Публикация

Бактериите в урината могат да поразяват и без симптоми

От инфекции на уринарния тракт са застрашени повече жените.


Инфекциите на уринарния тракт са сред най-честите заболявания, които засягат и двата пола, по-често жените. В голямото мнозинство от случаите става въпрос за цистити – възпаления на пикочния мехур. Дамите страдат повече, защото уретрата им е по-къса и широка, което благоприятства навлизането в пикочните пътища на патогенни микроорганизми.

Циститът протича обикновено с болки и парене при уриниране, кръв в урината и наличие на други примеси. Възможно е температурата да се повиши и общото състояние да се влоши. Но при адекватно и навременно лечение симптомите бързо отшумяват.

По-тежко заболяване е пиелонефритът, при който се засяга единият или двата бъбрека. Тази инфекция протича доста по-тежко от цистита – с висока упорита температура, втрисания, безсилие. Значително се променят и параметрите на кръвните изследвания. Левкоцитите, скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и С-реактивният протеин са увеличени, понякога значително.

Но основното изследване, което трябва да се направи при каквато и да е уроинфекция, е посявката на стерилна урина в качествена микробиологична лаборатория, за да се установи има ли бактерии, какъв тип са, в какво количество и на какви антимикробни препарати са чувствителни.

Предписването на антибиотици, без да се изследва стерилна урина, може да доведе до непълно излекуване и последващо хронифициране на инфекциите. Причината за това е, че ако чувствителността не е установена категорично чрез изследване, е възможно даден антибиотик да повлияе на причинителя, но да не го унищожи напълно. Става въпрос за така наречената интермедиерна (частична) чувствителност. В този случай част от бактериите остават жизнеспособни въпреки лечението и след това отново причиняват инфекция. Освен това се създават резистентни щамове бактерии, които още по-трудно се унищожават с достъпните антибактериални средства.

Преценката какъв препарат да се приложи за лечението на уроинфекция, по какъв начин (през устата или инжекционно), в какви дози и с каква продължителност е изцяло на лекаря.

Един от проблемите при хроничните урологични инфекции е, че организмът може да не реагира така бурно с явни симптоми и те могат да протичат без особени оплаквания. Но това не означава, че не увреждат пикочната система. Много от пациентите с хронични цистити и пиелонефрити са свикнали да проверяват по вида на урината дали има данни за обостряне на заболяването им. Ако урината е мътна и в нея плуват частици, подобни на пресечен белтък, много е вероятно да е започнала бактериална инфекция дори човек да няма никакви оплаквания. В тези случаи е задължително да се изследва първо обикновена урина за наличието на белтък, левкоцити, еритроцити и бактерии, а след това и стерилна урина. Вече са достъпни и тест-ленти за експресна проверка на урината у дома. Но те не могат да заменят лабораторните изследвания и лекарския преглед.

След края на предписаните антибиотични курсове и при остри, и при хронични инфекции, е добре да се приемат препарати, които увеличават диурезата, прочистват пикочните пътища и съдържат съставки, препятстващи закрепването и размножаването на бактериите във вътрешните лигавици. Такъв комплексен природен препарат е Урокомфорт.

Приемът на повече течности, на имуномодулатори, недопускането на простуда и на вирусни инфекции пази урологичния тракт от повторни възпаления.


" }-->

Коментари