Мобилните телефони – новата мишена на учените
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Мобилните телефони – новата мишена на учените

Мобилните телефони – новата мишена на учените

Оказва се, че за едни хора мобилната телефония е по-вредна, отколкото за други.

По последни данни около един и половина милиарда души по цялото земно кълбо всекидневно ползват мобилни телефони. Днес много трудно можем да си представим всекидневието без тези вече съвсем миниатюрни апарати, чрез които можем да установим качествена телефонна връзка с всички краища на Земята. В бита, съобщенията, транспорта, здравеопазването, борбата с аварийни и катастрофални ситуации, при конфиденциални разговори… и къде ли не, мобилната телефония създава удобство, сигурност, пести време и нерви, спасява хиляди човешки живота и предотвратява загуба на неизчислими материални ценности.

Но наред с всичките безспорни предимства възниква въпросът безвредни ли са GSM-ите.

Вече петнадесетина години този въпрос е обект на спорове и дискусии, които по някакъв странен цикъл периодично ту се разпалват, ту затихват. Преди около пет години известният неврохирург д-р Лейф Салфорд от Университета в Лунд (Швеция) за пореден път разбуни духовете за вредата от мобилната телефония.

Екипът на д-р Салфорд публикува резултатите от изследванията си, които показват, че дори и ниските нива на излъчване от стандартните европейски мобилни телефони могат да увредят мозъчните неврони  клетките, които ни позволяват да мислим и говорим. Шведските учени преместиха центъра на изследването си от рака на мозъка върху “мозъчната кръвна бариера”. Тази бариера защитава мозъка ни от токсините в кръвта.

И именно екипът на д-р Салфорд установи, че микровълните, излъчвани от GSM-ите, „отварят” бариерата и пропускат молекулите на протеина албумин, които иначе не могат да се „промушат” през нея. Подложени на радиация, стотици пъти по-ниска от допустимите в Европа стандарти и с продължителност на въздействието само 2 часа, невроните на експерименталните плъхове са загинали…

Нека да си припомним какво представлява мобилната телефония и как се осъществява тя.

GSM (джиесем) произлиза от названието на групата Groupe Spécial Mobile, по-късно преименувана на Global System for Mobile Communication. Това е глобален цифров стандарт за мобилна клетъчна връзка. Разработен е под егидата на Европейския институт за стандартизация в съобщенията (ETSI) през 80-те години на ХХ в. Първата GSM мрежа е заработила през 1988 г. във Финландия.

Мобилният телефон (наричан още и клетъчен телефон, мобифон, GSM телефон или просто GSM) е електронно телекомуникационно средство. Съвременните мобилни телефони се свързват към клетъчна мрежа от базови станции, всяка от които е свързана с обществена телефонна мрежа (изключение правят сателитните телефони). Освен стандартните гласови функции, т.е. за провеждане на обикновен разговор, мобилният телефон може да поддържа и множество допълнителни услуги като SMS - за кратки текстови съобщения, MMS - за изпращане и получаване на снимки, аудио- и видеоматериали, както и достъп до интернет. Мобилната телефонна връзка се осъществява в честотния обхват от 800 до 1800 MHz (мегахерца).

Клетъчната мрежа представлява радиомрежа, осъществена между няколко радиоклетки. Те са приемно-предавателни станции с ниска мощност, които осигуряват безжичната връзка между мобилните телефонни апарати. Клетките се монтират върху сгради или специални кули на височини от 1015 m до 4050 m. В България има няколко хиляди такива станции, но точния им брой знаят само мобилните оператори. В София броят им е над 2 хиляди.

Първите мобилни телефони са с твърде големи габарити и маса и затова се използват предимно в автомобили. Бурното развитие на микроелектрониката и миниатюризацията на електронните градивни елементи направиха възможно съвременните мобилни телефонни апарати да са с размери от порядъка на 100 mm и маси от порядъка на 100 грама.

Какво знае науката засега за вредата от мобилната телефония върху здравето на човека?

В търсене на отговор на този въпрос се правят доста изследвания. Публикувани са стотици научни статии, някои от които доказват наличието на вреден ефект, а други го отричат. Но над 90% от специалистите са стигнали до извода, че самите базови станции, които се монтират на покривите на жилищните сгради при спазване на съответните норми и правила, не са вредни.

Реалната опасност от излъчването на антената зависи от мощността й, от насочването и от някои други технически параметри. Учените са на мнение, че опасните разстояния са по-малките от 20 m. За антени, работещи на максимална мощност, рисковата зона е около 50 m. Поради факта, че антените са насочени, тази зона не е кръгова, а се отчита като разстояние от предния панел на антената. А фактът, че излъчването е в почти хоризонтална равнина, означава, че хората в сградата, на чийто покрив е монтирана антена, са в безопасност.

Трябва да се подчертае, че евентуално вредно влияние на мобилната телефония върху човешкия организъм зависи от дозата електромагнитни вълни, която поглъща нашето тяло.

Досегашните изследвания показват, че излъчването на базовите станции е безвредно.

Не може да се твърди същото обаче за самите мобилни телефонни апарати, които са много по-близо до нас, отколкото базовите станции. Например когато разговаряме, разстоянието от апарата до мозъка ни е само няколко сантиметра. Именно за тази опасна близост алармира д-р Лейф Салфорд.

Електромагнитното поле на мобилния телефон може да проникне навътре в тялото ни до около 1 сm. То е в състояние да предизвика загряване до няколко десетки части от градуса, което обаче се компенсира от нашия организъм и на практика не ни се отразява. Но според белгийското списание The Bulletin, позоваващо се на европейски учени, при продължителни телефонни разговори това нагряване може да достигне и до 1 градус.

Не трябва да забравяме и факта, че всеки човек си има своите строго индивидуални особености и слабости. Около 3% от хората страдат от „хиперелектрочувствителност”, т.е. организмът им е много чувствителен към електромагнитните полета. Такива хора много често се оплакват от главоболие, загуба на памет и концентрация, внезапна умора. А сред възможните заболявания, свързани с използването на мобилни телефони, учените посочват детската левкемия, катаракта на очите, сърдечносъдови заболявания, увреждания на нервната система и мозъчен тумор. Според френски учени по-големият брой на тумори е в дясната част на мозъка, което те свързват с по-честото използване на дясната ръка при воденето на телефонните разговори.

Преди около една година британски учени от университета „Уорик” в Ковънтри съобщиха, че според тяхно изследване ефектът, който радиовълните от мобилната телефония оказват върху тялото, зависи от гените на конкретния индивид и от електричеството, което произвеждат неговите клетки. Това естествено означава, че за едни хора мобилната телефония е по-вредна, отколкото за други.

Досегашните изследвания на Световната здравна организация показват, че мобилните телефони не се отразяват на съня. Също така малко вероятно е да предизвикват рак, защото електромагнитните вълни, които могат да доведат до тази диагноза, не са от честотния диапазон, използван за мобилна телефония. За последното категорично пледират учените от австралийския Институт по медицински науки в Аделаида, които почти от началото на използването на GSM-ите изследват нейното евентуално вредно влияние върху здравето на човека.

Без да се познават точните механизми и причините, засега е известно, че ако нещо провокира развитието на ракови заболявания, това са магнитните полета с честота 50 Hz. Това е т.нар. мрежова честота, каквато има електрозахранващата мрежа и във всички домакински електроуреди. И още във високоволтовата електропреносна мрежа и трафопостовете.

*Темата подготви проф. инж. Гаро Мардиросян, д-р по физика и д-р на техническите науки, Институт за космически изследвания и технологии, БАН.


Реклама

Мнения