Медицинското обучение да бъде максимално независимо от индустрията, иска бъдещият председател на Съюза на българските медицински специалисти.

Проф. Асен Гудев e началник на Клиниката по кардиология в университетската болница "Царица Йоанна" (ИСУЛ). Доскоро бе председател на Българското кардиологично дружество. Бъдещ председател е на Съюза на българските медицински специалисти.

- Проф. Гудев, Съюзът на българските медицински специалисти е организация с повече от 50-годишна история. Какво обединява хора с толкова различни интереси в областта на медицината?

- Една от целите, които ни обединяват, е възвръщането на авторитета на лекарската професия. В нашата организация членуват хора, които осъзнават необходимостта от развитие на продължаващото медицинско обучение като изключително важна част от здравната реформа. Невъзможно е да бъде осъществена промяна в системата без добре подготвени медицински специалисти. Медицината е класическият пример за дисциплина, в която трябва да бъде заложен принципът за „обучение през целия живот” -  lifetimelearning. Затова целта ни е да въведем модерни форми на продължително медицинско образование.

За съжаление досегашният опит не е никак положителен. Идеята бе доста комерсиализирана и дори бих казал профанизирана. Това доведе до липсата на мотивация сред колегите да се изявяват по време на научни форуми, липса на акредитация от европейски структури и т. н. Разбира се, решението на част от тези проблеми се крие в по-активното сътрудничество с институциите, както и в някои законодателни промени, които възнамеряваме да предложим на МЗ и на Комисията по здравеопазване към парламента.

Ще припомня, че Съюзът на българските медицински специалисти е партньор на UEMS - организацията, която координира и администрира процеса на продължаващото медицинско обучение в Европа. Важно е да се отбележи доброто взаимодействие с  ръководство на БЛС, както и с медицинските университети в страната. Известно е, че повече от година у нас функционира акредитационен съвет за продължаващото обучение. Желанието ни е неговата работа да се динамизира и в най-скоро време да започнем да работим с една обща платформа.

Много важна стъпка в тази насока е предстоящият първи конгрес на медицинските специалисти в България, който ще бъде проведен в края на ноември т. г. в Пловдив. Предвидили да организираме много сериозна дискусия по проблемите, за които стана дума. Разбира се, предвидили сме и много сериозна научна част по отделните специалности, да привлечем колкото се може повече както лекари, така и специалисти. Надяваме се да привлечем повече специалисти и да се получи интересен интердисциплинарен форум, който да отрази развитието на медицината в България.

- Какви ще бъдат акцентите на предстоящия форум?

- Ще заострим вниманието към хроничните заболявания, които са сериозно предизвикателство пред всяка система на здравеопазване в света. Ще припомня, че това бе един от акцентите на миналогодишната сесия на ООН. Факт е, че честотата на хроничните заболявания се увеличава в световен мащаб. Те са причина за 85% от смъртността в развитите страни, за изключително високия процент на инвалидизация, за увеличението на  разходите за здраве.

Желанието ни е Съюзът на българските медицински специалисти да получи максимална публичност като организация, която решава не само чисто медицински проблеми, но задоволява и важни обществени нужди. Искаме научните дружества да имат по-активна роля при вземане на решенията в здравеопазването – за реформата в здравеопазването, за обучението на лекарите..

Така например изборът на национален консултант сега се прави по абсолютно субективен принцип. Нашата идея е да можем да предложим на министъра няколко имена, с които сме готови да работим. Впоследствие министърът е в правото си да направи избор. Според нас по този начин ще се подобри комуникацията с МЗ.

- Това ли трябва да представлява лекарската камара, за която от години се говори?

- Идеята е лекарите да имат думата и активно да участват при вземане на решенията в здравеопазването. Точно това очакваме от една лекарска камара – лекарското съсловие и най-вече - академичните среди, да имат отношение към най-важните проблеми в обществото. Тогава вече можем да говорим за развитие на активното гражданско общество.

- Споменахте, че са необходими законодателни промени. За какво точно става дума?

- Най-вече за това кой има право да провежда продължаващото медицинско обучение. Според мен вече има общо разбиране по този въпрос. Идеята е продължаващото медицинско обучение да бъде максимално независимо от индустрията - да бъде организирано на принципите на образователните грантове. Важно е ясно да се разграничат комерсиалната от научната част в програмата на един научен форум. Такива са принципите на UEMS и те са утвърдени в Европа. Ние не можем без индустрията и индустрията не може без нас. Въпросът е взаимоотношенията да бъдат ясно регламентирани – докъде е комерсиалната част и докъде – научната.

- Прави впечатление, че вече има конкретни действия точно в тази насока.
- Да, категорично. Например дружеството на кардиолозите проведе няколко форума, акредитирани от Европейското кардиологично дружество. Не става дума само за престиж, но и за сериозен финансов разход. Една акредитация изисква доста средства, но инвестицията в познанието на хората е оправдана.

Голямата ни амбиция е да осъществим сътрудничество с държавните институции при решаването на тези въпроси. Разбира се, не бива да забравяме възможността за осигуряване на средства по европейски програми. Това ще ни позволи да бъдем максимално академични и да засегнем теми, които по една или друга причина досега са били слабо застъпени по време на научни форуми. Целта е продължаващото обучение да не се възприема като задължителен елемент, а да бъде осъзнато като потребност и ежедневна необходимост от медицинското съсловие.

- И все пак – какво точно трябва да се промени?

- Промените в здравеопазването не могат да се случат за една вечер, за една седмица, за една година. Изискват се дългосрочни визия и политика. Проблемите, с които се сблъскваме, не са характерни само за нашата страна. В цял свят комерсиализацията на здравеопазването се осъзнава като процес, който е довел до наличието на излишни хоспитализации, до увеличаване на разходите, до дублиране на изследванията, до липса на координация между отделните медицински звена. Изключително голям проблем на българското здравеопазване е, че залагаме изключително на количествени показатели. Практически липсват качествените показатели при определяне на заплащането, на класирането на лечебните заведения. Медицинската общност трябва да даде своя принос за преодоляването на този модел. Здравеопазването трябва да бъде базирано и на ценности. Не може да фетишизираме само финансовата печалба. Но отново ще подчертая, че тези проблеми съществуват в цял свят. Като пример ще посоча Холандия, където се извършват в пъти по-малко коронарографии, отколкото в Германия. В същото време е налице сходен профил на популацията, а смъртността от сърдечно-съдови заболявания практически е еднаква. Не бройката процедури определя по-добрите резултати в здравеопазването.