Публикация

Повече възможности за практическо обучение за студентите по медицина

Задачата ни е да бъдем обществено активни, да организираме различни значими кампании, които целят повишаване на информираността и на здравната култура на населението.


От 9 до 12 май т. г. Медицинският университет в София бе домакин на XІІ Международен конгрес по медицински науки. Форумът бе организиран от Асоциацията на студентите медици в България, а патрон на събитието бе ректорът на висшето учебно заведение проф. Ваньо Митев. Специално за СredoWeb за основните акценти от събитието разказва Елисавета Герова – председател на организационния комитет.

- Г-жо Герова, с какво се отличи отминалият конгрес, организиран от Асоциацията на студентите по медицина в България?

- С удовлетворение мога да заявя, че всяко следващо издание на конгреса се радва на все по-голям интерес от страна българските и най-вече на чуждестранните студенти. Тази година форумът събра над 450 души, от които 300 присъстваха активно, а 150 бяха чуждестранните гости.

Обикновено най-сериозно е присъствието на студенти от Източна Европа – Русия, Украйна, Македония, Сърбия, Румъния. Голям бе броят на колегите от Полша. Имахме участници от скандинавските страни, от Италия, от Португалия.

- По традиция организаторите на подобни прояви определят водеща тема, на която са посветени повечето доклади. Какъв беше акцентът на тазгодишния конгрес?

- Разнообразните интереси на участниците не ни позволяват да се ограничаваме в конкретна тема. Научната програма бе организирана в няколко сесии: вътрешни болести, хирургия, предклинични специалности, медицинско образование и обществено здраве. За втора поредна година бе проведена и сесия Dentistry, която е насочена към студентите по дентална медицина. Фактът, че вече привличаме колеги не само от медицинските специалности и от специалностите по обществено здраве, може да бъде отчетен като успех. Това показва, че форумът става все по-актуален, а участието в него се смята за престижно.

Участниците имаха възможност да избират по какъв начин да се представят – с устен доклад или чрез участие в постерната сесия. Както е прието, най-добрите презентации в отделните направления получиха награди, които бяха осигурени от нашите партньори.

Друг хубав момент, който заслужава да бъде изтъкнат, са много практически занятия, включени в програмата. Така например проведен бе уъркшоп, свързан с хирургическо шиене, както и мероприятия, организирани от БЧК. Колегите от отделението по ортопедия пък проведоха две практически занимания за правене на гипсови превръзки и за фиксиране на стави. Такова нещо досега не бе правено у нас.

Надявам се, че успяхме да предоставим на участниците всичко необходимо. През тази година целта ни бе да увеличим практическите занятия от пет на десет и по този начин да бъдем максимално полезни на колегите.

- Получихте ли вече някакви отзиви?

- Да, отзивите бяха много добри, което показва, че сме изпълнили задачата си. Всички от организационния комитет споделиха, че форумът е преминал много спокойно, благодарение на добрата организация през последните девет месеца.

Хубавото е, че ставаме все по-популярни и в Западна Европа, като ще се стремим да затвърждаваме тази тенденция. Любопитен факт е, че успоредно с нашия конгрес подобни прояви имаше в Полша, в Македония и в Португалия. Това обаче не попречи да привлечем участници от тези държави.

- Разкажете ни малко повече за Асоциацията на студентите по медицина в България.

- Повече от 20 години сме активен член на Международната федерация на студентите по медицина, която обединява организации като нашата от цял свят. Споделяме еднакви цели, мисия и визия. Задачата ни е да бъдем обществено активни, да организираме различни значими кампании, които целят повишаване на информираността и на здравната култура на населението.

- Стана вече дума за сериозното чуждестранно присъствие на конгреса. Имахте ли възможност да сравните програмите за обучение у нас и в чужбина, да коментирате проблеми?

- Като организатор на форума нямах достатъчно време да разговарям с колегите, но по други поводи сме обсъждали различните системи на обучение. Основната разлика, която според мен не е трудно да се промени, е отношението между преподаватели и студенти. В чужбина комуникацията е по-неформална. Студентите и по-лесно могат да се свържат с техните преподаватели за съвет или за коментар. За съжаление при нас съществува бариера, която трудно се преодолява. А една промяна в тази насока не изисква големи усилия.

Колкото до програмите на обучение, те са доста различни във всяка страна. Както е известно, нашата система е по-скоро по източен модел, но е утвърдена и работи. В защита на това твърдение ще посоча факта, че завършващите млади лекари са изключително търсени в чужбина.

- Насочвате ме директно към следващия въпрос. Какви перспективи вижда един млад лекар в България?

- Ако трябва да отговоря от свое име, оптимист съм. Вярвам, че за голяма част от проблемите в здравната система ще се намери решение, докато приключа обучението си след три години. Разбира се, не изключвам варианта да следвам в чужбина. За съжаление единственото, което би ме задържало в България, са семейството и близките, а не стимулът, че ще бъда оценена адекватно.


" }-->

Коментари