Реекспортът и ценовият натиск от страна на държавата са основните причини за дефицит на редица медикаменти в България.

Реекспортът и ценовият натиск от страна на държавата са основни причини фармацевтични компании да изтеглят около 150 продукта от родния пазар. Страхът от цялостна реформа в здравната система кара политиците да се фокусират върху цените на лекарствата, заяви на пресконференция председателят на Българската асоциация на търговците на едро на лекарства (БАТЕЛ) Димитър Димитров. По думите му в публичното пространство се налага мнение, че чрез намаляване на цените на медикаментите, ще бъдат „свити” общите разходи за здравеопазване. Това на практика обаче не става точно така.

Ако у нас цените са най-високи, защо тогава някои дистрибутори предпочитат да извършват реекспорт, риторично попита Димитров. По неофициални данни през миналата година сумата от паралелната търговия на лекарства от България към други европейски страни надхвърля 300 млн. лева. Заявките всъщност са били петкратно повече - родните дистрибутори са успели да задоволят едва 20%  от търсенето на Западна Европа. Именно реекспортът се оказва една от причините за дефицит на определени медикаменти на българския пазар. Ниските цени са също така повод част от фармацевтичните компании да отказват да регистрират продуктите си у нас, коментира председателят на БАТЕЛ. Той допълни, че през последната година фирмите са изтеглили над 150 медикамента от българския пазар.

Категорично бе отхвърлено твърдението, че търговците на едро печелят от високите надценки на лекарства. Според Димитров печалбата е едва 1,2%, като в по-голямата си част тя е формирана от дистрибуция на медицинска техника и консумативи.

От БАТЕЛ припомниха, че търговците на едро участват във формирането на стойността на продуктите само със законово установената надценка, която у нас е 5% бруто. Според дистрибуторите по-ниски цени на медикаментите у нас могат да бъдат постигнати чрез намаляване на ДДС, който остава най-висок в Европа.

Единна номенклатура на лекарствата ще реши проблема с фалшивите продукти, коментира пред CredoWeb Димитров. Такава се разработва в момента, след което е необходимо да бъдат извършени съответните законодателни промени. След промяната всеки един препарат ще има единен код и ще може да бъде проследяван от влизането му в държавата до крайната точка. Председателят на БАТЕЛ припомни още, че до 2017 г. в сила ще влезе и евродиректива. С нея се въвежда т. нар.  data matrix code, който съдържа пълната информация на за всеки един медикамент.

Пресконференцията бе проведена в рамките на годишната среща на членовете на Европейската асоциация на търговците на едро с лекарства (GIRP), на която страната ни бе домакин за пръв път.