Д-р Ненчо Ненчев, началник на отделение по диализа към УМБАЛ „Св. Иван Рилски”

- Д-р Ненчев, кога се налага диализно лечение?

- До него достигат пациенти с ограничена бъбречна функция поради различни заболявания. Напоследък се увеличават хората с хипертония и захарен диабет, които са сред основните причини за развитие на бъбречна недостатъчност. Третата голяма група, при която се налага диализа, са пациентите над 70–80 години. Обикновено при тях ограничената бъбречна функция е физиологичен процес. Дори и без бъбречно заболяване промените настъпват в резултат на възрастта или от някакво друго лечение, което засяга бъбрека.

- Възможно ли е навременната диагностика да предотврати диализното лечение?

- Отговорът на този въпрос е труден.Ще бъде ли спрян процесът бъбречна недостатъчност, зависи от стадия на заболяването. Когато е в по-ранна фаза и се поема правилен курс на лечение, има възможност за връщане назад. Например при болни с диабет, при които бъбречните увреждания се диагностицират в ранен стадий, когато се установява микроалбуминурия, ако се лекуват правилно, периодът преди диализата може да се удължи до 20 години.

- Кои са ранните белези за бъбречна увреда?

- Най-достъпно е да се установи белтък в урината. Причината за това трябва да се търси упорито. Сериозен проблем се оказват пациентите с хипертония. Много често те не са посещавали лекар с години и са адаптирани към високото кръвно налягане. За този период обаче то вече е нанесло сериозни поражения върху бъбрека и често болните достигат при нас в стадий на напреднала бъбречна недостатъчност...

- Какви са алтернативите при пациентите с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН)?

- Три са методите, които се използват при пациенти с ХБН – бъбречна трансплантация, хемодиализа и перитонеална диализа. Посещението и наблюдението при нефролог имат за цел да се отложи началото на заместителната терапия.

- Струва ми се, че перитонеалната диализа е недостатъчно позната у нас.

- Хемодиализата традиционно се извършва 3 пъти седмично по 4 часа. Това е времето, в което се коригират всички нарушения, до които е довела бъбречната недостатъчност. При перитонеалната диализа този процес е денонощен. През специално имплантирана система в коремната кухина се влива разтвор, който престоява там между 6 и 12 часа. През това време се извършва извличане на токсичните вещества от организма, след което разтворът се изхвърля навън и на негово място се поставя нов. Става дума за много по-физиологичен процес в сравнение с хемодиализата.  Процедурата по смяна на разтвора продължава около десетина минути и може да се прави от самия пациент.

- Какви са другите предимства на перитонеалната диализа?

- Преди години се смяташе, че перитонеалната диализа е за пациенти, които не могат да бъдат подложени на хемодиализа по различни причини. Големият прелом настъпи след 2004 г., когато перитонеалната диализа навлезе като първи избор на лечение. При болните с ХБН съществува понятието остатъчна бъбречна функция. Именно перитонеалната диализа е методът, който съхранява по-дълго остатъчната бъбречна функция, а тя е изключително важна за състоянието на пациентите. Наред с това перитонеалната диализа е значително по-щадящ метод от хемодиализата и съхранява съдовете за по-дълъг период. Разбира се, вратата за хемодиализа и за трансплантация остава отворена. Някои проучвания показват, че резултатите от бъбречните трансплантации са по-добри при болни, които са били на перитонеална диализа. При нея пациентите на практика извършват почти сами манипулациите. Затова методът е подходящ за хора,  които имат активно отношение към живота - позволява да извършват обичайната си дейност. Не на последно място - при перитонеалната диализа са налице възможности за пътуване, а хранителният режим е по-свободен.

- Очевидно е, че перитонеалната диализа има доста предимства, защо тогава е малко позната у нас?

- В България наистина методът беше по-слабо застъпен. В съседна Сърбия например има области, в които 70-80% от пациентите с ХБН са на перитонеална диализа. Не без значение е фактът, че тази терапевтична форма не е достатъчно популярна и сред самите лекари. В наши дни в обучението по медицина този момент е застъпен, поради което младите специалисти са добре информирани. За по-възрастните колеги обаче перитонеалната диализа остава до известна степен непозната. Според мен всичко е резултат от здравната политика на държавата. В крайна сметка решението как да бъде проведено лечението се взема от пациента. Важно е той да бъде информиран от нефролога какъв избор има.