да осигуряваме техническото обслужване на хеликоптерите и т.н.”, обясни търговският директор на компанията Сотислав Божков.

Основният проблем при спешната въздушна медицинска помощ в България е липсата на логистика и финансиране, както и на организационната функция на държавата. Няма я връзката между сигналите на телефон 112 и доставчиците на спешната услуга.

„Преди 1989 г. имахме някаква въздушна помощ с хеликоптер”, отбеляза Захари Алексиев. Оттогава обаче развитието на един от най-ефективните начини за спасяване на хора ни нарежда на опашката сред страните на Стария континент, независимо че в европейското законодателство е ясно дефинирано как трябва да изглежда този тип услуга. „Не само Западна Европа, но и Румъния и Гърция например имат добре работеща система за въздушна помощ”, поясни изпълнителният директор.

Кой плаща?

В повечето европейски държави организацията за спасяване на хора с хеликоптери е доста напред. Бизнес моделът, възприет в повечето страни, предвижда въздушната медицинска помощ да се осигурява от държавата, придържайки се към принципа за равнопоставеност при ползване на здравни услуги. В Словакия например всеки гражданин заплаща 1-2 евро задължителна застраховка, която се отделя точно за тази помощ и покрива цялото население в случай на спешност. В Германия въздушното спасяване се финансира по линия на автомобилните и туристическите застрахователни компании, както и чрез допълнителни доброволни застраховки.

 „У нас на теория при планинските застраховки би трябвало да има репатриране с хеликоптер, но на практика не се осъществява”, коментира търговският директор на „Хели ер” Сотислав Божков. В момента компанията предлага услугата по търсене и спасяване с хеликоптер на цена от 1700 евро, като до този момент до нея прибягват предимно частни лица, а сумата в случай на спешност се събира от роднини.

Безспорно човешкият живот обаче е безценен, а медицината отдавна е установила, че спешната помощ е най-ефективна в рамките на първия час след получаването на тежки травми, кръвозагуба и изпадане в безсъзнание. Спасяването с хеликоптер е поне три пъти по-бързо от конвенционалното с наземен транспорт. Скоростта на хеликоптерите от висок клас е между 220 и 250 км/час.

„Учени в Германия са изчислили, че въпреки скъпия ресурс спасяването с хеликоптери спестява стотици хиляди евро на държавата. Всички знаем какво се случва при късно оказване на спешна помощ, човешкият живот може да бъде загубен. От това страдат не само близките на  починалия, но и обществото и цялата икономика, лишавайки се от потенциала на личността. Ако човекът получи усложнения вследствие на забавената първа помощ, неговото лечение може да бъде продължително и също ощетява здравната система в държавата”, обясни търговският директор на „Хели ер”.

Нямаме болница с площадка за хеликоптер

Важна част от затворения цикъл на въздушната медицинска помощ е наличието на инфраструктура за този тип услуга. „Един хеликоптер спокойно може да обслужва периметър с радиус 80-100 км. Така че за България ни трябват около 5 хелипорта, за да бъде покрита цялата страна. Не се изискват кой знае какви ресурси за тези летища – трябва малка площадка, хангар и охрана. Друг проблем обаче е, че нито една болница в България няма площадка за кацане на хеликоптер. Замисляна е такава при изграждането на „Токуда” и на ВМА в столицата,  но идеята е занемарена”, разказа Захари Алексиев. 

Осигуряването на качествена и ефективна спешна помощ е гаранция за намаляването на високата смъртност при бедствия, аварии и катастрофи. Не бива да се пренебрегва бързината, с която на мястото на произшествието може да пристигне медицински екип, разполагащ със съвременно оборудване, умения и знания за адекватно реагиране във всяка ситуация. А хеликоптерите могат да бъдат безценни, когато става въпрос за спасяване на човешки живот. И световната практика го е доказала. От България се очаква само да прояви далновидност и да се присъедини към страните, които за пореден път са си направили сметките по-добре от нас. 


" }-->

Коментари