Лекарствата не са регистрирани у нас, заразените често сами трябва да ги купуват от чужбина

С двата нови случая на висцерална лайшманиоза в Пловдивско и в Петричко заразените от трансмисивното протозойно паразитно заболяване у нас стават 8 от началото на годината, съобщи за CredoWeb д-р Румен Харизанов, завеждащ Националния консултативен кабинет по паразитни и тропически болести в  НЦЗПБ. Заболяването никога е изчезвало. Изключение прави само периодът от 1953 до 1988 г., когато заради битката с маларията и интензивното третиране на площите с ДДТ са ликвидирани не само опасните комари, но и флеботомите, които разнасят заразата. В последно време отново се появяват, което се обяснява и  с бездомните кучета, които са основен резервоар. Регистрират се средно по 5 случая годишно.

Основният клиничен симптом е продължителната температура, която може да е с няколко пика и спада в денонощието (тип Роджърсови свещи). Постепенно започва чувствително увеличение на слезката (спленохепатомегалия) и  на черния дроб. Заради това коремът на такива хора често изглежда необичайно подут. Възможно е увеличение и на лимфните възли. Появяват се  анемия, левкопения (намаляване на левкоцитите), тромбоцитопения (намаляване на тромбоцитите) с тенденция към генерализирано намаляване на всички формени елементи на кръвта.  Заради променените кръвни показатели много често лекарите бъркали висцералната лайшманиоза с онкохематологично заболяване.

Наблюдава се чувствителна редукция на теглото човек може да остане за няколко месеца само скелет и кожа, каза д-р Харизанов. Ако не се вземат мерки, един здрав човек може да умре за период от 3 до 8 месеца, а при слаб имунитет и съпътстващи заболявания и по-бързо. 

Флеботомите, наричани още пясъчни мухи, са кръвосмучещи насекоми, подобни на комари, но различен биологичен вид. Пренасят заразата от животни (кучета, чакали, вълци, лисици, много рядко плъхове) на хора и от човек на човек. При ухапване те вкарват в организма т.нар. промастиготни (заразоспособни) форми, които се развиват в амастиготи и по кръвен и лимфен път преминават в ретикуло-ендотелната система (костен мозък, далак, черен дроб и т.н.), където реализират биологичния си цикъл. Паразитите продължават да се размножават на вътреклетъчно ниво – в макрофагите и така разрушават защитните сили на организма и водят на патологични промени.  Потиска се клетъчният имунитет, а се активира хумуралния, т.е. продукцията на антитела.

На мястото на ухапването се образува гърбава папула като от комар, на която човек може и да не обърне внимание. Инкубационният период на болестта е от 6 до 8 месеца.

Висцералната лайшманиоза се причинява от т.нар. лайшмания доновани комплекс, включващ 3 вида паразити, обяснява специалистът. Първият е лайшмания доновани, който причинява т.нар. индийски тип, популярен като дум-дум треска или кала-азар (черна болест). Той е антропоноза – източник на заразата е болният човек. Дори след оздравяване по кожата на болния може да се образуват т.нар. лайшманоиди, пълни с лайшмани и когато флеботомът го ухапе, той се заразява.

Вторият тип, който съществува в България, е от типа лайшмания инфантум. Той е разпространен главно в Средиземноморието, но се среща и в други части на Европа. В миналото са боледували главно деца, но в последните години се наблюдава промяна във вътрешната му структура, което го прави опасен и  за възрастни. Любопитно е, че висцералната лайшманиоза с този причинител на Стария континет се очертава като една от основните опортюнистични инфекции при HIV позитивните редом туберкулоза, хепатит В и т.н. У нас засега е регистриран само един такъв случай, каза д-р Харизанов.

Третият вид паразит е лайшмания шагаси (чагаси), идентичен с инфантум, но разпространен главно в Южна Америка.

Първият случай на висцерална лайшманиоза е описан у нас през 1937 г. от проф. Васил Моллов. „Възкръсването” й в наши дни е през 1988-1989 г. главно в района на Стара Загора -  Гълъбово, Раднево.  Почти всяка година има заразени и в Благоевград и други части на Южна България. На Север има единични случаи – във Видинска, Ловешка, Великотърновска и Варненска области. Миналата година имаше само 2 случая, сочи статистиката на НЦЗПБ.

Проблемът е, че огнищата не се проучват, смята д-р Харизанов. Минаналата година НЦЗПБ кандидатствал за финансиране пред фонд „Научни изследвания” на БАН с проект проучване на активното огнище в Благоевград, който обаче дори не бил разгледан. Последните изследвания на скитащите кучета и векторите били от края на 50-те г.

Потвърдителната диагностика на заболяването е паразитологична, като обикновено това става чрез откриване на амастиготните форми в оцветени препарати от костен мозък, далак, черен дроб, обяснява специалистът. У нас се използвал по-често материал от костен мозък, защото пункцията от уголемена слезка криела риск от руптура на органа. Това се прави само в кабинета по паразитни и тропически болести в Националната референтна лаборатория към НЦЗБП.

Диагностизирането става и чрез имунологични и серологични изследвания  за откриване на специфични антитела в кръвната проба на пациента. В лабораторията на НЦЗПБ се прави и PCR-диагностика на заболяването, което е обаче е скъпо и трудоемко, казва д-р Харизанов.

Най-често за лечение у нас се използва т.нар. 5-валентни антимонови средства, диамидинови производни. На Запад се прилагали и липозомалните форми на анфотерацин В и милтефосин, който у нас бил ползван само в 1-2 случая. Нито един от тези препарати не е регистриран от Изпълнителната агенция по лекарствата и се внасят по Наредбата за нерегистрираните лекарства, казва специалистът. Процедурата обаче била тромава и бавна, което налагало пациентите и близките им често сами да си купуват медикамените от чужбина.

Кожният вариант на лайшманиозата, който протича с разяждане, подобно на проказата, у нас не съществува, категоричен е специалистът.