Интервю с проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация в УМБАЛ „Александровска”.

Проф. Паскалев, какво представлява хроничната бъбречна недостатъчност и защо терминът вече не се използва от специалистите?

Това е старото понятие, класифициращо нарушението на бъбречната функция в три степени, като при първа и втора пациентът е преди диализно лечение. При трета степен е на заместващо лечение – диализа (най-често) или трансплантация. Новото понятие „хронично бъбречно заболяване (ХБЗ)” бе възприето от световната нефрологична общност с основната цел тези заболявания да бъдат откривани рано.

Разделянето на ХБЗ на пет стадия включва първи и втори стадий, когато е възможно пълно излекуване или спиране на процеса. При трети, четвърти и пети стадий увреждането на бъбречната функция не може да се излекува или преустанови, а само да се забави. И е въпрос на време кога ще се стигне до пети стадий.

Новата терминология позволява, когато един нефролог в България установи например ХБЗ III степен, всеки колега по света да знае какво се има предвид. Преди говорехме за хроничната бъбречна недостатъчност изключително като резултат от основно бъбречно заболяване. Това на практика не е така. В две трети от случаите причина са заболявания извън бъбреците - диабет, хипертония.

Хемодиализа звучи доста страшно, като обреченост на непълноценен живот...

Страшна е бъбречната недостатъчност, най-тежкото увреждане, петата степен на ХБЗ. Тя изисква да бъде заместена бъбречната функция - или чрез диализа, или чрез трансплантация. Най-добрият метод е бъбречната трансплантация, защото осигурява несравнимо по-добро качество на живот. Диализното лечение е алтернативата, когато не може да се направи трансплантация. За съжаление в света по-често се провежда диализно лечение заради ограничените възможности за осъществяване на бъбречна трансплантация. Диализното лечение може да бъде разделено на два вида – хемодиализа и перитонеална диализа.

Какви са разликите между тези два вида? Повечето хора не са чували за перитонеална диализа.

При диализното лечение по принцип се очиства кръвта от отпадни продукти. При хемодиализата кръвта се извежда от тялото и минава през машина с хемофилтър. Той пропуска отпадните продукти, които бъбреците поради загубена функция не могат да очистят. При перитонеалната диализа очистването става, като чрез имплантиран катетър в корема се вкарват около два - два и половина, три литра специална течност. Тя престоява най-често шест часа, след което се източва. Веднага се вливат нови два-три литра. На базата на физико-химични процеси токсичните продукти, които са във висока концентрация в кръвта, в капилярите на коремната стена, преминават към разтвора. Пациентът влива и излива на всеки шест часа, не ходи в болница и не използва машина. Той привиква с тази течност в корема, която не го затруднява.

Какви са медицинските предимства на този метод, защото очевидно практически дава по-голяма свобода на пациента?

Има и разновидност на метода - нощна диализа. Същият процес, който описах, се извършва през нощта, осем часа или толкова, колкото пациентът спи. Разтворът преминава бавно през корема с участието на една малка машина, която го вкарва и изтегля. Докато пациентът спи, на нощното му шкафче машинката с размери на лаптоп работи, вкарва и изтегля. Това не пречи на съня на пациента. Ляга си в десет, в шест сутринта машината е приключила и той отива на работа, на забавления... Прибира се, в единадесет часа си ляга и отново прави процедурата, която е доста улеснена, може да бъде правена навсякъде без проблем. Целият му ден е свободен. С перитонеалната диализа човек може да пътува, като си носи само разтворите.

Те нуждаят ли се от специално съхранение?

Не. Съхраняват се при обикновени стайни условия.

Защо е толкова слабо застъпен у нас този метод?

Причините са много комплексни. Първо, пациентите не са достатъчно осведомявани, не им се разяснява подробно тази възможност. Защото идеята да се вкара и изкара течност в корема на пръв поглед малко стряска. Но не е така и пациентите, като започнат, виждат предимствата. Специалистите нефролози трябва да работят по-настойчиво. И ние с колегите в нашата клиника и клиниката по диализа правим усилия за развитието на перитонеалната диализа в България. Сега от 3000 души на диализно лечение само около двеста използват този метод. В развитите страни двата метода са застъпени почти едно към едно. Перитонеалната диализа щади сърцето, което силно се натоварва при хемодиализата. Също проблемите с хипертонията и вторичната анемия не са така тежки. Трябва да кажа, че перитонеалната диализа при един пациент може да върши много повече работа, отколкото хемодиализата и обратно. Показанията са много стриктно определени.