Публикация

При затлъстяване ролята на хормоните е ключова

При затлъстяване ролята на хормоните е ключова

Най-важният въпрос, на който в наши дни учените упорито търсят отговор, е кои са причините, водещи до развитието на метаболитния синдром.


През 1994 г. американските учени Джефри Фридман и Дъглас Колман направиха важна крачка напред, като откриха гена „оb” (от obesity – затлъстяване), който кодира хормон, предизвикващ чувство на ситост, т.е. премахва чувството на глад. Този хормон, получил названието „лептин” (на гръцки leptos означава тънък, слаб), се секретира от клетките на мастните тъкани и играе съществена роля в регулацията на енергетичните процеси в организма и неговата маса. Чрез кръвния ток той подава сигнал в хипоталамуса, чрез който блокира синтеза и отделянето на невропептида Y, предизвикващ чувството на глад.

Установено е, че този хормон изпълнява и редица други важни функции в организма – повишава температурата на тялото (в резултат на което принуждава организма да изразходва значително по-голям енергиен ресурс), усилва действието на друг хормон, потискащ чувството на глад, и т.н.

Доказано беше, че в определени случаи затлъстяването е генетично обусловено – дори незначителен „дефект” на кодиращия лептина ген оb (понастоящем означаван LEP) води до неконтролируемо увеличение на телесната маса.

Друга причина за наднормената телесна маса е т.нар. лептинова резистентност, при която рецепторните клетки в хипоталамуса не регистрират подадения от лептина сигнал, в резултат на което чувството на глад продължава да действа с пълна сила. А какво правите, когато не ви чуват? Викате, разбира се. Това прави и организмът – натрупва повече и повече мастна тъкан, която ще произведе по-голямо количество лептин. С надеждата мозъкът все пак „да чуе” неговия тревожен вик и организмът да натисне спирачката на безсмисленото трупане на мазнини, от които той въобще не се нуждае. Но той така и не го чува.

Лошата новина е, че излишъкът на лептин потиска секрецията на инсулин, което води до високи нива на глюкоза в кръвта, значителна част от която организмът превръща в мазнини. Ако не е генетично обусловена, за щастие лептиновата резистентност е обратимо състояние на организма, което може да се пребори с упоритост и сериозни промени в хранителния режим, в частност – намаление до минимум на наситените мазнини и „бързите” въглехидрати (глюкоза, захароза и фруктоза) и насочване към такива с нисък гликемичен индекс, максимално ограничаване на транскиселините, съдържащи се в хидрогенираните мазнини и маргарина, и чувствително увеличаване на дела на мононенаситените и полиненаситените мастни киселини, съдържащи се в растителните масла, в рибите (сьомга, сардина, херинга и др.), както и в морските дарове – скариди, раци, миди и т.н.

Установено е, че недостатъчният сън също е предразполагащ напълняването фактор. Счита се, че причината се крие в хормона мелатонин, известен още като „хормон на младостта” – мощен антиоксидант, инактивиращ опасните свободни радикали и изпълняващ важни регулаторни функции в човешкия организъм. Той се появява и натрупва нощем по време на сън и изчезва с първите лъчи светлина. В хода на денонощния си цикъл мелатонинът „превключва” редица важни системи на организма от „икономичен” в „активен” режим и обратно.

Доказано е, че мелатонинът стимулира производството на лептин, с което потиска появата на чувството на глад по време на сън. При краткотраен или непълноценен сън обаче секретираният мелатонин е в недостатъчно количество, което, освен че отслабва защитата срещу атаките на свободните радикали, предизвикващи стареенето на клетките и организма като цяло, е сериозен фактор, който води до ниски нива на лептин и поява на непреодолимо чувство на глад, при това (забележете!) – особено за сладки неща. 

Сериозен пробив в задълбочаването на познанията за причините за натрупването на излишни килограми беше направен от японските изследователи Масаясу Кодзима и Кендзи Канагава, които през 1999 г. откриха антипода на лептина – „хормона на глада” грелин. Той се синтезира от определени клетки на стомаха и неговото съдържание нараства непосредствено преди хранене.

Според канадски учени грелинът участва в подготовката на нервната система и организма като цяло към приемането на храната. Отделянето на този хормон се провокира от привлекателния вид и вкусния мирис на храната, което определено може да провокира преяждане. По данни на учени от Института по психиатрия „Макс Планк” в Мюнхен дори и една снимка на вкусна храна, т.е. външен фактор, може да стимулира отделянето на грелин, което води до появата на чувство на глад. В своите изследвания учените от Медицинския център на Университета в Далас (щата Тексас) установиха, че хроничният стрес води до повишено ниво на грелин в организма и завишена консумация.

Със задълбочаване на изследванията в дискутираната област все по-ясно става, че хормоналната регулация на хранителното поведение на човека е изключително сложна. Към настоящия момент на учените са известни над петдесет невротрансмитера, синтезирани от мозъка, които дирижират виртуозния оркестър на човешкия организъм, свирещ с еднакво умение както одата на радостта, здравето и красотата, така и познатото, но тъжно произведение на Фредерик Шопен – траурния марш. 

__________

 

Още по темата:

В преследване на перфектната фигура

Наднорменото тегло - убиецът на XXI век


Коментари

11 ное 2014 11:28
Димитър  Попов
11 ное 2014 11:28

Излезе от печат книгата на доц. д-р Димитър Попов „Мантри за здраве и дълголетие”, в която са събрани най-интересните и предизвикали най-голям интерес статии на автора, публикувани във в. „Животът днес”. Книгата се разпространява от книжарниците Хеликон.